Правителството изтегля от Народното събрание годишния доклад за състоянието на отбраната

Правителството реши да оттегли внесения за разглеждане в Народното събрание Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2016 г.
Докладът беше одобрен от служебното правителство. Освен информационен документ, той представлява и ангажимент на редовно избран парламент и изпълнителна власт за бъдещото осъществяване на политиките в областта на отбраната на страната. След проведените предсрочни парламентарни избори се налага извършването на нов, задълбочен преглед на документа и неговото повторно внасяне в актуализиран вид за разглеждане от страна на правителството и Народното събрание.


Преструктурират се щатове в АМС

Правителството одобри промени в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и в постановлението за неговото приемане.
С постановлението четири щатни бройки на служители от комплекс „Бояна”, които работят в сградата на Министерския съвет, преминават към дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността” в администрацията на МС.






Петър Горновски е новият председател
на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор

Правителството определи Петър Горновски за председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).
Петър Горновски към момента е главен секретар на Българския институт по метрология. Той притежава необходимото ниво на образование и професионална компетентност за изпълнение на длъжността председател на ДАМТН.
Съгласно действащото законодателство ДАМТН е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на икономиката.


Правителството изплати 187 хил. лв. на пострадали от забавено правосъдие

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието в размер на 187 800 лв. Средствата са предвидени в централния бюджет. Те са за изплащане на обезщетения по сключени през първото тримесечие на 2017 г. споразумения за нарушени права на разглеждане и решаване в разумен срок на дела по приключили граждански, административни и наказателни производства.
Тази мярка е регламентирана в Закона за съдебната власт като начин за компенсиране на гражданите и юридическите лица, пострадали от забавено правосъдие. Техните заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които е нарушено правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, се подават в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Проверката и произнасянето по заявленията се извършват в 6-месечен срок, а обезщетенията се изплащат чрез бюджета на Министерството на правосъдието въз основа на сключено споразумение.






Приет е устройственият правилник
на Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС

Правителството прие Устройствен правилник на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018. Със създаването на новото ведомство се утвърждава силна координационна структура, която да изпълнява единствено и само функции по подготовката и провеждането на председателството.
Устройственият правилник урежда организацията, реда на дейност, функциите и числеността на персонала на министерството, правомощията на министъра като национален координатор за подготовката и провеждането на Председателството. Регламентират се бюджетни и финансовите въпроси, свързани със създаването на министерството и вливането на Националния център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС в структурата на новото ведомство. Предвидени са и съответни промени в нормативните актове, регулиращи въпроси, свързани с подготовката председателството.
Администрацията на министерството е структурирана в четири дирекции – две в общата и две в специализираната администрация. Общата численост на персонала е 70 щатни бройки. Основната дейност по подготовката и провеждането на българското председателство се осъществява от двете специализирани дирекции - „Подготовка и провеждане на Председателството“ и „Комуникация и пресцентър“.
Функциите на дирекция „Подготовка и провеждане на Председателството“ са основно свързани с изготвянето на обобщен календар на събитията, които ще се проведат по време на Председателство. Дирекцията ще изготвя разпределението на събитията от календара на Председателството по сгради, ще отговаря в координация с дирекция „Държавен протокол“ на МВнР за логистичната подготовка и протоколното обслужване на неформалните заседания на Европейския съвет и различните формати на Съвета на ЕС, събитията от парламентарното измерение на Председателството и официалните церемонии по откриването и закриването на Председателството, за ангажирането на доброволци за осъществяване на дейности по Председателството, в т. ч. изпълняващи ролята на лица за свръзка с делегациите.
Дирекция „Комуникация и пресцентър“ в координация с МВнР ще изпълнява Комуникационна стратегия на българското председателство в национален план, ще организира пресцентъра на българското председателството в София. Предвижда се и длъжността говорител на Председателството.
С друго решение правителството възложи на министър Лиляна Павлова да сключи с „Национален дворец на културата - Конгресен център София“ ЕАД договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху части от сградата на НДК за срок до 31 декември 2018 г. за нуждите на Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС. Това са четири кабинета на първия етаж в главната сграда на НДК и зала 3/3.


Одобрен е проект на споразумение за предоставяне на услуги между Международното дружество
за въздухоплавателни телекомуникации и ДАНС

Правителството одобри проект на споразумение между Международното дружество за въздухоплавателни телекомуникации и Държавната агенция „Национална сигурност”.
Споразумението предвижда предоставянето на услуги за предаване на резервационни данни (PNR данни) в електронен вид към базата данни на Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците, превозвани по въздух.
Със законови промени от 2016 г. Националното звено беше ситуирано в ДАНС. Анализът на PNR данните подпомага идентификацията на високорискови пътници с цел борбата с тежките престъпления и особено – с тероризма.


