Автор: Огнян Герджиков

Слушай, палавнико мой,

хайде с кротко, не със бой.

Твойто крехко детско тяло

много е храна събрало,

в която, за беля,

има вредни вещества.

Без да мислиш, без да чакаш

трябва ти да ги изакаш.

Да, ама за зла беда,

не го правиш досега.

Затова си има лек.

Той помага в студ и пек.

Този лек е дуфалак

И е кат товарен влак.

Влиза вътре във корема,

всичко вредно пътьом взема,

във вагони го товари,

без да подминава гари.

И поема към дупето –

орган важен на детето.

Всичко ясно е, нали?

Хайде, моля, го глътни!

Но детето, на което

в крайна сметка е дупето,

дуфалака го не иска.

Ако го насилиш – писка.

- И да викаш, и да крякаш,

трябва ти да се изакаш!

Почваш пак да обясняваш.

Всичко мило, драго даваш

дуфалака да го глътне.

Инак баба ще се гътне.

Всички сме се наредили,

поглед в дуфалака впили.

Но детето не, та не,

дуфалака го не ще.

Трябва тука нов подход.

Дядо вече е на ход.

Взема дядо важна поза.

Почва в рими, не във проза:

- Днес мъжете сме на мода.

с теб сме от една порода.

Ако искаш да си мъж,

ще го глътнеш изведнъж.

В миг събуди се във него

пустото му мъжко его.

И с решителен замах,

докат мама каже “ах”,

дуфалака той налапа,

дето е със вкус на тапа.

Ето, чуйте, влака трака.

Значи действа дуфалака.

Мама, тати, баба, кака,

всеки гледа как ще ака.

Възкачен на своя трон,

във устата с биберон,

вперил във тавана взор,

вижда Алекс страшен зор.

Но геройски той се справя.

Дълго чаканата гадост

предизвиква бурна радост.