×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 587

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Kакво се правеше, че не разбира Борисов Featured

Сряда, 16 Ноември 2016 05:04

През седемгодишното си пребиваване във властта лидерът на ГЕРБ така и не проумя, че основният приоритет на всяко едно държавно управление трябва да бъдат хората и тяхното достойнство.

Егоцентричността на Борисов е неговият най-голям враг. Все пак се предполага, че този, който се е посветил в служба на обществото, трябва да го направи със съзнанието, че поставя себе си на второ място. Добрият лидер никога не казва “аз“, а „ние“. Той разрешава проблемите според тяхната значимост, има стратегия и визия за развитието на държавата. Въобще, добрият лидер е всичко, което Борисов не е и никога няма да бъде.

Строежът на магистрали и пречиствателни станции може да има смисъл, но едва когато са решени редица други, болезнено належащи проблеми. В България близо два милиона българи живеят под прага на социалния минимум. Това е чудовищна цифра на фона на задълбочаващата се демографска криза, придобиваща размерите на катастрофа.

Предприетите мерки? Строим спортни зали.

Стотици хиляди хора буквално нямат финансовата възможност да посетят лекар или стоматолог. Всеки ден умират хора, защото нямат достъп до качествено здравеопазване. Следвайки икономическата пазарна логика, здравето се превърна в стока. Имаш пари, лекуваш се. Нямаш, умираш. А когато умреш, близките ти едва събират пари за картонен ковчег.

Това са предприетите мерки.

Освен че болниците бяха превърнати в търговски дружества, пациентите бяха задължени да дават своите пръстови отпечатъци, за да получат достъп до лечение. Всичко това – в една държава, която има претенциите да принадлежи към цивилизованият свят и Европа. Когато населението в огромната си част е буквално заето с физическото си оцеляване, приоритетите на ГЕРБ, меко казано, бяха изцяло извън дневния ред на обикновените хора, които никой не се зае да защити.

Когато си премиер на най-бедната държава в Европа и седем години не си направил нищо, което да промени този печален факт, въпросът къде си сгрешил е повече от неуместен.

Безкрайните внушения за икономически растеж и финансова стабилност може и да звучат добре в средите на едрия корпоративен капитал и на някои приближени до тях икономисти, но за обикновения човек те нищо не значат. Безработицата не намаля чувствително (а дори да е намаляла в някаква степен, то е заради масовото евакуиране на хората в чужбина), нито се повишиха доходите.

Все повече обедняващият народ е пряк свидетел на поредица от системни злоупотреби от страна на изпълнителната власт с държавни и европейски средства. Хвалбите за усвоени финанси от прословутите еврофондове, така гръмко рекламирани в телевизионните студия, за обикновения българин имат толкова значение, колкото новината за откриване на вода на Марс. Публична тайна е, че тези средства отиват в един много тесен кръг от близки до властта корпорации и фирми.

Освен че подобна политика е в разрез с всякакви правила на реалната пазарна икономика, те илюстрират силното изкривяване на представите и политиките за нормална бизнес среда.

Съзнателно или не, отношението на управляващата коалиция към собствения й народ беше изключително цинично. Изтъкването, че два пъти в годината се отпускат по 40 лева на изнемогващите пенсионери, е красноречива демонстрация за липса на елементарна емпатия. Странно защо, нито един журналист не попита премиера за колко време, например, той харчи тази „голяма“ сума. Дали тези пари му стигат и за един час.

Тоталната мизерия, в която живее огромна част от населението, беше съчетана с поредица от ритници върху националното ни достойнство. Номинацията на Кристалина Георгиева и откровеното коленичене пред имперските амбиции на Ердоган засилиха чувството на тревога сред всички слоеве в българското общество. Сляпото следване на политиките, спуснати от конкретни икономически кръгове в Брюксел, без отстояване на националните интереси, допълнително показа, че партия като ГЕРБ няма дори елементарна визия и стратегия за развитието и за запазването на държавният ни суверенитет и националните интереси. Достатъчно е да си спомним одобряването на скандалното икономическо споразумение СЕТА с Канада, без нито един от депутатите на ГЕРБ да е прочел и ред от въпросния договор. Вместо да се проведе открит дебат за опасностите и ползите от това споразумение, на обществото беше внушено, че гражданите ще пътуват без визи в Канада. Един вид – продаваме независимостта на държавата си, но ще ни махнат визите. Явно – за да можем още по-бързо и мотивирано да се изнасяме от територията България, допринасяйки за увеличаване на размерите на демографската катастрофа.