България ще участва в дебата за бъдещето
на кохезионната политика и ще заяви категоричната си убеденост в ползите,
които тя носи на европейските граждани

Правителството одобри българската позиция за неформалната среща на министрите, отговарящи за политиката за сближаване на ЕС, която ще се проведе на 8 и 9 юни в Малта. Целта е да се проведе дебат относно бъдещето на политиката за икономическо, социално и териториално сближаване на ЕС след 2020 г.
Позицията на България е, че стратегическото партньорство между държавите-членки и ЕК трябва да продължи, кохезионната политика трябва да спазва ангажиментите си към всички региони на ЕС и същинската дискусия следва да се насочи към опростяване правилата и процедурите на европейските фондове. От изключително значение е европейските граждани да бъдат максимално добре информирани за мисията и ролята на политиката, както и за постигнатите резултати с европейските средства.
Одобрени бяха и резултатите от три заседания на Съвета на ЕС.
На 18 май в Брюксел се състоя заседание на Съвет „Външни работи/Отбрана”. То беше посветено на основните инициативи, свързани с изпълнението на приоритетите в областта на сигурността и отбраната от Глобалната стратегия на ЕС и на сътрудничеството ЕС-НАТО. С приетите от Съвета Заключения по прилагането на Глобалната стратегия се потвърждава ангажиментът на ЕС за укрепване на сигурността и отбраната.
Заседанието беше предшествано от среща на Направляващия борд на Европейската агенция по отбрана във формат „министри на отбраната”. На него бяха дискутирани резултатите от проведения преглед на дългосрочните цели на агенцията, които министрите подкрепиха. Разгледани бяха и ключовите задачи и следващите стъпки от дейността на Агенцията. Прието беше решение относно параметрите на Програмата за съвместен финансов механизъм за сътрудничество и бяха обсъдени задачите на Агенцията във връзка с началото на пробния цикъл на т. нар. Координиран годишен преглед на отбраната.
В доклада на министър Валентин Радев за заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи” от 18 май са представени дискусиите на министрите на вътрешните работи. Техният фокус е върху засилването на действията на ЕС в борбата с тероризма, външните измерения на миграцията и ефективното прилагане на принципите на отговорност и солидарност. Представени са и проведените двустранни срещи по подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС.
В периода 5-6 април в Малта се проведе неформално заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност. По отношение на стартиращите предприятия беше отчетена необходимост от създаването на по-добра връзка между образованието и фондовете за рисков капитал, както и от улесняването на достъпа до финансиране като основен фактор за подкрепа на създаването на нови иновативни предприятия в ЕС. Представени бяха и възможности за финансиране на разрастващи се предприятия чрез използване на финансовите инструменти „InnovFin“.
По темата за емитиране на акции на малките и средните предприятия на фондовата борса участниците подчертаха необходимостта от допълнителна информираност относно предимствата на капиталовите пазари. Те се обединиха около извода, че ежемесечното обявяване на финансова информация представлява трудност за предприятията и предложиха решаването на този проблем чрез изменение на Директива 2003/71/ЕО.


Актуализирани са срокове в Плана за подготовка
на Българското председателство на Съвета на ЕС

Министерският съвет направи промени в Плана за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
След допълнителен анализ на състоянието на подготовката за Председателството са прецизирани отделни мерки и срокове за изпълнение на залегналите в плана дейности. При определянето на новите срокове са отчетени както идентифицираните към момента закъснения и трудности, така и огромният обем работа, който предстои да бъде извършен в следващите по-малко от 7 месеца до началото на Председателството.
Във връзка със забавянето при стартирането на обучения на администрацията, от юни на септември са променени сроковете за провеждане на специализираните обучения от Института по публична администрация и Дипломатическия институт. Месец юли е определен за срок, в който да бъдат приети нормативни промени за въвеждане на мотивационни инструменти за екипа на Председателството.
В частта за логистиката, поради забавяне в изпълнението, е променен срокът за стартиране на оставащите обществени поръчки във връзка с логистичното осигуряване на Председателството, като крайният срок за обявяването им е м. юни. Удължен е срокът за планиране на дейностите по протоколно обслужване, трансфер, настаняване на делегациите, тъй като този процес е пряко зависим от финализиране на работата по Календара на Българското председателство, която се очаква да приключи през юни.
По отношение комуникационната стратегия от март на септември е удължен срокът за изпълнение на дейностите по вътрешното и външното брандиране на „НДК - Конгресен център София“ ЕАД и Дом №2 от Комплекс „Бояна“. Поради забавянето при разработването и приемането на културната програма, съответните срокове са променени от март и април на юли.
Друга промяна предвижда Министерският съвет да приеме Програмата на Българското председателство през декември, като по този начин ще бъде отчетен в максимална степен постигнатият напредък в рамките на Естонското председателство.
Редакцията на решението е съобразена и с последните изменения в националния механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.




