Веднъж, дали Борисов наистина е дал отбой за еврото,или цели успокояване на духовете, докато в един момент не обяви,че в резултат на разяснителната работа в народа вече има консенсус за ползата от влизане-то на България във валутния механизъм на Еврозоната и внезапно осъм-нем вече в т.нар.чакалня.

            Втори път,- в самия материал на в-к₺Дума₺,озаглавен₺Борисов даде отбой за еврото₺ бр 34,19.02.2020 г,сряда,се промъква едно съмнение в мотивите на проф.Стив Ханке против кандидатстването ни за влизане в Еврозоната.Впрочем не той се е самообявил за баща на нашия валутен борд,а го номинират по този начин медиите.Неговото твърдение,че със самото ни влизане във валутния механизъм EMR2 ще се създадат условия за спекула, водеща до необосновано поскъпване на живота, се основава на действителното състояние на нашия вътрешен силно деформиран пазар.На кого не е известно, че България е с най-слабата икономика в целия ЕС и като такава непрекъснато губи хора и капитали,а поради  дефицитите в бюджета и текущата сметка ще продължи да взема  заеми, но вече при по-неблагоприятни лихви.Това ще е така,поради бъдещия вече свободен курс евро-лев,макар и ограничен в рамките на ±15%, но почти  сигурно девалвиран до долната му граница.При тази ситуация може да се окаже ,че ₺гръцкият сценарий₺ се е превърнал и у нас в действителен процес с нарастваща скорост.В крайна сметка нека се запитаме, има ли някакъв личен интерес професор Ханке, като заема тази позиция.

            Трето.Не казват истината и наши видни икономисти, когато твърдят,че днес в очакване на валутната реформа е преждевременна обмяната от страна на гражданите на левове срещу евро.Изтъкват се две причини: веднъж неяснотата относно времето,което страната ни ще бъде принудена да прекара в чакалнята, и втори път,че съгласно поставеното  от нашия парламент условие, влизането ни в EMR2 ще стане при запазване на  сегашния валутен курс евро-лев.Колкото и да не ни се вярва, какво следва при положение,че прогнозата на проф.Ханке  се окаже вярна и БНБ се окаже принудена да поддържа девалвация на лева на допустимата долна граница -като най ресурсоспестяващ способ в условията на обезценка на лева.Тази поддръжка от страна на БНБ ще става чрез така.назованите интервенции на паричния пазар,чрез продажба на евро срещу левове.При една такава много вероятна  ситуация спестяванията на населението в левове ще олекнат в размер на 15  разлика  от запасилите се с ₺евтиното евро₺, които ще запазят стойността на парите си,защото ще могат при нужда да сменят наличните евро срещу поевтинели, но повече левове.Освен това прави впечатление, че непрекъснато се говори за запаз-ване на сегашния курс на лева и по времето на чакалнята, без да се споме-нава задължителния за валутния механизъм 15-процентов толеранс за поддържане  на валутния курс.Абсурдно е да се мисли,че това не е само едно премълчаване,защото в такъв случай би трябвало да влезем направо в ЕЗ поради това, че по време на борда  сме прекарали почти 23 години чакане.

            Защо е тази трупурдия от страна на премиера и верните му икономи-сти?Причината не е в опасения от загуба на доверие и предизборни нагла-си.Целта е да се стопира очерталата се в населението тенденция за обмяна на левове срещу евро.Валутният резерв на страната в момента е някъде към23.5 млрд в еквивалент на еврото,или около 47 млрд лева,а спестява-нията на населението са около 70 млрд лева.Какво би станало при едно масово движение към обмяна?Съгласно чл.30 от Валутния закон БНБ е длъжна да извършва обмяна на левове срещу евро и обратно при всяко  поискване.Едно чувствително снижаване размера на валутния резерв би се отразило отрицателно на възможността на страната да се включи във валутния механизъм на еврозоната, тъй като не ще има възможност да поддържа на ниво обезценката на лева продължително, а само невероятното му обаче поскъпване.Резултатът ще е по-категоричен от референдум.Нещо повече- може да застраши и валутния борд.

            Може би трябва да вярваме на премиера,че освободените след бор-да от валутния резерв милиарди ще се използват за развитие на пътната ни инфраструктура,пенсии,доходи и иновации,т.е за държавни поръчки, които знаем доколко се оползотворяват и не знаем доколко потъват в частни джобове, а пък едвали за пенсии и доходи на населението.

                           Тодор Михайлов