Литераторът Йордан Милков представи тези вечер в Ямбол - книгата на „Генерал Михо Михов: "Казано и премълчано”– военен пилот 1 клас, написана в диалог с журналиста  и полковник инж. о.з. Веселин Стоянов, военен пилот 1 клас.
За многобрйните присъстващи в залата на Военния клуб, преди всичко бивши офицери и активисти  на ПП АБВ имаше изпълнения на дамската певческа група "Тракийка" на организацията на Дружество "Тракия" в Ямбол. Срещата водиизвестният педагог Георги Бодуров.

Поне още пет години са нужни, за да стигнем до осъзнаване от необходимостта от наборна БА, каза в експозето си о.з.генерала, депутат и председател  на Комисията по отбрана в Народното събрание. Личеше му, че е разочарован, от това, че неговото предложение за изменения ва Закона за отбраната, разисквано миналата седмица в Парламента, не получи разбиране и гласове.

Според бившият началник на ГЩ на БА армията, в съвременните услвия може да бъде наборна, но на доброволен принцип. И, поне девет месеца са необходими, според ген. Михов, за да могат да бъдат овладени тънкостите на съвременната военна техника.
Дипломатични, все пак той е бивш наш посланик в Македония, бяха думите му за ролята на нашия съгражданин от Кукорево Ненчев за приземяването на българската авиация,след сключването на договора за ремонта на самолетите ни в Полша. Ненчев, външният министър и Президента са абсолютно против руските самолети в армията ни, разбирам каза  тъжно бившият командир на авиобаза Безмер, но поне да закупувахме нови, излезли от завода самолети...
"Насърчавал  съм, насърчавам влизането на военните в политиката. Нашето обучение, обърна се той към присъстващите е и политическо, най-малко, защото ние знаем какво означава територия, но ги съветва да не се доверяват много-много на политиците.
А  сега за президентските избори, след това което се случи, моята мисия е Ивайло Калфин.
Искаше му се на генерала да се  говори за политика, сподели как е бил предаден обаче като Началник на Генералния щаб, именно от командващите различните видове Въръжени сили на страната,  когато Петър Стоянов и Иван Костов намалиха драстично нейната численост...А се бяхме разбрали предната вечер да държим твърдо за 60 хилядна армия, но никой от колегите ми с пагон на другия ден, след експозето ми, не взе думата в моя подкрепа. Криво му е на генерал Михов, личи му.

 След срещата фоторепортерката на сайта попита,  вече в редакцията: Ами нали...ами нали...тогава по Иван Костово време армията е била най-малко повече и от полицията, защо са клекнали? Как може сега генерали да ги командва оз млад-сержант от строителни войски от Кукорево? Той кво разбира от самолети?", обърна се тя към дрътия  си колега тя.
Не ги разбираш тия работи, малката, такова беше международното полжение, такива са българските  мъжки работи,, спретна й се той...Как мислиш сме оцеляли Пет века,  отивай да си оправяш ноктите

ЕТО ЧАСТ ОТ ПЪРВОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА В ПЛОВДИВ
http://armymedia.bg/archives/53604
По отношение на бежанците тогавашният премиер Иван Костов беше много сдържан и не бързаше  с вземането на решение. Като че ли знаеше за натиска и искаше да се разминем с отлагане във времето. Много правилно беше решението му да спрем бежанците в Македония. Тогава с македонския премиер Любчо Георгиевски се поддържаха най-добрите за цялото ни минало отношения. Те и двамата навярно са знаели онова, което се говори за албанците: „Един оди, десет води“.
Ние, Българската армия, изградихме бежански лагер в село Радуша, недалеко от град Тетово под Шар планина. Изпратихме там храна, дрехи, горива, сглобяеми къщички. За контрол и помощ там беше командирован заместник-министърът на отбраната Пламен Радонов. Той знае повече от доброто и лошото, което направихме като държава, че и за злоупотребите, ако са допуснати там.
Дойде ред и за използване на нашето въздушно пространство. Всички противници на НАТО заклеймяваха това решение на държавата ни. Натрапваше се опасността от авария и ответни удари по АЕЦ – Козлодуй…“
Това е малък епизод от книгата „Казано и премълчано“. Тя бе представена във Военния клуб в Пловдив пред членове на военно-патриотични съюзи и много граждани. И то точно на 12 април – Международния ден на авиацията и космонавтиката, дата, дълбоко свързана с целия житейски път на генерал Михов. Той е бил заместник-командир на звено, командир на ескадрила, командир на авиационен полк, заместник-командир на авиационен корпус, командир на дивизия ПВО, командващ ПВО и ВВС,  началник на Генералния щаб на Българската армия в периода от 1997 до 2002 г. и 4 години посланик в Република Македония. Сега е председател на парламентарната комисия по отбрана. Естествено е, че генерал Михов може да разкаже за всичкото това време интересни случаи, да направи запомнящи коментари и да съобщи непознати досега факти, за които не е споменавал по една или друга причина. Накратко – казано и премълчано.
Съавтор на генерал Михов е полковникът от запаса Веселин Стоянов – военен пилот I клас, дългогодишен журналист от в. „Народна армия“ (сега „Българска армия“), с  повече от 20 книги зад гърба си. Той обясни, че години наред много негови събратя по перо настойчиво са съветвали генерал Михов да напише книга. Даже известният с публикациите и книгите си за авиацията полковник Цветан Цаков, светла му памет, е предложил заглавието „Казано и премълчан“ и то е останало като една своеобразна щафета. Разбирах огромната заетост на генерал Михов и в хода на нашите разговори с него той ми изпращаше изчерпателни отговори по електронната поща, сподели Веселин Стоянов. Всъщност, книгата е написана точно така – с въпроси и отговори.
На запитването кои са основните принципи, от които не отстъпва, генерал Михов казва: „Някога, когато бях действащ военен и дипломат, следвах принципа – съветвай се с всички, но решавай сам. Днес ми харесва, но засега само изповядвам древния принцип на нашите владетели – пътят към властта да зависи непременно от честта. За мен на тази възраст е по-важно да не бъркам активността с продуктивността в действията ми. Старая се да има резултати“.
И още един отговор на въпрос, какво му е отнела и дала  Българската армия: „Българската армия все още е в мен и аз никога няма да престана да й бъда благодарен. Заради това, когато има нейни публични прояви и празници, с удоволствие участвам. Тя ми даде професия, изгради ме като гражданин с пагони и получих военно и обществено признание за службата си като редови летец-пилот и командир от тактическите, оперативните и стратегическите звена. Военнообразователната система ме научи на ум и разум, но и на анализ и практически действия за оцеляване във враждебна среда и правилно позициониране в обществото. Ако армията ми е отнела нещо, то е само в ущърб на семейството ми някога, но не и сега. Така че за България и Българската армия може да се казва само – да живее!“
MIHO MIHOV-KNIGAВ книгата са публикувани също откъси от стенограми, редица документи и изказвания пред медии.
Поместени са и много илюстрации. „Казано и премълчано“ завършва със снимки, озаглавени „95 мига от многообразните делници и празници на Михо Михов“.
По повод 12 април – Международния ден на авиацията и космонавтиката, добре е да се отбележи и една максима, цитирана от генерала: „Онзи, който не владее небето, има голяма опасност да загуби и земята, и морето“. И оригинално, и находчиво книгата от 523 страници завършва с воинското: „Доложих“.
VK-PLOVDIV

Залата във Военния клуб в Пловдив едва побра присъстващите на срещата.
Генерал Михов благодари на Веселин Стоянов за активната позиция да го „принуди“ да направим тази книга, защото действително е имал това преживяване и във вътрешен план дали е време нещо да сподели. Избрахме формата на диалог интервю. Защото аз мисля, че мемоарите не са вече съвремието. Ние всички от нашето поколение бяхме преситени от мемоари, на героични постъпки, всеки показваше знания от последна инстанция, че той е направил големи събития и т.н.. Моделът, който предлагаме в тази книга, на мен по ми допада, защото се води диалог и се прескача от десетилетие в десетилетие. Защото разсъждението като юноша и сега е съвсем различно, заяви генерал Михо Михов.