ЯОС окончателно оправда инж. Канев по първото дело на кмета на Ямбол срещу му, с иск за 20 000 лева неимуществени щети

Защо ли на Ямбол и лидер на ПП ГЕРБ Георги Славов се припозна, че говорейки за корупция, кражби съдебни решения, въобще ставало дума за него в конкретното интервю, след като името му въобще не се споменава? Съдиите в ЯРС не разбрали. В ОС, обаче да!
Но пък примерно, може да става дума и за кмета Йордан Лечков, който дори спечели дела срещу България в Страсбург...

Заглавието са първите думи на Канев от интервюто
/снимката е илюстративна - не се вижда  кому тези на нея пляскат...

По второто, дело в което изрично  Канев споменава Георги Славов, че ще го наричал крадец, докато престане да краде, и когато престанел, щял да го нарича бивш крадец -ЯРС обаче го осъди на глоба за клевета и квалифицирана клевета...Някъде над 11 хиляди лева, с разноските...
Ако и ЯОС потвърди присъдата над пенсионера, според нас,  изказал лични оценъчни съждения, като експерт и позововайки се на експерти, за изтъкнат политически лидер, какъвто е г-н Славов, Канев ще трябва да се жалва в Страсбург...
А сега г-н кметът и виден политик, също има такова право
Като свидетел в съда, под заплаха от наказание, някде и клетва и божа заповед "не лъжесвидетелствай", значи трябва да изразиш  оценката си . Ако обаче, това, в което си убеден го изречеш публично, си съден и осъден за клевета...

Р Е Ш Е Н И Е

№ 148 16.01.2018г. гр.Я.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Я.ският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 6 декември 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван И.

Секретар Ив.Златева

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

внчхд. № 356 по описа за 2017г. За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл.от НПК.

Образувано е по жалба на частния тъжител Г.И.С. против присъда № 132/4.10.2017г.постановена по нчхд № 534/2017г.по описа на Районен съд- Я..

С обжалваната присъда подсъдимия К.Н.К. е признат невинен, в това на 26.10.2016г. в гр.Я., чрез информационния сайт "Я. свят" да е разгласил позорни обстоятелства и да е приписал престъпление на Г.И.С., в качеството му на длъжностно лице- К. на О. Я., при и по повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.148 ал.2, вр.с ал.1 т.2 и 3 , вр.с чл.147 ал.1 от НК.

Отхвърлен е изцяло предявеният от С. против К. граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000лева.

С. е осъден да заплати на К. направените по делото разноски в размер на 500лева.

В жалбата на частния тъжител се навеждат бланкетни доводи за необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Депозирано е допълнение към въззивната жалба, в което се доразвиват наведените доводи. Сочи се, че районният съд при правилно установена фактическа обстановка и доказаност на авторството е направил необосновани и незаконосъобразни правни изводи за липса на състав на престъпление. Изразява се несъгласие с приетото от решаващия съд, че в процесното интервю публикувано на сайта на "Я. свят" не става ясно за кое лице се отнасят клеветническите изрази. Този извод е необоснован, тъй като е безспорно, че К. на О. Я. е тъжителя Г.С. и че за съставомерността на престъплението не е необходимо да се цитира и ЕГН на наклеветеното лице. След пълен анализ на интервюто на подсъдимия е направен извод, че безспорно същия е отправил клеветнически думи и изрази по адрес на тъжителя. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова, с която подс.К. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.2 и 3, вр.с чл.147 ал.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК да му се наложи административно наказание глоба и да се уважи изцяло предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди.

В съдебно заседание за въззивникът- частен тъжител участва се явява повереника му адв.К., чрез който поддържа изцяло депозираната жалба и допълнението към нея. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.К. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, както и да се уважи гражданския иск.

