На днешния ден през 1909 година е роден Никола Йонков Вапцаров
/Митоди Андреев и Цецка Цачева - ГЕРБ, не са/
Един от най-великите български поети, един от Хората- символи на Световния антифашизъм. Разстрелян през 1942 година.
Няма съмнение през т.нар тоталитарен период от 1944 до 1989 година личността на Вапцаров и неговото творчество беше високо ценени и тачени, бяха едни от знамената, символите на "тоталитарната власт" .
Та:
Припомняме, че след мотивировка и предложение на депутата Митоди Андреев от групата на ГЕРБ, подкрепен с гласовете основно на ГЕРБ и РБ, беше прието, в НС, че за показването на тоталитарните, според тях символи, ще се налагат автоматично глоби.
Та използваме възможността да пуснем все още ненаказуемо от Закона ГЕРБАндреев едно от най-известните стихотворения на Никола Вапцаров. Преди второто четене на Закона,
След второто четене..ТЕЗИ вече може и книги да започнат да горят по площадите.
ГЕРБ. "Имаме воля!"
А вижте и след стихотворението,че са ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ!
История
Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,
ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито.
Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.
Ще хванеш контурите само,
а вътре, знам, ще бъде празно
и няма никой да разказва
за простата човешка драма.
Поетите ще са улисани
във темпове и във агитки
и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита.
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
По синорите сме се раждали,
на завет някъде до тръните,
а майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.
Като мухи сме мрели есен,
жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.
Онез, които сме оставали,
се потехме и под езика,
работехме къде що хванем,
работехме като добитък.
Мъдруваха бащите в къщи:
"Така било е и ще бъде..."
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.
Зарязвахме софрите троснато
и търтвахме навън, където
една надежда ни докосваше
със нещо хубаво и светло.
О, как сме чакали напрегнато
в задръстените кафенета!
И късно през нощта си легахме
с последните комюникета.
О, как се люшкахме в надеждите!...
А тегнеше небето ниско,
свистеше въздуха нажежен...
Не мога повече! Не искам!...
Но в многотомните писания,
под буквите и редовете
ще вика нашето страдание
и ще се зъби неприветно –
защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.
И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си,
парфюмен аромат не дишат,
а са навъсени и къси.
За мъката – не щем награди,
не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.
Апроподоколк ГЕРБ са последователни, бавни и сигурни в това, което налагат, пък и специално и за Вапцаров вижте какво се случи през 2012 година на годишнината от разстрела на Поета.
Обезсмъртяването на Цецка Цачева
"Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници?"
Ако въпросът се отнася до ръководеното от Цецка Цачева 41-во Народно събрание, то едва ли ще остави много спомени за историята. След време ще се забравят и безпардонните лобистки закони, които се превърнаха в запазена марка на този парламент. И безсрамната спекула със субсидиите за т.нар. независими депутати. И разноцветната коалиция на опашка за получаване на луксозни джиесеми "Верту". И чашите с вода, с които се заливаха бивши съпартийци...
Дори и фотошопът на председателката на НС върху корицата на пожълтяло списание едва ли ще остане в историята. Така както вече са забравени махленските реплики, които си разменяха двама партийни лидери – Волен Сидеров и Яне Янев, относно сексуалната си ориентация. На дневен ред ще е следващия парламент със своята си клоунада.
Онзи ден обаче г-жа Цачева направи всичко възможно, за да се "обезсмърти" политически. Парламентарната шефка отказа искане на лявата опозиция да бъде почетен с едноминутно мълчание гениалният поет, антифашистът Никола Вапцаров.
Този акт със сигурност няма да се забрави и ще бъде лепнат като гербова марка за 41-ия парламент. Председателката му може да спи спокойно, че се записа в историята. Издигна си паметник, но неръкотворен, както е казал друг – руски поет.
За чест на парламентаризма, намериха се и личности, които дадоха обратния пример. Геновева Алексиева единствена от ГЕРБ стана на крака с колегите си от БСП, ДПС и "Атака". Атакистът Огнян Стоичков пък направи признание, по-ценно от всички тиради, изречени от трибуната на този парламент: " Този човек е загинал на 32 г. Всеки един от нас какво е направил на 32 години? Ако колегите от ГЕРБ се чувстват по-велики от този гений, нека да не стават. Но аз знам, че на 32 г. не бях направил нищо".
В историята на България има много подобни дати, но не за всяка от тях трябва да се става на крака в пленарната зала, непреклонна бе Цачева. Бившата активистка на БКП в Плевен така и не е научила, че Вапцаров не е кой да е. И не може да съобрази, че през 2012 г. се отбелязва кръгла годишнина от разстрела на поета – 70-а. Да не говорим, че ситуацията е деликатна и в международен план, тъй като Македония дава мило и драго да си присвои интелектуалното наследство на Вапцаров.
Впрочем 41-ото НС е особено стриктно, когато почита дати и личности, свързани с десния прочит на историята. За останалите – мълчание. В ГЕРБ, изглежда, имат нужда непрестанно и ритуално да доказват колко са десни. Може би от желание да заличат факта, че в тяхното управление присъстват най-много преки потомци на старата комунистическа номенклатура.
Уви, провинциалните им комплекси този път избиха върху една от световните стойности в българската култура.
Сп. "ТЕМА", 30.07.2012 г.