Един от петте любими хора край вас е заложен на дузпата. Това е най-големият проблем на България и това най-после следва да се прозре
Диян Божидаров

"Сега"
Постоянно има медийни инициативи за повече деца в България, но не те са решаващи да се промени демографската картина.

Говорим си с приятели за големите проблеми на България. Поне за част от тях. Те казват едно, после друго, а аз все едно и също. Ето какво горе-долу се получи:

Те казват, че зачестяват лекарските грешки. Човек направо да го е страх да отиде на преглед, не знае на какъв доктор ще попадне. Корупция, липса на съвест, погазване на Хипократовата клетва..., редят бедите те. Съгласявам се. Обаче добавям, че проблемът е и демографски. Как да не е - количествено намаляват оставащите тук лекари, оредяват и качествено - най-добрите веднага са "прилапани" в чужбина. Едно е да те лекува тройкаджия, друго - отличник.

Образованието ни вече за нищо не става, казват те. И през смях припомнят оня университет, който разигра джип като награда за записани студенти. "При такива преподаватели, ръководство, които ги измислят тия неща - какво да очакваме!? Умни студенти ли?", пита приятел. Не споря. Обаче добавям, че проблемът в основата пак е демографски. Няма студенти, кът са, всяко дете гледа да влезе в езикова гимназия не от любов към езика, а

за да избяга от България още с университета.

Джипът бе извратена форма на "търсене на клиенти", но аз знам още нелепости, не толкова крайни, но пък масови - при които нормални хора са принудени да се правят на маймуни от грижа за хляба си. И им дадох пример от ВУЗ - всеки новозаписан младеж получава "занималня" през първия месец, в която асистент, доцент или професор го хваща за ръчичка и въвежда из "живота" на университета - тук е аулата, там физкултурният салон, това е столът за хранене, а сега ще вземем ей този автобус, за да стигнем до общежитието... Тази работа се нарича не "глупост и унижение", а "социализация" - като бонус към абонаментен план. Сигурен, че в скоро време бонусът ще бъде обогатен, като на момчетата биват осигурявани приятелки, на момичетата - приятели, а може и смесено.

Минаваме на тема "Пазар на труда".

Коментираме идеята на правителството да внася работна ръка. "Не щат да плащат на българите, крадат, затуй търсят хора, които да им работят ангария." Това редят приятелите ми, пустосвайки Борисов, Симеонов и де що има бизнесмени... Хич не оспорих. Но добавих: "В основата си проблемът пак е демографски". Почти се скарахме. Те така и не се съгласиха, че колкото по-голяма е емиграцията (а тя е голяма), намалява количеството работна ръка, плюс качеството в това количество; обратно - без емиграция и двете ще се повишат.

Ядосах им се и ги попитах знаят ли, че децата им се затрудняват да усвояват материала в училище пак заради демографията. "Това пък отде?", сопнаха се. Обясних: "Тук проблемът не е толкова количествен, а заради състава на младото население. Знаете, че се увеличава непрекъснато делът на един етнос, който много-много не ще да се задържа в школото, нали? А и че този дял ще нараства не само сред младите, но и въобще в състава на населението, като ще расте значението му върху пазара на труда, социалната система, обществото въобще?...". Отговориха, че знаят. "Е - казах им аз - учебният материал непрекъснато се смъква от горните класове в долните, за да може, завършвайки рано, този важен етнос да получи минимум пакет знания. Заради неговите нужди се преобръща цялата система. Даже т.нар. реформа в основното образование, което вече се завършва в 7-и клас, е свързана с това. Всъщност системата е направена така, че

не да помага на напредващите деца, а на изоставащите.

Ако се чудите що - обясних ви." Гледаха ме недоверчиво, накрая ме питаха отде знам. Ами знам, рекох, познавам доста учители, които ми приказват тези неща, като изводите са изведени чрез опит, а не прочитайки ненаписаното в официални документи. Накрая ги шокирах: "Дори тежките раници на децата косвено са свързани с това. Повече предмети в пети клас, в шести...- повече учебници, тетрадки, помагала...".

Станах им скучен. Взехме да говорим за футбол.

Разделихме се на левскари и цесекари, оплюхме "Лудогорец". И тая година ще станат шампиони, но пък стадионът им е празен, заключихме. Помълчах, обаче не издържах: "Гледайте сега, вие колко хора искате да ходят на мач в Разград, който има-няма 30 000 души? 3000 да идат на стадиона, това са 10% от населението. Колко да ходят, 50% ли?". "Стига с тази демография", креснаха моите приятели, с което секнаха мерака ми да разяснявам защо публиката на българските писатели е по-малка дори от тази на ,,Лудогорец" (смея да твърдя, че проблемът не е в качеството им, а отново в количеството на аудиторията).

