Позицията на ГЕРБ и на Бойко Борисов по скандала с Делян Добрев е абсурдна, казва политологът Страхил Делийски
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ

Страхил Делийски е завършил политология в СУ "Св. Климент Охридски". В момента е асистент в катедра "Политология" и преподава политически комуникации и политическа антропология. Роден е в с. Дерманци, област Ловеч. Автор е на над 60 публикации в различни издания.

- Г-н Делийски, легитимира ли ГЕРБ шуробаджанащината в общинските и държавните структури с отхвърлената оставка на Делян Добрев?

- Позицията на ГЕРБ и на лидера й Бойко Борисов е абсурдна. Управляващите ни казаха: "Ние така си управляваме, не виждаме никакъв проблем в това, което се случва в Хасково". Напълно очевидно е, че ценностите на ГЕРБ и на премиера Борисов се различават напълно от ценностите на обществото. Нали не си представяте, че той не знае как се управляват общините в България? Следователно приема това управление за норма. Естествено е управляващите да търсят по някакъв начин да защитят своя човек. Така те трябваше да докажат, че симптомите за напрежение в партията не са толкова силни, колкото изглеждат. С реакцията в защита на Добрев ГЕРБ казаха: "Ние сме сплотени". В същото време обаче Борисов защити порочния модел на назначения и кадруване, което е недопустимо. Все пак той не е просто партиен лидер, той е премиерът на държавата. Неговата институционална роля предполага друг тип оценка на подобни събития и взаимоотношения.

- Вярвате ли в думите на Борисов, че ще изиска структурите по места да проверят и прекратят всички роднински назначения?

- Това го слушаме от десет години. Не вярвам нещо да се промени, защото не става дума за изключения, а за модел. Колкото и да ми се ще нещо да се промени, не го вярвам. Скандалът с Делян Добрев показа, че не само Хасково, а огромна част от българските общини се управляват по начин, характерен за тоталитарните и феодалните режими. Наблюдаваме видима йерархична връзка между кмет и депутат или областен лидер. Самата функция на местната власт изглежда подменена. Говорим по-скоро за управление от тип, подчинен на член първи от конституцията на БКП. Местната власт е тотално приватизирана по партийна линия. За никого не е тайна, че от много години местната власт няма нищо общо с партийната политика. Там борбата е напълно различна. Местните бизнес интереси от феодален тип просто търсят покровител, който в момента по естествен начин се явява да е ГЕРБ. Ако от казуса с Добрев искаме да произтече нещо в интерес на обществото, това е тежкият разговор, който трябва да започнем да водим. Случаят в Хасково не е отклонение, което да оправим и всичко да е наред. Той е норма за правене на политика в цялата държава. Ако ГЕРБ изкорени шуробаджанашките назначения, това означава партията да престане да съществува.

- Делян Добрев също изглежда искрено обиден, че го обвиняват в шуробаджанащина. Сякаш партийните номенклатури са скъсали напълно с обществените представи за морал?

- Не става дума за партийни номенклатури. Нека не се заблуждаваме, ГЕРБ не е партия. Тя не успя да се превърне в партия в онзи смисъл на думата, който демократичната теория и практика показват. ГЕРБ е изключително мощна клиентелистка структура, в която липсва какъвто и да е смислен политически живот. В нея не се говори за нищо друго освен за разпределение на публичен ресурс. В този смисъл аз не бих нарекъл партийна номенклатура хората, които политически отговарят за възпроизводството на този модел. В случая с Добрев няма начин да очакваме моралът на тези хора да се доближи до обществения. Ако ГЕРБ беше партия, щеше да има естествен натиск отдолу, от низови структури, от хора по места. Те щяха да питат: "Какво правите?". При ГЕРБ такова нещо няма. Там подобен партиен дебат не съществува. Аз често се шегувам, че в ГЕРБ най-вероятно Цветан Цветанов знае поименно всички около 800 000 души, които традиционно гласуват за партията му. Това е местната власт плюс бизнес клиентелата. Погледнете таблиците с електоралната подкрепа за ГЕРБ на избори и ще откриете изключително любопитни тенденции по места. Електоратът на ГЕРБ е интересен феномен, който липсва в цяла Европа.

- Как да си обясним различното отношение на ГЕРБ към депутата със суджука и към Добрев? Излиза, че рекет за 1 т. месо се счита за по-тежко престъпление, достойно за прокурорско разследване, от влияние при разпределението на десетки милиони от обществени поръчки?