Петър Харалампиев поема ръководството
на Държавната агенция за българите в чужбина

Правителството определи Петър Харалампиев за председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
От декември 2014 г. до м. май т. г. Петър Харалампиев е заместник областен управител на област София. Бил е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на фондация „Българе“. Магистър е по право от СУ „Свети Климент Охридски“.


Одобрен е списък с приоритизирани искания
за получаване на подкрепа по Програмата за подкрепа на структурни реформи

Правителството одобри списък с приоритизирани искания за получаване на подкрепа по Програмата на Европейския съюз за подкрепа на структурни реформи. Програмата е подготвена в изпълнение на Стратегия „Европа 2020“ и в рамките на засиленото наблюдение на икономическите политики в ЕС.
На 1 юли 2015 г. към Генералния секретариат на Европейската комисия беше формирана Служба за подкрепа на структурни реформи (СПСР). Тя осигурява техническа подкрепа на държавите-членки в сътрудничество с други служби на Комисията за създаване на институционален и административен капацитет. Службата има мандат да прилага инструменти за структурни реформи в контекста на Европейския семестър.
Предоставяната техническа подкрепа ще се финансира от създадената за целта Програма за подкрепа на структурни реформи (ППСР) с финансов пакет за периода 2017-2020 г. в размер на 142,8 млн. евро. Основната цел на Програмата е да допринесе за институционалните, административните и структурните реформи в държавите-членки. Разходите са изцяло за сметка на ППСР и не се изисква национално финансиране. Държава-членка, която желае да получи подкрепа по Програмата, следва да подаде до Службата списък с приоритизирани искания.
На национално ниво Министерството на финансите координира взаимодействието между СПСР и институциите. До края на април в Министерството на финансите постъпиха 30 искания за подкрепа, които са приоритизирани след подробен преглед. Петнадесет от тях, подадени от девет институции, отговарят на критериите и са включени в списъка с приоритизирани искания за получаване на подкрепа по ППСР. Сред проектните предложения са: засилване на административния капацитет на НАП за мониторинг и контрол на електронната търговия, за усъвършенстване на процеса по оценяване на данъчните липси в НАП, за промяна на подхода за събиране на просрочени публични задължения, за прилагане на електронното здравеопазване, разработване на единна входна точка за намиране и разпространение на информация от участниците на пазара, електронно управление чрез развитие на ИТ-инфраструктурата и цифровизация на публичните регистри и услуги, техническа подкрепа за изготвяне на инструмент за подпомагане на МСП за прилагане на регулационни режими.


Русе и Добрич са с нови областни управители

Правителството назначи Галин Григоров за областен управител на Русе и Красимир Кирилов – на Добрич. От заеманите до момента длъжности са освободени Стефко Бурджиев и Детелина Николова.
Галин Григоров е магистър по мениджмънт на търговската дейност от СА „Д. Ценов” – Свищов. В момента е експерт „Финансови и стопански операции“ в частна фирма.
През последните години Красимир Кирилов е заместник главен счетоводител във „ВиК Добрич“ АД. Той е магистър по икономика от СА „Д. Ценов” – Свищов.


Осигуряват се равни възможности на мъжете
и жените военнослужещи да ползват
родителски отпуск

Правителството предлага промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, които осигуряват равни възможности на мъжете и жените военнослужещи да ползват родителски отпуск. Изискването е въведено с Директива 2010/18/ЕС и транспонирането му в ЗОВС ще предотврати стартирането на официална процедура срещу страната ни за нарушение на европейското законодателство.
Съгласно действащата разпоредба на чл. 203, ал. 3 от ЗОВС, жените военнослужещи ползват в пълен обем правата, произтичащи от общото трудово законодателство, свързани с ползването на различни видове отпуски за отглеждане на малко дете. Военнослужещите мъже могат да ползват само някои от тези видове отпуск и то при смърт, тежко заболяване на майката или когато сами се грижат за отглеждане на детето. В този смисъл законовата разпоредба не съответства на директивата. Предлаганата редакция предоставя възможност на мъжете военнослужещи да ползват родителски отпуск при условията и реда на общото трудово законодателство.


