Никола Вапцаров Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет. Пролет моя, моя бяла пролет – знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, бурна страшно, огненометежна да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани. Как ще пеят птиците в житата! Весели ще плуват във простора... Ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя. Пролет моя, моя бяла пролет... Нека видя първия ти полет, дал живот на мъртвите площади, нека видя само твойто слънце и – умра на твойте барикади! Никола Вапцаров ПРОЛЕТ В ЗАВОДА Тя искаше да влезе с първа смяна, ала моторът изруга сърдито "Не може тъй, аз тук съм отговорен, без марка где? Виж, портиера питай!" Но тя бе някак страшно упорита и не попита портиера. – Влезе. Отвори някакъв прозорец горе и скрито на мотора се изплези. И изведнъж запя една машина. Но хората работеха несръчно. Разбрал коя е скритата причина, моторът каза: "Аз ще я отлъча!" – Ще я отлъчиш ли? – попита със насмешка една добра чугунена бъркачка. – Опитай се, бъбрива въртележка, та ний за нея ще направим стачка. Моторът млъкна. Вятърът донесе отнейде топъл лъх на чернозем, един напев – широк и весел – и стъпки на напукани нозе. Онез, които някога са порили земята, пърхаха като коне. А другите, прозорците разтворили, сияеха пред синьото небе. От папмашината изпсува някой грубо. Едно момиче весело запя. Един младеж го стрелна с поглед влюбен и то поруменя. Тогава влезе портиерът тихо и каза: "Кой се контрабандно вмъкна?" Ала разбра, виновно се усмихна, почеса се, подсвирна, после млъкна.