Напука се сърцето ми, мамо,
като петите ти през лятото...
А още е толкова рано
да жаля за изпятото.

Утрото все ме настига
по средата на пътя.
Вяра ли не ми достига
в светлото да пристъпя?

Дълго мълчах. От злоба
към тия, дето продават
за два гроша гроба
и за толкова хляба.

Трябва да поскъпне
не само живота
но и смъртта, дето гъгне
и подсмърча наоколо.

Пет пари не давам
за чистичко знаме.
Трябва ми куршумено
за да му вярвам, мамо!

Теменуга Маринова
/писано е преди 1989 г./