Смъртта на Милен Цветков, Бог да даде покой на душата му, изведе стари и неразрешени трагедии в българското общество.
1. В България се говори за война по пътищата, но наказани няма. Или, ако има, то наказанието е символично, от кумова срама.
2. Българското народонаселение много добре обобщи по форуми и социални мрежи, че ако не беше загинал известен телевизионен водещ, никой нямаще да обърне внимание. Просто щеше да е част от статистиката, която иначе много обичат да ни цитират уж загрижено.
3. Управлението на Борисов НЕ може и НЕ иска да се прави с този проблем, защото все по-често убийци на пътя стават хора, които са от котилото на така нареченият елит. Да ми прости Господ, че ползвам тази дума за утайката.
4. Абсолютно безсмилслено е да коментираме партийния произход на майките и бащите на конкретните келеши. Политическата кочина е така здраво овъртолена помежду си, че днес ще са от една партия, утре ще са от друга, но важното е, че ще си пазят взаимно гърбовете.
5. Съдии, следователи и прокурори са здраво на хранилка на гореспомената утайка и правораздава, както им се нареди.
6. Хорицата осъзнават, че сме беззащитни и дори не смеят да си зададат въпроса как стигнахме дотук и какво де се прави тепърва?
7. Лудото консуматорство, живеенето без Бог и морал, водят до крах на всичко-държава, общество, а накрая и на територията.
8. Най-страшното е, че мнозина от възмущаващите се, биха се държали като гореспоменатата утайка, ако се докопат до властта.
9. Много искам да ви кажа, че ще намерим правилния път, ама не мога. Но вявам в Провидението.

Росица Бакалова