Въззиваемият- подсъдим К. участва лично и със защитника си адв.С.И., чрез който оспорва жалбата на тъжителя и пледира за потвърждаване на присъдата. Подробно се оспорват доводите във въззивната жалба, като се споделят изводите на първоинстанционният съд за липса на конкретизация на лицето, за което се отнасят критичните думи и изрази в интервюто, както и че в същото абстрактно и формално се тълкуват чужди действия. Прави се искане да се потвърди присъдата на районния съд като правилна, законосъобразна и обоснована.

ОС- Я., в настоящият въззивен състав след като обсъди доводите в жалбата, пледоариите на повереника на частния тъжител и защитника на подсъдимия и на подсъдимия, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши служебна проверка на присъдата приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.318 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като напълно кореспондира със събраните доказателства.

Установено е, че подсъдимият К.К. е бивш общински съветник в О. Я. и член на гражданско сдружение с екологична насоченост. Като такъв е подавал множество сигнали и жалби до различни институции относно дейността на общинската администрация и в частност на К.а на О.та.

От приложеното по делото удостоверение за избран К. №1/ 27.10.2015г.на ОИК, О.- Я. е видно, че частния тъжител Г.С. *** на изборите проведени на 25.10.2015г.

На 26.10.2016г.по повод Деня на строителя подс.К. дава интервю за информационния сайт "Я. свят" пред св.П. В това интервю той изразява гражданската си позиция и изразява недоволството си от работата на К.а на О. Я. и Общинския съвет, във връзка с отпускането и разходването на средствата за строителните проекти.

Предмет на настоящото наказателно производство са следните употребени от подсъдимия изрази:

"В Я., какво може да стане? Един краде, другите му ръкопляскат, тоя който краде. Името му ли трябва да казвам. Оневинения. “ ;

„ Оправдаха един човек, който окраде града. В тоя смисъл“ ;

„Кражбата има законна форма. Всеки може да краде, колкото си иска. Защото нашите политици са фактическите ръководители на кражбите, които стават в България. Другите като нашия К. са просто едни изпълнители, от които една част от откраднатото най-вероятно отива при другите, които са законодатели, при други които трябва да произнесат присъдата. Е как тогава да стане?“;

„Не разбирам от тази работа, но всички ние разбираме , че ставаше дума за нарушаване на законите, в следствие на което тия закони за какво се нарушават. Пардон. Те се нарушават ако някой има благо, но не и за общественото благо.“;

„О. Я. за какво гласуваха 250 хил.лева , допълнителните, повече? Защо не отидат да направят анализ за какво се използват? Защото аз бас държа, че те са използвани да надуят джоба на К.а.“.

Подсъдимият в обясненията си сочи, че е дал процесното интервю на св.П и е знаел, че същото ще бъде публикувано в информационния сайт "Я. свят". Същото се твърди и от св.П, пред който е дадено интервюто.

Св.К сочи, че частния тъжител С. е узнал за процесното интервю и че същото е повлияло зле както на неговата психика, така и на близките му.

От заключението на видеотехническата експертиза изготвена от вещото лице М.Й видно, че записаната информация на диска предоставен от частния тъжител е идентична с тази на каченото на сайта "Я. свят" интервю с подсъдимия К., както и че няма следи от манипулация по диска.

Горната фактическа обстановка е приета и от първоинстанционния съд, като правилно е обосновано са кредитирани приложените по делото писмени доказателства, подробно описани в мотивите на районния съд и гласните доказателства- обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К, П, Д и П и заключението на видеотехническата експертиза. Посочените писмени доказателства са безспорни, поради което същите се кредитират изцяло, а гласните доказателства са подробно обсъдени от първоинстанционния съд.

