Две години в Бойколенд ни стигат!/ БЯГСТВО ОТ ОТГОВОРНОСТ/
Изборното фиаско на ГЕРБ е наказание за политическото малодушие, а оставката на премиера е тактическо бягство от отговорност
ЮЛИАНА БОНЧЕВА
Народната любов не се купува само с асфалт.
През ноември 2014 г. Бойко Борисов и ГЕРБ получиха златния шанс да направят радикални промени във всички тресавищни сфери и да наложат реформата на реформите - в правораздаването. Моментът беше наистина исторически. Българите свалиха управлението на БСП и ДСП с лице Пламен Орешарски, омерзени от наглостта на олигархията и с утопични надежди за справедливост и възмездие.
Борисов уж схвана посланието, нагърби се с мисията и назначи правосъден министър, който имаше и план, и хъс за изриване на авгиевите обори на Темида. Но после ГЕРБ се включи наред с опозицията в скопяването на съдебната реформа в Народното събрание. Ресорният министър Христо Иванов подаде оставка, а премиерът с облекчение я прие, макар че с това загуби най-реформаторски настроените партньори от коалицията си - ДСБ и депутатите от гражданската квота.
Едва покрай президентските избори темата "решителна реформа" в правосъдието се изкачи в дневния ред на ГЕРБ, на лидера и на кандидатката Цецка Цачева. Но късно - след пропилени две години и преполовен мандат - кой би повярвал отново на голи декларации. Изборните резултати са красноречиви.
Ядосан, че противници го ръфат отвсякъде, а народът, кой знае защо, не благоговее пред магистралите, метрото, пречиствателните станции и бюджетния излишък, Борисов заплаши с оставка при загуба на президентските избори. И загуби. Беше се заблудил, че хората винаги ще го сравняват със Станишев и Орешарски и все ще гласуват за по-малкото зло. Загуби, защото заживя в паралелна действителност, в която всичко е наопаки - черното е бяло,
провалът е успех, а дезертьорството е смелост
В неговия свят Цецка Цачева бе идеалният кандидат за президент. На своя телевизор миналата седмица Борисов видя как Цачева е разгромила генерал Радев във финалния предизборен тв сблъсък. В неговата опака реалност бе хитра тактика малка България да напира за поста генерален секретар на ООН едновременно с две кандидатки.
Борисов е в състояние всеки ден да обяснява как имаме най-прекрасните и най-евтини магистрали в галактиката, как е направил обществените поръчки прозрачни и чисти като изворна вода и как политиците ни не са и чували за подкупи, връзкарство и търговия с влияние, а корупция се среща само чат-пат при дребни канцеларски мишки в приземията на властта. В паралелния свят на българския министър-председател Румъния не може да ни се опре по нищо - нито по по качество на правораздаването, нито по икономически успехи. И ако днешна България все пак има някакви проблеми, виновни са Костов, Станишев, Орешарски, а той се раздава и е целият в бяло.
Така е в Бойколенд. Но в нашия свят е различно. Ние виждаме току-що построени магистрали с нагънат и нацепен асфалт. Гледаме как част от еврофондовете не се оползотворяват, а се разхищават за глупави и безсмислени проекти. Край нас никнат стадиони в селища, където няма кой да спортува, и басейни, които стоят празни. Пред очите ни няколко едри фирми си поделят милиардите от обществените поръчки, а всички останали се борят за трохите.
Борисов, разбира се, има свое обяснение за всичко. Поръчките например се разпределяли между половин дузина играчи, защото България била малка държава. "Не са много фирмите, които разполагат с необходимата техника. За да строиш магистрали, да строиш хотели, трябва да си много мощен", казва той.
А имаше толкова много знаци, че се е откъснал от действителността...