Оптимизира се редът за изготвяне на списъци
за снемане от употреба на оръжия и боеприпаси

Правителството одобри промени в Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях в и от Въоръжените сили на Република България.
С промените се оптимизира редът за изготвяне на списъците за снемане от употреба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия (ОБВВПИ), както и за безвъзмездно предоставяне на оръжия и боеприпаси на юридически лица на бюджетна издръжка.
В досегашната практика списъкът на ОБВВПИ, подлежащи на снемане от употреба, се изготвя ежегодно и е валиден за календарната година, през която е издаден. Това налага всяка година да се извършва оценка на всички изделия, включени в списъка, което изисква технологично време и е свързано с разход на материални и финансови ресурси. С промените се предлага отпадане на разпоредбата, според която списъкът е валиден само за съответната календарна година.
Втората промяна е във връзка със зачестили мотивирани искания от юридически лица на бюджетна издръжка да им бъдат предоставени безвъзмездно обезопасени оръжия и боеприпаси за изграждане на паметници на бойната слава и възпоменателни кътове от местно значение. За тази цел в Наредбата се внасят изменения, които позволяват използването на подходящи оръжия, предназначени за бракуване.


Синхронизират се текстове в наредбите
за дългосрочните командировки в чужбина
и за командировъчните средства
при задграничен мандат

Правителството одобри промени в Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, с които текстовете й се синхронизират с последните промени в Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат. Това ще позволи уеднаквяване на условията, при които служители от едно и също ведомство се командироват за продължителна работа в чужбина на основание на двата различни нормативни акта.
С промените се актуализира уредбата по отношение размера на пътните пари при пътуване с лично превозно средство, теглото на заплащания от изпращащото ведомство личен непридружаван багаж на дългосрочно командировани представители на бюджетните организации. Определя се и нов размер на паричните средства за квартирни пари за Люксембург, Холандия и Германия, съобразен с жизнения стандарт в тези страни.
Необходимите средства за изпълнение на Наредбата ще се осигуряват в рамките на бюджетите на съответните ведомства.


Правителството отмени наредба
поради отпаднало основание

Правителството отмени приетата през 2015 г. Наредба за условията и реда за разходване на средствата за финансиране на одобрени проекти на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, за дейности за социално отговорно поведение по чл. 10а от Закона за хазарта.
Причините за отмяната са, че от 1 януари 2017 г. са в сила промени в чл. 10а от Закона за хазарта, касаещи разходването на приходите от годишните вноски за социално отговорно поведение, които се правят от организаторите на хазартни игри. Съгласно измененията приходите от годишните вноски постъпват по бюджета на Държавната комисия по хазарта и се предоставят чрез трансфер по бюджета на Министерството на младежта и спорта. По бюджета на ММС се предвиждат и разходват средства за финансиране на одобрени проекти за младежки дейности, като финансирането на дейностите се осигурява до размера на постъпилите вноски по ал. 2, но не повече от предвидените за тази цел с годишния закон за държавния бюджет. За определяне на условията и реда за финансиране на проектите законът препраща към наредбата по чл. 8, ал. 3 от Закона за младежта, която се издава от министъра на младежта и спорта, съгласувано с министъра на финансите.
С промените в закона е отпаднало основанието за приемане на наредба от Министерския съвет. В тази връзка и с оглед правна сигурност се налага отмяна на Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за финансиране на одобрени проекти на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, за дейности за социално отговорно поведение по чл. 10а от Закона за хазарта.


Промени в ДОПК включват България в световния автоматичен обмен на данъчна информация
за многонационалните групи предприятия