С разпореждане на съдията- докладчик, обстоятелствената част на частната тъжба правилно е квалифицирана като престъпление по чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.2 и 3, вр.с чл.147 ал.1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от НК престъплението клевета се осъществява с две изпълнителни деяния- разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление. В съдебната практика се приема, че "позорно обстоятелство" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят за миналото и настоящото поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. Когато на лицето се приписва престъпление, се изисква да е за общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. Следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете засегнато за засегнато с тях. Или, с клевета се засяга достойнството и честта на физическо лице по начин, че да се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и живее. Като неотменно право на личността, достойнството и честта на лицето са гарантирани от Конституцията и защитени, чрез криминализиране на проявите, които неправомерно ги засягат, като наказуемостта за дееца не е обвързана с някакви вредни последици за пострадалия, които съставляват необорима презумпция и не подлежат на доказване.

Тъй като частния тъжител е К. на О. и изразите в жалбата са насочени към него в това му качество казуса следва да бъде разгледан и през призмата на чл.10 от Европейската конвенция за защита правата на човека, съобразявайки доколко изнесеното е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, гарантирано в чл.39 ал.1 от Конституцията на РБ, разтълкувано в решение №7 от 4.06.1996г. по к.д. №1/96г.на Конституционния съд. В посоченото решение по тълкуване разпоредбите на чл.39, 40 и 41 от КРБ се сочи, че с тях се "гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите както като лично поведение, така и като социален процес, независимо от съдържанието на мнението", при многообразие на средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида или съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. То обаче не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10 параграф 2 от ЕКЗПЧ допуска, а Конституцията на РБ в чл.39 ал.2 въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57 ал.2 от същата общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с упражняването им по начин, който да накърнява права или законни интереси на други.

По отношение на клеветата най- важният критерий за преценка е доколко конкретното изразяване на факти и мнение е общественозначимо и необходимо в контекста на обществения дебат срещу това, дали то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл.4 ал.2 и чл.32 ал.1 от КРБ, като се разширяват границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на държавна или обществена фигура, при справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида. В тази насока са и решенията на ЕСПЧ при проверка на съответност с оглед изнесените факти, без да се пристъпват наложените граници за защита репутацията на другите. Той е презюмирал, че приемайки една публична роля, политиците и другите обществени личности се отказват в известна степен от закрилата, предвидена в параграф 2 на чл.10 на Конвенцията. От друга страна, разграничавайки изразяването на факти и на оценки като реализация на свободата на словото, съдът отказва защита на изказани оценки без каквото и да било позоваване на факти в тяхна подкрепа, които според него следва да се възприемат като " прекалени и следователно недопустими", потвърждавайки посочения по- горе принцип на пропорционалността- във всеки отделен случай националните съдилища предвид обстоятелствата и в техния контекст следва да се опитат да установят къде се намира балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име.

Районният съд е анализирал частта от интервюто, за което се твърди в частната тъжба, че съдържа позорни обстоятелства и приписва престъпление на тъжителя С.,*** и правилно и обосновано е прието, че с употребените думи и изрази подсъдимият не е осъществил състава на инкриминираното му престъпление.

От съдържанието на цялото интервю е видно, че същото е насочено към работата на К.а на О.- Я. спрямо когото е имало образувано наказателно дело за изграждане на водопровод на ул."Граф Игнатиев, гр.Я. и за ремонта на Безистена, в центъра на гр.Я.. В този период К. на О.та е частния тъжител С., поради което е безспорно установено, че адресат на инкриминираните думи и изрази е частния тъжител.

Правилно е прието от районния съд, че изразите: „Кражбата има законна форма. Всеки може да краде, колкото си иска. Защото нашите политици са фактическите ръководители на кражбите, които стават в България. Другите като нашия К. са просто едни изпълнители, от които една част от откраднатото най-вероятно отива при другите, които са законодатели, при други които трябва да произнесат присъдата. Е как тогава да стане?“ и „Не разбирам от тази работа, но всички ние разбираме, че ставаше дума за нарушаване на законите, в следствие на което тия закони за какво се нарушават. Пардон. Те се нарушават ако някой има благо, но не и за общественото благо.“ не са насочени към конкретно физическо лице, а касаят обобщена група от хора и поради това не би могло да се приеме, че същите са насочени към частния тъжител. Съдът споделя изводите на първата инстанция, че с посоченото подсъдимият изразява изграденото си мнение за политическото управление в страната.