2016-а започна и с
безпрецедентна акция на най-големите чуждестранни инвеститори
у нас. В отворено писмо до премиера Бойко Борисов президентът Росен Плевнелиев и председателят на парламента Цецка Цачева ясно казаха, че принципът за върховенство на закона в България не работи и че е необходима радикална съдебна реформа, иначе няма да има нови вложения и нови работни места. Зад писмото застанаха 11 организации на фирми от САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Холандия, Испания и т.н., направили над 20 млрд. евро преки чужди инвестиции в България през последните 20 години.
В края на писмото инвеститорите подчертават, че "нито една реформа на правосъдната система не би била възможна без политическа воля за прилагане на закона". На призива им за решителни действия Бойко Борисов тогава раздразнено отговори: "Това правим." Беше точно след като парламентът вместо решителна реформа одобри мижави промени в конституцията.
През март премиерът използва ефира на Нова тв, за да ни разходи из своята България. Той обясни, че в страната ни всичко върви по мед и че "безотговорни" медии и НПО-та клепат кабинета пред Брюксел и злепоставят държавата пред света. Тогава Борисов ни "светна", че в Румъния има осъдени министри, депутати, магистрати, защото там крадат, а у нас по високите етажи на властта корумпирани просто няма, защото лично той набляга на превенцията. "Аз знам, че правя всичко възможно да не крадат. И който го докопам, знае, че ще си замине. Метлата ще играе и дори с парцала ще забършем след това", онагледи ролята си на мощен антикорупционен фактор премиерът. И натърти, че с Румъния няма какво да се мерим, защото сме си по-добре във всяко отношение (нищо че тяхната икономика произвежда годишно по 7200 евро на човек, а нашата - само по 5700 евро).
Социологическо проучване на "Алфа рисърч" по същото време показа, че според 60% от българите корупцията расте. И над 62% смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива Голямата корупцията на всички власти. "Екзакта Рисърч груп" също измерва срив на доверието към институциите, особено към прокуратурата и съда, които получават едва 7% доверие.
Но Борисов отказа да излезе от своя измислен свят. Само преди дни пак разясни в тв интервю, че румънските фирми се изнасят у нас, никой не бяга в Румъния, а корупция има навсякъде, даже и в Белия дом.
Вярно е, че при "Борисов" нямаше спиране на еврофондове, бюджетът мина в режим на излишъци и фискалният резерв прелива. Но иначе прелом няма.
България си остава последна в ЕС
- по доходи и БВП на глава от населението, по качество на образованието и здравните услуги. Икономиката се развива, защото има външни, конюнктурни причини, а не защото правителството е направило реформи и е улеснило бизнеса.
Да правиш бизнес в България, никога не е било песен. Но и след двете години управление на ГЕРБ не е. Неизбежното общуване с чиновници си остава изпитание - високи такси, неприлично дълги срокове, старомодна хартиена комуникация. В проектобюджета за догодина пише, че държавата ще събере от фирми и граждани над 1 млрд. лв. от такси.
Тази година се очертава негативен рекорд за чуждите инвестиции. Малкото задгранични фирми, които се престрашават да дойдат у нас, идват заради ниските данъци и евтиния труд, но и тези фактори са на изчерпване. Бюджетът тази година може да завърши дори на плюс, което щеше да е много хубаво, ако не е за сметка на инвестициите, планирани от държавата, но така и ненаправени.
Ако някой отвори управленската програма на "Борисов 2", ще открие обещание за децентрализация на общини. Такова чудо няма, затова пък има закон за спасяване на фалирали общини.
Разходите за чиновници неумолимо растат
Намаляването на средствата за заплати и осигуровки с 10% в администрацията, рекламирано като спестовна мярка в бюджет 2015, не се състоя. Не се случи и през тази година. Щатните бройки в централната администрация се множат, МВР се разраства, само министерствата на финансите и отбраната са успели да намалят служителите си - съответно с 9 и 7%, изчислиха анализатори.