Обективността изисква да отбележим, че Борисов не може да надскочи себе си. Когато си се издигнал благодарение на своята харизма и съмнителни взаимодействия със силните на деня, няма как да си в състояние да  отстояваш интересите на своя народ, вместо тези, които са те назначили от задкулисието. Всъщност, понякога Борисов е простовато откровен, стига да има кой да го чуе. Премиерът публично призна, че трябва да слушаме началниците от Брюксел. В една нормална държава подобно признание се наказва с оставка. В крайна сметка, всеки премиер е длъжен да се подчинява на своя народ, а не на някакви външни фактори. Грубото погазване на българските приоритети, за сметка на чужди интереси, е национално предателство, което едно здраво общество не трябва да прощава, ако иска да оцелее. В този смисъл, убедителната загуба на ГЕРБ на президентските избори беше повече от логична.

Това, което редица социолози, анализатори, политолози  и обществени личности престъпно ни спестяват, е че никога в новата ни историята не сме имали по-некадърен премиер и управляваща партия или коалиция – въпреки огромната конкуренция през последните три десетилетия.

В момента наблюдаваме обезпокоителен разпад на всички устои на държавността. На практика нямаме работеща правосъдна система, включително министерство на вътрешните работи. Нямаме функциониращо здравеопазване и образование. Нямаме подготвена армия, която да гарантира при нужда териториалната ни цялост. Налице е пълен демонтаж на всички основни конструкции, върху които би трябвало да е изградена една държава. Тъжната истина е, че дори най-големият ни враг не би могъл да се справи по-добре от правителството на ГЕРБ и неговите коалиционни партньори.

Защо стана възможно всичко това?

ГЕРБ никога не е била партия в класическият смисъл на това понятие. Подобно на НДСВ, цялата конструкция на тази организация се крепи около нейния лидер. Дори печалните Реформатори, които „реформираха“ единствено банковите си сметки, имат свои привърженици и идеология, експлоатираща призрака на комунизма с вяра в безпогрешността на неолибералните мантри.

В действителност ГЕРБ нямат своя партийна доктрина, около която да се обединяват определени слоеве от обществото, търсещи своето представителство във властта. Единственото, което обединява членовете на тази групировка, са взаимните клиентелистки интереси и обща далавера.  Важно е да се осъзнае, че като такива ГЕРБ не представляват никоя част от обществото. Широката подкрепа, с която се ползваше Борисов, се дължеше на непринудения му изказ и държание, които в началото много хора наивно приемаха като доказателство за симпатично народнячество. На подсъзнателно ниво подобно поведение кореспондира с  устойчивия архетип „Баща на нацията“.

В този смисъл всички оптимистични прогнози за бъдещия живот на тази структура са дълбоко наивни или манипулативни. Историята многократно е доказвала, че подобни формирования бързо се разпадат, когато изчезне харизмата на техния лидер. Нещо повече, ГЕРБ отдавна са изчерпали своя политически кредит на доверие и единствено липсата на сериозна политическа алтернатива все още поддържа на командно дишане тази квази структура. Въпросът е не дали ГЕРБ ще изчезнат като динозаврите, а колко бързо ще се случи това.

Всъщност монолитността на тази структура се крепи на два основни фактора.

Първият от тях е взаимният интерес, свързан с финансово облагодетелстване чрез преразпределянето на средствата от еврофондове, държавните поръчки и уютните общински постове за всички верни членове и техните семейства.

Вторият фактор е в колективният страх, свързан с търсене на съдебна отговорност за всички минали и настоящи злоупотреби със служебно положение.

На предстоящите парламентарни избори ГЕРБ може и да запазят статута си на първа политическа сила, но този статут ще е силно символичен, като разликата между тях и вторите ще бъде пренебрежима. Вече се оформя трайна и засилваща се тенденция на спад в общественото доверие към ГЕРБ на всички избори през последните години.

В природата, както и в обществото, фалшивите модели са обречени на кратък живот. Пътят от възхода до падението винаги е един и същ. За нас, като общество, е жизнено важно да не допускаме отново подобни квазиполитически модели да ограбят най-важното, което ни е останало – достойнството и надеждите. На последните избори българската нация показа, че освен търпение, притежава и вродена мъдрост, която ни е съхранила през вековете.

След като можем да си изберем парламент или държавен глава, значи можем и да решим каква да бъде нашата национална доктрина. Мисля, че това е основателен повод за истински референдум.

Мажоритарни или порпоционални избори, броят на народните представители, или размера на партийните субсидии няма да променят с нищо сегашния разпад на държавността. Точно обратното. Същите олигарси, срещу които негодуваме днес, ще придобият цялата политическа власт утре.

За нас като общество е изключително важно да осъзнаем, че истински отговорни и работещи политици може да има единствено в система, притежаваща реални механизми, чрез които да ги контролира. Логично, нали? Сега нека да си зададем въпроса защо никой не иска да ни пита за това.

Докато този проблем не се освети ясно на публичното пространство, всяка следваща власт ще злоупотребява с нашето доверие. Те ни говорят за Велико Народно събрание. Добре! Тогава нека да решим този първи въпрос точно чрез него!

от Тодор Галмадиев

http://www.memoriabg.com/2016/11/15/

Read 1382 times
Rate this item
(4 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */