Денят на труда и на международната работническа солидарност се
отбелязва ежегодно на 1 май и е един от официалните празници в
България. На тази дата много страни в света честват обществените и
икономически постижения на работническото движение.

Историята
Началото на празника се свързва с международното социалистическо
движение през 19 век и работническите протести за зачитане на
елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886
година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална
стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата
страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители
разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне
четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу
полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която
загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и
екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен
в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на
солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година
Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава
"всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни
да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване
на 8-часовия работен ден, за световен мир." Тъй като най-
ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че
е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни
да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без
негативни последици за работниците."

В социалистическите и комунистическите страни на честването на
Първи май се отдава голямо значение, като част от идеята, че тези
страни са управлявани именно от работническата класа.

В България
Денят на труда е един от официалните празници в Република
България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от
Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник
през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България
започва да чества празника ежегодно. Държавата отбелязва Първи май
с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително

взимат участие държавните
служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено
място. Манифестиращите преминават марширувайки през площада, като
скандират предварително заучени лозунги, които прославят труда и
работническата класа. През това време от трибуна, разположена на
площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия
ОФ), държавни и местни ръководители.

След края на комунистическия режим в България през 1989 г. Първи
май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт
не се ангажира с организирането на масови прояви. Честването се
отбелязва от социалисти, комунисти и анархисти, като най-
значителни са концертите на открито на Българската социалистическа
партия.

В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други
се чества неофициално.

В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) на първия
понеделник от септември.

Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на
желанието на профсъюза да осигури свободен ден за "трудещия се
човек". Днес Денят на труда продължава да се празнува предимно с
почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото.
Празникът става официален през 1894 година.

В бившия социалистически блок Първи май е важен празник. В СССР и
КНР той е отбелязван някога дори с военни паради.

Празникът е честван и в Нацистка Германия под името „Имперски
трудов ден" (Reichsarbeitstag).

Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в
редица държави като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.