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИД на ДОПК) и предлага на Народното събрание да го приеме. Законопроектът въвежда правилата на две директиви за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Промените имат съществено значение за засилване на борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, което е в синхрон с няколко взаимно допълващи се инициативи на Европейския съюз.
В съответствие с европейските изисквания, в ДОПК се създават правила, съгласно които по реда на автоматичния обмен изпълнителният директор на Националната агенция за приходите ще обменя с компетентните органи на държавите-членки на ЕС и с Европейската комисия информация за предварителни трансгранични данъчни становища (с изключение на становищата, издадени по отношение на физически лица) и предварителни споразумения за ценообразуване.
В ДОПК се създават правила за осъществяването на автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците на предприятия, които са част от многонационална група предприятия. Компетентен орган за осъществяване на този обмен е изпълнителният директор на НАП. Отчетите по държави се предоставят на държава-членка или на друга юрисдикция, в която съставно предприятие на многонационална група предприятия е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност. В обхвата на обмена попадат само групи, които имат общи консолидирани приходи в размер над 1 466 872 500 лева за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, както е отразено в нейните консолидирани финансови отчети.
Разпоредбите, с които се въвеждат двете директиви, са съобразени също с разработените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие правила за обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища, предварителни споразумения за ценообразуване и отчети по държави, които България следва да въведе в законодателството си като част от пакета от мерки на Приобщаващата рамка за въвеждане на данъчните мерки против свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), към която страната ни се присъедини през 2016 година.
Проектът предвижда прецизиране на правната уредба на отговорността на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица. С промените се цели преустановяване на практиката дружества със задължения да бъдат прехвърляни скоро след започване на проверка или ревизия.
Със законопроекта се предлагат изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Въвежда се възможност за плащане чрез виртуално терминално устройство ПОС на администрирани от Националната агенция за приходите данъци и осигурителни вноски, като средствата постъпват директно по сметка на НАП в Българската народна банка. По този начин значително ще се намали административната тежест и разходите за бизнеса, тъй като ще се осигури удобна и безплатна за лицата алтернативна възможност за заплащане на данъци и осигурителни вноски чрез Интернет, без да е необходимо да бъдат посещавани офиси на НАП или на обслужващата банка.
Като мярка за ограничаване на сивата икономика се предлага поетапно намаляване на нормативно регламентирания праг за ограничаване на плащания в брой в страната, което е в съответствие и с наложилата се практика в другите държави-членки на ЕС.


Правителството осигури средства за ремонт
и реставрация на значими културни и исторически обекти

Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 800 000 лв. за Министерството на културата по политики в областта на опазване на движимото и недвижимо културно наследство.
Средствата са предназначени за консервация и реставрация на обектите „Свещения кладенец“ (Аязмото), „Баптистерия“ (Кръщелната) и „Ротондата“ на територията на археологическия резерват „Ранносредновековен град Плиска“.
Предоставените средства се осигуряват чрез преструктуриране на разходи и трансфери по централния бюджет.




Приета е нова Многогодишна програма за подкрепа на избрания за Европейска столица на културата български град

Правителството прие Многогодишна програма (2015-2019 г.) за подкрепа на избрания за Европейска столица на културата български град. Така ще се гарантира успешното осъществяване на инициативата, съгласно която Пловдив е Европейска столица на културата през 2019 г.
Средствата за изпълнение на Програмата са общо 76,4 млн. лв. От тях 20 млн. лв. са от държавния бюджет, 46,4 млн. лв. – от бюджета на община Пловдив, и 10 млн. лв. – от спонсори и други източници. Средствата от държавния бюджет са разпределени по години, както следва: 2015 г. – 4 млн. лв., които са предоставени с постановление на Министерския съвет, за 2017 г. са планирани 7 млн. лв., за 2018 г. – 9 млн. лв.
Инициативата „Европейска столица на културата” е една от ключовите дейности на Европейския съюз в културната сфера. Целта е да се подчертае богатството и културното многообразие в Европа, споделянето на общи ценности и да се насърчи взаимното опознаване и разбирателството между европейските граждани. Градът, който спечели титлата „Европейска столица на културата”, в продължение на една година изпълнява културна програма, която има европейско измерение, съвместима е с националната културна стратегия или с политиките и с регионалните стратегии за културата.
С днешното решение се отменя Многогодишната програма за подкрепа на избрания за Европейска столица на културата български град, която беше одобрена през април 2015 г.


Одобрен е Консолидираният годишен доклад
за вътрешния контрол в публичния сектор

Министерският съвет одобри Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор за 2016 година. Докладът включва анализ на данните за 2016 г. за състоянието на финансовото управление и контрол и на вътрешния одит в публичния сектор, както и информация за дейността, свързана с координацията и хармонизацията на вътрешния контрол в публичния сектор от специализирано звено в Министерството на финансите. В доклада е отчетен напредъкът, основните проблеми през 2016 г., насоките и тенденциите за развитие в областта на вътрешния контрол и вътрешния одит.
Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор предвижда ръководителите на организации от публичния сектор, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, всяка година да представят на министъра на финансите информация за функционирането, адекватността, ефикасността и ефективността на системите за финансово управление и контрол. Анализът в Консолидирания доклад е изготвен въз основа на информация за състоянието на системите за финансово управление и контрол в 313 организации от публичния сектор, 139 годишни доклади за дейността по вътрешен одит в публичния сектор през 2016 г. и въпросници към тях, както и резултатите от извършените от служители на Министерството на финансите оценки на качеството на вътрешния одит в организации от публичния сектор. Консолидираната оценка за състоянието на финансовото управление и контрол и вътрешния одит в публичния сектор за 2016 г. е „добра“.
Докладът е изготвен на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и ще бъде представен на Народното събрание и на Сметната палата.