По отношение на изразите:"В Я., какво може да стане? Един краде, другите му ръкопляскат, тоя който краде. Името му ли трябва да казвам. Оневинения. “ , Оправдаха един човек, който окраде града. В тоя смисъл“ и „О. Я. за какво гласуваха 250 хил.лева , допълнителните, повече? Защо не отидат да направят анализ за какво се използват? Защото аз бас държа, че те са използвани да надуят джоба на К.а.“ следва да се приеме, че със същите не се приписва извършено престъпление от страна на частния тъжител. За да се приеме от обективна страна осъществяване на престъпление клевета, чрез приписване на престъпление е необходимо, чрез отправения израз да е конкретизирано точно определено общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. В случая липсва каквато й да е конкретизация на приписано престъпление - кражба.

В тази насока въззивната инстанция не споделя изводите на районния съд, че от посочените изрази не става ясно, че същите се отнасят до частния тъжител, тъй като от съдържанието на цялото интервю е безспорно ясно и точно, че се отнася до работата на частния тъжител като К. на О. Я..

В пледоарията си повереника на частния тъжител сочи, че от контекста на посочените изрази може да се направи извод, че Г.С. е използвал крадени пари за да бъде оправдан, което на практика са логически връзки и препратки от инкриминираните изрази в интервюто не запълват състава на престъплението клевета, чрез приписване на престъпление. За да е налице престъпен състав следва съответния израз да е ясен и точен и да не се налага смисъла му да бъде извеждан логически от други действия и изказвания на подсъдимия.

В контекста на изложеното по- горе следва да се приеме, че цитираните думи и изрази по- скоро представляват критични съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете засегнато за засегнато с тях.

Показанията на св.К- секретар на О.- Я., в които се сочи, че частния тъжител се е почувствал лично засегнат от посоченото интервю не дават основание да се приеме, че е налице осъществено инкриминираното престъпление. Самият свидетел сочи, че различни лица между които и подс.К. са критични към дейността на О.та. Показанията на св. К следва да се ценят в подкрепа на становището, че частния тъжител като К. е обществено значима личност и като такава се отказва в известна степен от закрилата предвидена в параграф 2 на чл.10 от Конвенцията.

Изводите на съда за липса на факти и обстоятелства, запълващи с нужното съдържание елементите на обективната страна на повдигнатото обвинение, са защитени убедително, поради което становището му за несъставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.147 ал.1 от НК е съответно на закона. В тази връзка съдът намира за ненужно да анализира наличието или липсата на квалифициращите обстоятелства на чл.148 ал.2, вр.с ал.1 т.2 и 3 от НК , тъй като не е осъществен от обективна страна основния състав на престъплението клевета.

Поради липсата на състав на престъплението от обективна страна е ненужно съдът да излага аргументи за субективната страна на престъплението, тъй като съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от НК съставът на престъплението се определя като съвкупност от обективни и субективни признаци. Следователно при липса на обективна страна на деянието то същото не осъществява състав на престъпление.

По изложените съображения въззивният съд намира, че при правилно установена фактическа обстановка районният съд е направил правилен и законосъобразен правен извод, като е приел, че с цитираните части от интервюто на подс.К. не е осъществил състава на престъплението клевета, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. чл.148 ал.2, вр.с ал.1 т.2 и 3 , вр.с чл.147 ал.1 от НК.

Като закономерна последица от оправдаването на подсъдимия е отхвърлянето на гражданския иск на тъжителя за заплащане на суми за обезвредата му за неимуществени вреди.

По изложените съображения въззивният съд в настоящия съдебен състав намира жалбата на частния тъжител за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а проверяваната присъда да бъде изцяло потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Я.ския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 132 от 4.10.2017г.постановена по нчхд № 534/ 2017г.по описа на Районен съд- Я..

Решението е окончателно.