Е-управлението е сигурно спасение от корупцията и диктатурата на чиновниците. Явно затова в България то си пробива път толкова трудно. Обществените поръчки ще станат електронни, но в неясното бъдеще. Електронните лични карти също останаха за "друг път" - понеже вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов имаше съображения против чиповете.
Бежанските вълни пратиха в шеста глуха темата "членство в Шенген". Но за способностите на България да бъде надеждна външна граница на ЕС достатъчно говорят високата пропускливост на нелегални емигранти през нашите бразди и историческото строителство на преградата по границата с Турция, което е колкото скъпо, толкова и бавно. Ако трябваше ние да я правим, Китайската стена със сигурност и днес щеше да довършва.
Не видяхме правителството да води някаква упорита политика и да има умна тактика, за да издейства по-бърза покана за България не за еврозоната, а за чакалнята за еврото. Нищо че в управленската програма имаше такива намерения.
Бизнесът трудно ще прости на Министерството на финансите зигзагите с данък уикенд. Вместо да улеснят правилата, месеци наред МФ и НАП пилиха нервите на малки и големи фирми с промени в изчисляването на ДДС за активи, които се ползват и по работа, и за лични нужди.
И до днес не е ясно защо при всичките обещавани в програмата на правителството и блокирани реформи министърът на финансите внезапно реши да "реформира" системата на допълнителното пенсионно осигуряване и се опита да натири клиентите на частните фондове в държавния НОИ.
Докато всички очакваха с години Комисията за финансов надзор да смали таксите, които пенсионните фондове удържат от партидите на хората за втора пенсия, новият шеф Карина Караиванова реши, че трябва да вдигне таксите, които КФН събира от пенсионни, застрахователни и инвестиционни компании.
Пак в стил "къде го чукаш, къде се пука" министърът на здравето се захвана с въвеждането на данък върху вредните храни вместо със здравна реформа.
"Погрешна политика на правителството води до проблеми за бизнеса", алармира Българската стопанска камара в началото на 2016 г. , като посочи повишените разходи за осигуровки, заплати и данъци наред с 40-процентното поскъпване на винетките и бъркотиите с данък "уикенд".
Да сте чули министърът на икономиката да откликне?
Вместо да се главоболи с всекидневни усилия да разведрява бизнес климата, Божидар Лукарски се скъса да пътува из чужбина и в страната, да реже ленти, да раздава награди и грамоти. А колко разрешителни премахна министърът, колко процедури облекчи, за колко намаления на такси за бизнеса се пребори? Историята немее.
Не че другите правителства свършиха работа, но и това не си мръдна пръста да реши проблема с изчисляваните "на око" административни подскоци на "минималната заплата" и осигурителните прагове. Намирането на формула за МРЗ се оказва трудно като откриването на Атлантида.
Сега, по средата на мандата, премиерът хвърли оставка, като за втори път предизвиква политическа криза с преждевременно оттегляне. Първият път беше заради окървавените протести, сега - защото разбрал, че народът вече му няма доверие. Сам си е виновен за загубеното доверие. "Който се бои от мечки, да не ходи в гората", казва народът. А Борисов явно се уплаши - от призраци от миналото, от днешни зависимости, от реформите, които неизбежно водят до челни сблъсъци със засегнатите кръгове, а може би и от бъдещето. Сега, след оставката, ще заеме героична поза и всеки ден ще повтаря как врагове от ляво и от дясно и ретроградният Меркурий са провалили реформаторските му планове.
.................................................................................................................................
Когато фактите говорят
Възкачил се сам на въображаем пиедестал, Бойко Борисов е убеден, че българите са късогледи и късопаметни, неблагодарни и заядливи и не виждат до какви висоти е издигнало държавата неговото управление. Но изглежда, че и международните анализатори са зли и заядливи. Ето как изглежда България отвън в доклади, обзори и класации от последната година.
В доклад от януари 2016 г. ЕК посочва, че "България редовно се нарежда сред държавите - членки на ЕС, в които има натрапчиво усещане за корупция" и че това е една от най-важните пречки за предприемачите у нас.
