Проблемът на премиера е, че не може да реши задачата с басейна и запушения канал за оттичане на мигранти
Светослав Терзиев

Сърбия е готова да прати полицаи да пазят българо-турската граница, щом България не се справя.
Сърби ви мозъкът, а не кожата, ако изпитвате тревожност от хроничен сърбеж, обясняват американски учени от Националния център за биотехнологична информация. По своята физиологична същност сърбежът е нервнорефлекторен процес и причината може да бъде изцяло на нервна почва.* Българският премиер Бойко Борисов започна да се явява угрижен по телевизии и пред съпровождащи го журналисти, за да обяснява каква мигрантска заплаха се надига срещу България и как сън не го хваща, за да търси решение на проблема.

А проблема формулира по следния начин в неотдавнашното си интервю по Нова телевизия: "Потокът на бежанците вече няма накъде да се оттича". Границата със Сърбия е много добре охранявана, Австрия не пуска бежанците, а Германия ги връща. Излиза, че българският премиер решава



класическата задача от 7-и клас за басейна,



който се пълни от една тръба, а се източва от друга. Досега решението му е излизало с лекота, защото колкото мигранти са се вливали откъм Турция, толкова са се "оттичали" през Сърбия. Обстановката се промени в началото на август, когато Белград каза "Стига!". Вътрешният министър Небойша Стефанович покани българската си колежка Румяна Бъчварова да се срещнат на 7 август на ГКПП Градина - Калотина. Каза й две важни неща: първо, че Сърбия повече не може да търпи големия мигрантски дебит откъм България и праща войска на границата си, защото само от началото на годината е арестувала 2000 каналджии, грижили се за пропускливостта на канала; второ, министърът предложи Белград да прати сръбски граничари на българо-турската граница, щом нашите не успяват да запушат притока откъм Турция.

Бъчварова бе толкова слисана, че отвърна най-общо: "Никоя страна не може да се справи сама с миграционната вълна".



За да отклони неприличното предложение,



тя обясни, че очакваме помощ от "Фронтекс" за подсилване на охраната на границите ни с 200 служители от граничната агенция на ЕС, тъй като става въпрос за европейската сигурност. "Имаме уверения, че ще получим подкрепа основно по българо-турската граница, както и за недопускане на нелегално преминаване на българо-сръбската граница", каза още тя, цитирана в съобщение на МВР.

Така или иначе, министърката трябваше да обяви на другия ден по БНР неприятната вест: "След тази нощ и Сърбия затвори границите". После добави утешително (може би за себе си и своя началник), че "това не променя ситуацията у нас, тъй като и досега страната ни всеки ден е задържала опитващи се да влязат в западната ни съседка мигранти". Според нея от българска страна са задържани от началото на годината 5600 мигранти, пробвали да пресекат нелегално границата със Сърбия. За една четвърт от тях това е било втори опит за пресичане на браздата.

Борисов започна да се чеше по темето, защото не бе решавал задача за басейн със запушен канал. Унижението, че сърби предлагат да пазят границата ни с Турция, е по-малкият срам, защото големият е, че



ще лъсне пред Европа нашата публична тайна



- как държавата участва чрез свои служители в трафика на хора. Не е възможно хиляди да преминават незабелязано през България, ако властите не си затварят очите, или още по-лошо - ако не ги пропускат скришом от едната граница до другата. Българската организирана престъпност, която толкова години оцелява безнаказана благодарение на закрилата й от най-високите управленски етажи, не би изпуснала такава сочна далавера.

За какво става дума разкри на 15 август пред БНТ директорът на Националната полиция главен комисар Христо Терзийски: Приходите от трафика на бежанци са по-сериозни, отколкото от кражби на коли, наркотици или други криминални деяния. Ясно е, че в такъв "бизнес" няма място за самодейци и доколкото се пробват да си намерят ниша сред професионалистите, само си търсят белята, защото МВР лови точно такива с охота и ги показва по медиите. Трафикът на хора е любимо занимание на българската организирана престъпност, защото при него съотношението доходност/наказания е най-благоприятно. Главен комисар Терзийски обясни, че каналджиите рискуват да получат най-много пробация или условна присъда при първо залавяне.



Решението на Сърбия изправи Борисов пред двоен проблем:



първо, ще закъса държавата, за която отговаря официално, защото ще се препълни с мигранти, които няма да има накъде да се "оттекат"; второ, ще закъса организираната престъпност, за чието проспериране не отговаря официално, макар че тя е мощен генератор на корупция на високо равнище, както показват периодичните доклади на Европейската комисия. Това обяснява неговите недомислени и панически действия в няколко посоки. Най-напред заложи на Турция като външна цедка за мигранти. Показа склонност да угажда на нейните прищевки, дори с цената на балансиране "на ръба на закона" (нарушаване на българските закони и международните норми). Другата цена, за която вече никой не помисля, е отказът да изразява каквато и да е българска позиция по спорните въпроси с Турция. Известният с боцманския си език патриотар Божидар Димитров, който му изръкопляска веднага, че е предал "за ушите" опонент на турския президент Реджеп Ердоган, едва ли ще си спомни как пламенно е настоявал България да иска компенсация от Турция за тракийските бежанци в размер на 15-16 млрд. долара.



Втората мярка



е уволнението на ръководството на Главна дирекция "Гранична полиция", защото допусна гаф, който издаде връзки на хора от властта с каналджиите. След като излезе наяве скандалната обществена поръчка на стойност 195 580 лева без ДДС за транспорт на бежанци, спечелена от обвиняем за нелегален трафик на мигранти, премиерът едва не си глътна езика: "Освен срам, друго не мога да кажа... То звучи като виц".

Така е, и държавата се държи като във виц, защото третата мярка е да направи мобилни ГКПП-та далеч от границите си, за да лови каналджии и мигранти чрез засади по шосета и горски пътища. Обяснението е, че трафикантите, които първоначално са карали нелегалните с големи автобуси и камиони, напоследък ги качвали в микробуси и пикапи, че дори и в луксозни джипове, както се разбра на 15 август. По този начин се разроили. Властта придоби комичен образ, защото изглежда като безпомощно плашило в зимно поле, накацано от нахални пилета.

Крайно време е държавите от ЕС да последват примера на Сърбия и също да поискат пряк контрол над българо-турската граница, която е външна граница на съюза. Никакви телени мрежи, камери за дневно и нощно виждане, сигнални уредби и всякакви други технически съоръжения няма да решат проблема, докато ефектът им се неутрализира от корумпирания човешки фактор. Изпращането на 100-200 европейски служители от "Фронтекс" не е достатъчно. Необходими са професионалисти на пряко подчинение на своите национални служби в страните, които са потърпевши от потока мигранти през България. Вместо да чакат ислямската вълна край Виена, както им припомни историята Борисов, могат този път да опитат да я спрат още в България, като всяка европейска държава поеме "своя" зона от българо-турската граница. Заедно с това могат да припомнят на Борисов, че България не бе допусната в Шенгенската зона не за друго, а защото е ненадежден охранител на външната граница на ЕС. Звучи непатриотично, но още по-непатриотично е излагането на държавата на мигрантски натиск в угода на организираната престъпност, обслужваща и обслужвана от властта. Има възлови моменти в историята, когато държавата все пак трябва да се разграничи от разбойниците, колкото и да са й мили.

__________

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1451220/