Всяка година на 24 май се затварям у дома и избягвам публичните изяви за честването на празника. Излизам в краен случай. Телевизия не гледам. Повдига ми се от лицемерието там, от честитките към учители, културни дейци, ученици. Клишетата валят и удрят като градушка. Лицемерието струи отвсякъде. Насилници на езика излизат и обясняват колко го обичат колко го тачат и как мило и драго дават, за да пребъде.
Тази година още по-обидно е да приема, че народът осъзнава какво му е дарено от Бога. Сред руините на родното образование няма дори намек за величие. Оядени илитерати разказват личните си сублимации за това как давали пари, ресурс и смисъл на родното образование, как давали достойнство и заплати на българския учител. Омерзително, отвратително, но пък медийно отразено. Община Ямбол и тя ще празнува с ежегодното си шествие. И няма никакво значение, че сме на предпоследно място по образователни резултати в България. Важното е, че шествие ще има. Лустрото да се види, защото същността отдавна е погинала. МОН и те ще се наредят до празнуващите. Нищо, че на сайта им висят осакатените програми по литература и се канят да разказват на децата политически коректна версия на историята.
Величието е в малцината просветни дейци, които ще се борят докрай, защото битката срещу духовната смърт на нацията ще продължи до последния идеалист. И така трябва. Величието е да отвориш поне едното око на слепец и той да закопнее за светлината още повече. И така да накараш тъмнината да отстъпи, мака и само малка крачка. Величието е да знаеш предварително, че на този свят вероятно ще изгубиш, но има отвъд и там наградите се дават от неподкупен арбитър.
Къде видяхте величието на българския дух днес?! Как търсите величие сред обидно ниските параметри на обществено съществуване?! Ще ми възразите, че има светли примери. Единични примери.
Обидно ниско е, че сме се вкопчили в изключенията, защото иначе бездната на истината ще ни погълне. Този празник всяка година показва собствената ни мизерия и драма. И колкото по-голяма е тя, толкова по-лъскаво и лицемерно го празнуваме.