В днешния ден обикновено ви пожелавам СВЕТЛИ ДНИ И СЛЕД ВЕЛИКИЯ ДЕН.
Сега – в разгара на Бедствието – ми е трудно да напиша дори няколко реда.
Още повече, когато отново ви обещават, че ще дойдат „добри дни“.
Вие ги заслужавате – но те никога не са достатъчно добри.

Днес показаха един старец, който дарил част от пенсията си – за борбата с Бедствието.
Получава жалките 400 лева – от тях отделил 200, след това добавил още 50.
И, между другото каза, че яде месо веднъж на три месеца.
Толкова може да си позволи.
А той, все пак, е направо „богаташ“ в сравнение с ония един милион и 650 хиляди души, които живеят под границата на бедността.

Показват този добросърдечен старец – и се хвалят с тия неща.
Какви им се привиждат „добрите дни“ – след като един ден отмине Бедствието?
Знаят ли изобщо, какво заслужавате?

А един автор казваше, че всеки човек минава през сърцето на Бог!