- Отново опираме до същността на това, което наричаме "партия ГЕРБ". Явно тук не става въпрос за някаква идеологическа и ценностна лоялност. Става въпрос за клиентелна лоялност. В такава среда е естествено този, който е по-близък до патрона, да получи по-добро отношение от този, който не е достатъчно приближен и лоялен. Ако нещата бяха на принципна основа, особена разлика в отношението не би трябвало да има. "Суджукгейт" и "Кумгейт" са две различни изяви на един и същ модел, само технологиите са различни.

- Да очакваме ли след това гласуване ГЕРБ да продължи да повтаря, че не разпъва политически чадър над никого, а Борисов - че отстранява дори при най-малко съмнение?

- Понятието "политически чадър" има смисъл тогава, когато има разделение на властите. Представете си през 1972 г. генералният секретар на БКП да каже: Ние не разпъваме политически чадър. В начина, по който функционира ГЕРБ и по който функционира неговият модел на управление на местно равнище, това понятие няма никакъв смисъл. То е празна фразеология.

- Очаквате ли скандалът в Хасково да предизвика по-сериозни процеси в ГЕРБ - разломни или консолидиращи?

- Сигналите от първите последващи действия са, че скандалът ще има консолидиращ ефект върху партията. Само че той е и ясен сигнал, че в ГЕРБ има проблеми, които не са само в Хасково. Пак ще кажа, че ако ставаше дума за истинска партия, тези проблеми щяха да се решават вътре в нея. Но понеже случаят не е такъв, проблемите започнаха да излизат навън. ГЕРБ не притежава характеристиките на истинска политическа организация, която успява да регулира проблема вътре в себе си. Проблемът на партията се превръща в проблем на държавата. Което е още един ясен знак, че партията и държавата все повече се сливат.

- Как оценявате чувствителността в обществото към историята в Хасково?

- Мисля, че той се следи с голямо внимание. Това са неща, за които хората по места си говорят постоянно. Само че си говорят, когато се съберат на по чаша. Това е някаква форма на апокрифна публичност. Нещо като "Десет неща, които знаем за правенето на политика в моя град, но ни е срам да ги кажем". Това се дължи на факта, че в огромни територии на България хората не живеят добре. Зависими са икономически и живеят във феодална среда. Няма граждани, там има господар и слуги. Занимавам се и с антропология, а и съм роден в малко населено място. С очите си виждам и познавам всички проблеми, за които говоря. Това е страхотната драма на България в ХХI век и в ЕС. Имаме структура на бананова република и отношения като между феодал и слуги. Напрежението тлее и в някакъв момент ще избие. Когато има партии, те могат да канализират тези отношения. Само че у нас на местно равнище партии няма.

За мен много важна в целия процес е ролята на опозицията - и парламентарната, и извънпарламентарната. Знаем, че в българското публично пространство скандалите бързо отшумяват. БСП вътре в НС и всички отвън могат по сериозен начин да поставят въпроса за начина на управление на държавата и в частност на местната власт. Проблемите не трябва просто да се идентифицират. На хората, които живеят в малките и не толкова малките градове, те са толкова ясни, че няма къде повече. Трябва да се стартира някакъв процес по тяхното преодоляване. Според мен това е единственият път, по който обществото като цяло ще извади позитиви от скандала в Хасково.

- След събитията от последните дни смятате ли, че парламентът се готви да приеме работещ закон за борба с корупцията по високите етажи?

- Дълбоко се съмнявам в желанието на тези, които предлагат законодателни промени, да спазват правилата, които сами обещават да създадат. Това е големият проблем на борбата с корупцията. Тук не става въпрос за изначална корумпираност на политическия елит. Става въпрос за структурен проблем. У нас и политическата, и икономическата конструкция е изградена върху най-различни корупционни практики. В същото време какъв дебат се води в момента? Кой ще оглави някакъв нов орган, който ще се занимава с нещо. Това не е същинският проблем. Трябва да стигнем до корените на корупцията и да си дадем сметка, че всички приказки за нейното изкореняване са абсурдни. Корупция в България и по света е имало и винаги ще има, но в България корупцията трябва да стане това, което е по света - отклонение от нормата, а не самата норма, както е у нас.

http://www.segabg.com/article.php?id=874967