Преди 3 седмици БАН излезе с нови данни за бъдещето на България. Всъщност те са стари, но с нюанси. Ако досега прогнозите на НСИ бяха за 6.1 млн. българи през 2040 г., то сега ,,бариерата" се смъкна на 5.8-5.9 млн., колкото отдавна дават Евростат и ООН. Това са 20-25% по-малко хора върху територията на България. Огледайте се и пребройте - с братя, сестри, лели и чичовци родът ви примерно е 50 души. Махнете 10 от тях, зачеркнете ги - все едно ги няма. Не са се раждали, умрели са. Или са безвъзвратно заминали на хиляди километри от вас. Ето това е демографското бъдеще на вашия род.

Данните на БАН всъщност бяха от доклад, заръчан от правителството. По някаква гадна ирония на свое заседание министрите вдигнаха ръце, за да приемат числата -

единодушно се съгласиха, че всеки 10 от вашите 50

няма да ги има. Трудно може да им се сърди човек - нито при тази, нито при стотиците други подобни хипотези, обсъждани многократно, обществото ни се стресна. Знаем, че се топим, но какво пък... Нито една партия, сдружение или интелектуалец не постави проблема като жизненоважен и най-първи пред България. Нито един не каза, че правосъдни, административни, бюджетни и всякакъв друг реформи следва да се наредят след най-базовата нужда - мерки за демографията. Тези реформи биха били във връзка с нея, но няма как демографията да се прозре, осъзнае, да заболи от нея, ако не се изговори. Вижте какво се получава - искаме честно правосъдие, добре, ама за кого? За тия, дето сега се раждат, заминават и няма да се върнат? Искаме гражданско общество? И кой, дявол да го вземе, ще го направи? Активните хора, дето си плюха на краката? В последните 5-6 години ситуацията е наистина нова - точно поради демографията се оголиха огромни проблеми в здравеопазването, образованието, трудовите ресурси... Но нито политиците, нито хората все още съзнават корена на бедата. Чудят се коя алинея е сбъркана, кой параграф, Борисов ли е лош, Доган ли нещо мъти в сарая... Не, бедата идва от изключително лошия количествен и качествен състав на населението. Ако допреди 5-6 години се очакваше да се случи всичко това, вече е факт.

Демографските мерки, известно е, следва да бъдат най-вече икономически. Какви точно, как да се постигнат - едва ли някой знае на този етап. И не могат да дадат плод от днес за утре. Но следва да се опита. Да се проучи, ако трябва, чужд опит (примерно Франция, Унгария...). В началото обаче винаги е словото. Не може да има действия без изговаряне и осъзнаване на проблема. Време няма.

Внимателно следя от години какво се дискутира по цялата тема. Има две неща, които се казват, а не бива: 1. Намалява населението в цяла Европа, не сме само ние. Тоест - спокойно, всички се давим. Но констатацията е вярна, колкото може да е фалшива новина - истина наполовина. Факт е, че населението на целия континент намалява, но България е

единствената страна в света,

в която при единия пол (жените) доминира пенсионната възраст. Ние сме сред първата тройка държави по отрицателен естествен прираст през последните 28 години, като през половината от това време сме били челници. Без война! Кризата при нас е уникална, трябва да се прозре най-после! 2. Количеството на населението не е важно чак толкова, важен е вътрешният разрез (повече млади, образовани, богати и т.н.). Вярно е само ако изведем икономическата целесъобразност като висша ценност. Пука ли ви за 10 от 50? Или за 1 от 5?

Може би много хора се питат как точно стигнахме до тук. Как след като всичките тези процеси са ясни и прогнозирани преди десетилетия, ни обхвана ступор - идва влак, а не мърдаме.

В основата винаги има някаква идея, доктрина.

Тя може да няма име, да не се обсъжда, да не я познаваме, но съществува. И целият ни живот - обществен и битов - произтича от нея. Доктрината, която е корен на цялата тази беда, гласи, че няма значение човек какъв е - българин ли, германец, турчин, китаец, друг... Важното е да е щастлив. С други думи, ако вашето дете се роди например във Франция, а после и неговото дете, а след това всички от поколението са французи, а не българи, в това няма проблем, стига да са щастливи. Та кой е против щастието?

Цялата тема има значение само за хора, които считат, че истинското щастие, поне за нас, които стъпваме върху тази територия, е неразривно свързано с това да си българин. Повярвайте, това чувство за щастие - второто - не е нито национализъм, нито консерватизъм, нито нещо гадно.


От вестника на ямболлията Сашо Дончев СЕГА
ВИЖТЕ И КОМЕНТАРИТЕ В НАЙ-ДОБРИЯ ФОРУМ
http://www.segabg.com/article.php?id=902771