Докато в развитите държави бизнесът се тревожи основно от кибератаки, климатични промени и ценови балони, в България най-големи страхове буди работата на институциите, разкрива доклад на Световния икономически форум за глобалните рискове, представен в началото на 2016 г.
Най-големите проблеми на България идват от провалите на държавното управление, показва проучването The CatchUp Index ("Индекс на настигането"), представено през април. Анализът потвърждава горчивата истина, че в България институциите не си вършат работата, а чиновниците ни имат ориенталски манталитет. Класирането е красноречиво - 33-та позиция от общо 35 държави по (не)справяне с корупцията и 32-ро място по показателите "върховенство на закона" и "ефективност на институциите". Напук на колосалните инвестиции от европейския и българския бюджет в нови магистрали и големите хвалби на премиера Бойко Борисов, страната ни се намира на 30-о място по транспортна инфраструктура. 29-ото място в дисциплината "демокрация" е обидно за България, но е факт.
Над 55% от германските фирми, работещи у нас, са разочаровани от корупцията и престъпността, която прилича повече на Албания и Косово, отколкото на член на ЕС. Това са изводи от проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара, проведено през пролетта в 17 държави от Централна и Източна Европа. Особено трагично е положението с обществените поръчки. Само 3% от анкетираните германски бизнесмени не се оплакват от дефекти в процедурите, с което България "печели" последното място в проучването.
България е най-зле в ЕС и по защита на различните форми на собственост - от имоти и техника до патенти и авторски права. В международния индекс "Право на собственост", представен през август, заемаме 66-о място от 128 държави, като сме в една група със Свазиленд и Кот д'Ивоар.
В България олигарси контролират повечето медии, сочи доклад на "Репортери без граници" за 2015 г. за медийната свобода. Страната ни е 113-а сред 180 страни, а преди десет години заемаше гордо 35-о място. В Европа по-зле са само Македония, Русия, Турция и Беларус.
Септември носи поредната лоша новина - България е пропаднала на 45-о място в доклада на института "Фрейзър" за икономическата свобода по света, като се нарежда до Монголия и Никарагуа. Основните причини за срива? Неспазване на върховенството на закона, липсата на независимост на съда, ширеща се корупция, тежка и скъпа бюрокрация.
В България бизнес се прави все по-трудно, заковава нов пирон в ковчега на властта Световната банка с доклада Doing business през октомври. Страната ни пада на 39-о място, а Македония влиза в челната десятка. По показателя "чакане за присъединяване на обект към електромрежата" България е на кошмарната 104-а позиция. По загуба на време и формалности при плащането на данъци е 83-а, а по условия за започване на нов бизнес - 82-ра.
През ноември в Legatum Prosperity Index - класация за благосъстоянието, България е 57-а, отново изпреварена от Македония (53). По качество на здравеопазването сме на 91 място. "Преходът към демокрация и свободна пазарна икономика е по-бавен в България в сравнение с други държави от региона. Страната остава една от най-бедните и най-корумпираните държави в ЕС. Най-важно е да се обърне внимание на неефективното правителство, организираната престъпност и корупцията", се заключава в доклада за страната ни.
И глобалният Индекс на правовия ред отрежда на страната ни непрестижно 53-то място сред 113 страни. Причините са ясни - корупция и безнаказаност по всички етажи на властта, слабо гражданско общество, зависими медии.
Това е само малка извадка от всички международни "състезания", които България губи през 2016 г. А кабинетът "Борисов 2" управлява две години. На последните избори победи разочарованието от тези две години. Хората показаха, че са гневни, защото пак не се случи обещаното - спазване на закона, здрав контрол, жестоки глоби за нарушители, присъди за едрите престъпници, затвор за олигарси, корумпирани политици и магистрати.
заради най добрия форум
http://www.segabg.com/article.php?id=831044