×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Неделно четиво

Събота, 18 Януари 2020 13:38

ЗАЛЕЗЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Преди време прочетох, че всеки народ има определено време на земята, след което отстъпва мястото на други народи, с по-нови и млади гени. А България е стара, много стара държава.

Това, което е ужасяващото, че краят се случва толкова скоротечно. Човешката и социална деградация приличат на проказа, която разкапва обществото и отделния човек, докато от него остане чудовище, което се моли да умре.

Тъжно е. Опитвам се да се убедя, че все още има здрави гени в народа. Че има свестни и мислещи. След което излизам се се сблъсквам с такава катастрофална простащина, егоизъм и дебилност, че не мога да повярвам на очите си. Наред с кървавата алчност на новите богаташи, които изплюскват всички ресурси на държавата като диви варвари, заклели се да оставят само земя, посипана със сол.

И най-страшното е примиреността на деградиралото стадо, което блее от възторг по палачите, но е готово като побеснял вълк да се нахвърли върху себеподобните, които се опитват да му отворят очите и да го накарат да види реалността.

Нищо вече не ни трогва. Нищо не ни вълнува /освен турските сериали и промоциите в Била/. Нищо не ни впечатлява. Върху олтара даваме в човешко жертвоприношение децата си, семействата си, любовта, кариерата, социума. И ги заменяме с див егоизъм и брутализъм, решен на всичко, за да оцелее индивида. И без това крехките връзки в обществото са напълно прекъснати, общество няма. Имаме стадо полудели овце, които се ръфат помежду си и чакат с надежда края, който ще ги освободи от ежедневния ужас.

Народът ни се е изродил и извратил. Губейки всички човешко и българско. Загубил духът си.

Дори не си отиваме достойно. Няма да има последна битка. Няма да има българи, умрели достойно под знамето. Няма да има герои. А историята просто ще запише: те се предадоха. Тук някъде е краят на България.

И както каза Славейков: Не народ, а мърша!
С това започнах и с това ще свърша!

Не искам коментари. На леглото на смъртник цветята и ръкоплясканията, още повече критиките, са неуместни. Да си отидем в мълчание - така, както живяхме!

Елена Гунчева

Read 362 times
Rate this item
(0 votes)
Tagged under
Copyright © 2020 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo