Игра на тронове
от Христина Христова
„Winter is coming“
Мото на дом Старк,
„Игра на тронове“
България не успя да овладее своя слугински импулс в условията на внезапно отворилите се пропасти по ръба на старите геополитически разломи. Повече от обезпокоително е, че властта у нас действа напълно дезориентирано, достигайки най-ниската точка в своето морално и геополитическо падение. Водена от стремежа си да обслужи всички империи – настоящите, залязващите и изгряващите – тя се оказа в изключително унизителна и безпомощна поза – на четири крака, прикована от четири страни в паническия си опит да се поклони едновременно на Изток и на Запад, на Север и на Юг.
И тъй като това е практически невъзможно, най-належащо беше направо да се просне по очи в южна посока.
Едно е сигурно – макар и на съвсем примитивно, инстинктивно ниво, родната власт усети, че светът се променя след рязко и принудително изтрезвяване. При това – съвсем неочаквано за недалновидния, безотговорен и напълно некомпетентен властови „елит“. На българския премиер му се наложи да осъзнае по твърде неприятен начин, че управлението на една държава не се изчерпва със строежа на магистрали и с разпределяне на пари от еврофондове – докато в същото това време неговите не по-малко неадекватни евро-началници досъсипват прекрасната идея на Обединена Европа. Евроатлантическата безметежна идилия изведнъж придоби сурови, гротескни и кървави очертания. Но едно е да цъкаш с тъпоумна съпричастност за поредните жертви на изпадналите в „амок“ терористи от Ница и Мюнхен, а съвсем друго е да ти се подпали собствената черга. И отгоре на всичко – да ти се налага да се обясняваш и да се оправдаваш пред целокупния електорат, тъй като в последно време той проявява странни признаци на размърдване в иначе традиционното си примиренческо овчедушие.
Никога Борисов не е изглеждал толкова уплашен, колкото в неуспешния си опит да „спаси положението“ с кризисен пиар чрез телевизионното си участие в сутрешния блок на Нова тв.
Да, със сигурност не е лесно да си кормчия на потъващ кораб, особено ако си нямаш и елементарна идея от геополитическа навигация. И най-вече – ако лично си докарал плавателния съд до корабокрушението, въпреки стотиците предупреждения, идващи от страна на обречените пасажери и въпреки сигналите от някои добронамерени чуждестранни екипажи, намиращи се наоколо. Сега възможността за действие е само една – панически, отчаян „SОS!“
Абсурдното на ситуацията е, че Борисов театрално влезе в ролята на трагически герой, опитващ се да ни спасява от последиците на собствените си действия и бездействия.
Сега със завиден артистичен талант се вайка, че цяла Европа си е оградила границите, а ние не сме. Ами колко години, господин Бойко, това ви го повтаряха и алармираха всякакви обществени и дори партийни кръгове, експерти по сигурността, политически грамотни анализатори и опозиционни медии?! Даже самият Виктор Орбан дойде на крака в София и предложи от името на Вишеградите да помогнат в охраняването на границата, като препоръча да бъде затворен маршрутът през България. Колко милиона лева глътна оградата с Турция, без така и да се дострои?! Кой е виновен, господин Бойко? Това, че Сърбия затяга контрола по границата си с България, беше ясно от месеци. Това, че България почва да се пълни като басейн с нелегални мигранти, които няма откъде да напуснат страната ни, също беше ясно от месеци. Когато Македония пресече балканския маршрут, беше ясно и за децата, че потоците ще се пренасочат през България. И че има откъде да влязат у нас, ама няма откъде да излязат.
Това се тръби минимум от година насам. И имаше достатъчно време за реакция.
Вместо това, слугуващите на властта национални медии, начело с БНТ, излъчваха сърцераздирателни репортажи за интеграцията на бежанците и ни обясняваха как сме длъжни да ги приемаме с мултикултурен възторг. Образуващото се арабско гето в сърцето на София, в района на Лъвов мост, беше подминавано и неглижирано – явно в стремежа да не изоставаме от Брюксел и да си създадем наш, роден Моленбек. Динко беше експониран като долнопробен маргинал-националист, докато живеещите около границата хорица бяха представяни като радушни, толерантни европейци, причакващи нарушителите по браздата с хляб и сирене.
Ние всеотдайно и безропотно изпълнявахме прищевките на мама Меркел. Каквото й хрумне на мути – това правехме. Сякаш някога сме избирали разрушителката на Европа да ни управлява, вместо това да прави собственото ни правителство.
Никой не е избирал да ни управлява Ангела Меркел от Германия, господин Борисов, въпреки че с този унизителен факт вие и до днес се гордеете.
Но кой е предполагал само преди година, че в толкова кратки срокове светът ще се обърне с краката нагоре?! И че бившите партньори ще станат врагове, а бившите врагове ще си стиснат приятелски ръцете? И само България, лишена дори от елементарно суверенно движение, ще се окаже единствената напълно прецакана?
Предполагаха го всички, освен българското правителство. Изпълнявайки радостно ролята си на колониална администрация, сега то се вайка, че метрополията го е изоставила и помощ не се вижда отникъде. Когато твърде много замириса на кръв, Европейската цитадела се укрепи отвътре срещу нови тълпи от нашественици, мостовете се вдигнаха и изведнъж се оказа, че ние сме останали отвъд рова. А клетите бежанци идват на талази откъм гърба ни, подпомагани от трафикантите, с участието на родната полиция и със закрилата на силовите структури.
Цялото това нещо го виждахме и го знаехме всички, освен правителството и неговите умни и красиви лакеи в националните медии. Пардон, те също го знаят. Просто се правят, че не го виждат, за да не изпаднат от хранилката на Брюксел и Вашингтон. Въпреки огромното им раболепно усърдие обаче, неизбежното стана видно – че не само те, но и цяла България поетапно изпада от хранилката. И че на никого от ЕС и САЩ не му пука за хората в територията България, при положение, че на самите хора явно не им пука особено много за собствения им живот, свързан с начина на управление.
Така или иначе, сложният балетен пирует на премиера и неговата правителствена свита този път не пожъна очакваните аплодисменти от вече леко обезпокоената публика. Да не говорим, че същата тази публика, подобно на своя началник, вече е тотално ошашавена. Свикнало да възприема света предимно в черно-бялата гама и бягащо от сложното мислене в оценката на действителността, днес голяма част от българското население не може да се ориентира в почти невидимата с просто око Игра на тронове, последиците от която се оказаха не особено благоприятни за България. Устойчивите митологеми и артефакти, с които дълго и успешно беше контролирано общественото съзнание, бяха изкарани от световните играчи на арената на бойните действия в немислими за българския наивитет комбинации и стратегически ходове.
Няма да е преувеличено да се каже, че и русофилите, и русофобите, и еврофобите, и еврофилите, и американофобите, и американофилите са във видим ступор, предизвикан от динамичните размествания на световната шахматна дъска. Туркофобите и туркофилите са в същата ситуация. И тъй като българската общност функционира единствено на филски и фобски нива, лишена от собствен суверенитет и националнообединяващ център, то световният сблъсък на великите сили се случва у нас на микро ниво като могъща буря в чаша чешмяна вода. И наистина това щеше да е комично, ако не беше трагично.
Русия на русофилите се съюзи с изконния враг – Турция, от която преди век и половина освободи България. Драматично се пропука основополагащият мит за освободителката Русия, която днес дори предупреди султан Ердоган за грозящия го пуч. Това е трудно и дори невъзможно за проумяване от русофилското съзнание. В същото време Турция заплаши НАТО, че ще напусне алианса и ще отиде в ШОС при Русия и Китай, и даже ще подкопае долара, като започне да търгува с рубли и турски лири. Все неща от русофилските въжделения, които мечтаят Евразия да победи Америка и покрай това ние да намажем с нов и по-справедлив господар (като в доброто старо време). За капак на всичко Ердоган обвини САЩ и Гюлен в организиране на преврата от 15 юли и си поиска от нас нещастния политически имигрант-гюленист Бююк. Вашингтон, естествено, не даде Гюлен, а ние вместо да копираме действията на метрополията, взехме, че тихомълком сложихме младия турски бизнесмен на дръвника (нарушавайки всички закони за политическо убежище и човешки права, с които обгрижваме пришълците-бежанци) и бяхме похвалени и изтъкнати от Султана като пример за подражание пред общия ни началник от Вашингтон. Русофобите отново изпищяха театрално, както го правят за всеки джихадист-бежанец, идващ от Близкия Изток. Така помогнаха на властта политическият имигрант Бююк да бъде приравнен пред българския електорат до обикновен бежанец без документи, въпреки че два пъти съдът се е произнесъл в негова защита, като търсещ политическо убежище. Но трябваше спешно да се потуши взривоопасната ситуация. Както каза премиерът, „дори с цената на всички да ни вземат главите.“
Но султанът е едно на ръка. Да не забравяме и телефонния разговор, който се състоя „на пожар“ с император Путин и остави русофобите с пръст в устата, а една обслужваща медия проглуши с хистеричния си писък цялото българското землище, обявявайки, че император Путин щял да направи всичко, което каже наш Бойко. Даже и Юнкер, който обясняваше как си говори с извънземните, написа специално писмо до премиера, че можело да си правим енергийните проекти с Русия, ама само по европейските правила. В малоумния медиен пиар обаче последната част на изречението удобно се пропускаше, за да не разбере електоратът, че Юнкер всъщност не казва нищо (освен ако не е някакъв секретен код към извънземните).
В тази пълна какафония българският премиер се чуди как да угоди на всички началници, които в момента хвърлят заровете в рулетката на историята и се надлъгват във вечната Игра на тронове. Не е лесно хем да коленичиш пред султан Ердоган под заплахата от мигрантско настъпление, хем с това си действие да не ядосаш Чичо Сам, който се опитва да се отърве от костеливия турски орех, хем да правиш мили очи на император Путин, който обръща с Китай хода на стария световен ред, хем да не дразниш преките васални началници от Брюксел, защото има още две години до края на фондовете.
Наистина, не е лесно.
Защото това не е работа за случайни аматьори, а сложна игра, в която могат да участват само смели и умни мъже и жени. С каквито действащата политическа каста в България не разполага.
Скоро тя ще разбере по трудния начин, че Играта на тронове не е за страхливци.
За успокоение на четящите ще отбележа, че някъде там – в магмата и в самото ядро на националния ни космос, нещо ново е заченато в тревогата за утрешния ден и то ще бъде износено, за да се роди. Това не е утопия, както не е утопия и нашето настояще, което вчера беше обявявано за невъзможно бъдеще. Факт е, че всички „нереални“ прогнози все пак се сбъднаха. Светът се променя независимо от нас и въпреки нас. Новият световен ред отдавна не е нов, той е сбъдната реалност – просто ние късно го разбрахме. Този ред е изчерпан и мислещите, прогресивните хора по света и в Европа работят усърдно за неговата промяна. Много скоро и ние ще бъдем въвлечени в неизбежния вихър. И когато това се усети дори от безгрижно разхождащите се из моловете наши съграждани, на промяната ще й бъде невъзможно да витае виртуално във фейсбук и ще трябва да излезе на улиците. Най-малкото – от суета и за да сме в крак с модата в Европа. Но всъщност – заради простичката истина, че когато опасността напусне гетото на Лъвов мост и следващият сигнал за инцидент в мола се окаже не толкова безобиден, вече няма да има за къде да се изчаква. Лъжата рано или късно блесва именно като лъжа пред простата и неизбежна истина.
Реалността е видима за всеки, който има ума и смелостта да вникне в настоящето, за да прозре бъдещето, следващо от същото това настояще. Днес всичко това вълнува твърде малко хора у нас, но утре ще развълнува повече, а после – още повече. Виктор Орбан го каза без да се страхува и без да се срамува, че ще му се присмеят за думите. Ще си позволя не съвсем кратък цитат, защото, въпреки че беше произнесена на 15 март т.г., тази реч на унгарския премиер ще бъде актуална години напред.
„Днес Европа не е свободна. Тъй като свободата започва с говоренето на истината. Днес в Европа е забранено да се говори истината. Дори да бъде направен от коприна – намордникът си остава намордник. Забранено е да се казва, че тези пристигащи не са бежанци и че Европа е заплашена от миграцията. Забранено е да се каже, че десетки милиони са готови да потеглят към нас.
Забранено е да се каже, че имиграцията носи престъпност и тероризъм в нашите страни.
Забранено е да се каже, че масите, пристигащи от други цивилизации, застрашават нашия начин на живот, култура, обичаи и християнски традиции.
Забранено е да се каже, че тези, които са пристигнали по-рано, са изградили вече нов, отделен свят за себе си, със собствените си закони и идеали, които предизвикват срутването на хилядолетната структура на Европа.
Забранено е да се каже, че това не е случайна и неволна верига от следствия, а предварително планирана и режисирана операция; маса от хора, насочени към нас. Забранено е да се каже, че в Брюксел се съчиняват схеми за транспорт на чужденци тук, колкото може по-бързо да бъдат заселени сред нас.
Забранено е да се каже, че заселването на хората тук е с цел да се прекрои религиозният и културен пейзаж на Европа и да бъдат пре-проектирани нейните етнически основи, като по този начин се премахне последната бариера за интернационализма: националните държави.
Забранено е да се каже, че Брюксел сега потайно поглъща все повече и повече парчета от националния ни суверенитет, както и че в Брюксел сега кроят план за Съединени европейски щати – за което никой, никога не им е издавал разрешение.
Дошло е времето да звънне предупредителният звънец. Дошло е времето за опозиция и съпротива.
През 1848 г., беше написано в книгата на съдбата, че нищо не може да се направи срещу Хабсбургската империя. Ако тогава се бяхме примирили с това, нашата съдба щеше да бъде подпечатана и Германското море щеше да погълне унгарците.
През 1956 г. беше написано в книгата на съдбата, че ще останем окупирана и съветизирана държава, докато патриотизмът не беше потушен и у последния унгарец. Ако тогава се бяхме примирили с този резултат, нашата съдба щеше да бъде подпечатана и Съветското море щеше да погълне унгарците.
Днес в книгата на съдбата е написано, че скритите, безлични световни сили ще елиминират всичко, което е уникално, автономно, вековно и национално. Те ще слеят култури, религии и популации, докато нашата многостранна и горда Европа най-накрая ще стане безкръвна и подложена на обработка.
Първо трябва да поставим стомана в нашия гръбнак и трябва да отговорим ясно на висок глас, така че да бъде чуто навред и нашир, че преди всичко друго, най-важният въпрос е този за съдбата ни. Въпросът, от който зависи бъдещето на Европа, е: „Да бъдем роби или свободни хора – това е въпросът, отговорете ми!“
Този държавник дойде на крака в София, за да потърси и да предложи съюз на България. Беше шанс за България да влезе в Играта на тронове, а не да наблюдава отстрани как другите играчи си подхвърлят помежду си собствената й съдба. Но в отговор унгарският лидер получи отказ и снишаване. И спешни уверения до мути Меркел за вярност до гроб.
***
Пътят към истината е сложен и многопластов, но самата истина винаги се оказва достатъчно проста, за да бъде разбрана от всички, независимо от платената за нея цена.
Днес знаем тази част от простата истина:
Арабските пролети и смяната от Запада на диктаторските режими в Близкия Изток предизвикаха разруха и смърт за милиони невинни хора и застрашиха с незапомнена и планирана бежанска криза самата Европа. Арабската пролет се препъна в Сирия и се провали в Турция. Пред съдбата на Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин, Реджеп Ердоган избра Владимир Путин. Пред заплахата от затваряне на обръча по границите й с военна обсада от страна на НАТО и САЩ, и особено с овладяването на Украйна, Русия избра стратегически съюз с Китай и Турция. Европейският съюз е васална структура на наднационалния капитал с център Вашингтон, а европейските елити продадоха и опорочиха мечтата за Обединена Европа. Европейският съюз се управлява от бездарни, некомпетентни и безотговорни персони, начело с контролираната Ангела Меркел, както и от подставени лица. Великобритания успя да се измъкне навреме от примката на Брюксел. Европейските общества се пробуждат от наложените им чрез жестока пропаганда неолиберални лъжи и раждат своите нови леви и десни лидери, които ще застанат начело на общата съпротива срещу неолиберализма, срещу ограбването на държавите и въвличането им във война. Евросъюзът в този си вид е изчерпан и ще бъде пресътворен по нов начин – като съюз на равноправни и суверенни държави. От това дали Русия и новите й съюзници ще устоят в съпротивата си срещу еднополюсния свят, доминиран от финансовата и военно-промишлена олигархия чрез световната хегемония на САЩ, зависи до голяма степен и съдбата на останалото човечество; зависи дали ще бъде възстановен многополюсният свят и дали ще бъдат овладени крайностите в глобализацията, осигуряваща богатството на единия процент за сметка на останалите 99%.
Колко повече от това? Напълно достатъчна истина за всеки, гледащ с ясен поглед в бездната.
И нещо наистина важно. Цялото това филство и фобство у нас е напълно деструктивно пилеене на национална енергия. В САЩ живеят прекрасни хора и там се задават посоките за бъдещето развитие на човечеството. В САЩ не всички са част от единия процент и там вече клокочи политическата революция. Русия не е само и единствено освободителка. Там живеят същите олигарси, които искат да са част от разпределението на благата. Не може цяла една държава, с цялото й разнообразие и многопластовост, да бъде слагана под един-единствен идеологически знаменател. Добрите хора и прогресивните идеи се раждат навсякъде по света. И „лошите“ хора, живеещи на гърба на другите, също са навсякъде по планетата. Защо на българина са му нужни още национални катастрофи, за да разбере тази толкова проста истина?!
***
В очертаващата се все по-нестабилна и непредвидима геополитическа ситуация, България има нужда от умен, смел и отговорен лидер. От българофил. Нито една от сега действащите партии, свързани пряко или косвено с политическото статукво, не е в състояние да излъчи такъв. Всички са морално изхабени и компрометирани. Те участваха заедно, директно или като поддържащи патерици, в неолибералния криминален разгул през последните 27 години и са част от разрушаването и обезлюдяването на България, както и от подмяната на нейната етиническа и обществена тъкан с неграмотно и необразовано население. В същото време пробив на личност отвън, позиционирана извън очертанията на политическото статукво, засега е невъзможен. Не и докато контролът на изборите е в ръцете на настоящата система.
Все още има шанс опозиционните партийни и обществени организации да се обединят около надпартийна личност за президент и върховен главнокомандващ на българската армия, който в един следващ момент, ако има нужната смелост и качества, може да се изплъзне от опеката им и да поеме по спасителен, националноотговорен курс. Не един прогресивен световен лидер е излизал именно от очертанията на статуквото, за да го преодолее и промени. Наличните партийни и обществени структури по места са единственият инструментариум, чрез който могат да бъдат частично неутрализирани изборните манипулации в избирателните секции в национален мащаб и да бъде смекчен неизбежният алъш-вериш, купуването на гласове и подмяната на вота. Ако наричащите себе си опозиционни сили успеят да се обединят около правилния човек, той ще победи статуквото на втория тур и така то ще бъде разбито и в дългосрочен план. Защото в подобна ситуация предсрочните избори ще бъдат само въпрос на време.
Само с президент, който е способен да издигне в свой приоритет моралното обединение и сплотяване на нацията, да бъде публичен коректив на амортизираната партийна система и да артикулира ясно обществените очаквания с балансиран и мъдър подход, е възможно преструктуриране на обществено-политическите сили и излизане на преден план на личности, осъзнали дълга си към обществото и към бъдещето на България.
Ако този мъж е осъзнал всичко това, той трябва да прояви търпението на тигъра, но не и търпението на вола. Не трябва да се отказва, а стаявайки се, да подмине с пренебрежение и незасегнато съзнание неизбежните крамоли и ниските страсти на каращите се сега около него и да използва с хладен ум техните структури, от които със сигурност има нужда. Да остави мътните води, с които ще го залее статуквото, да се оттекат в помийната яма. Да не изпуска от поглед целта, която си е предначертал, нито златното сечение в свещения баланс между личната съдба и дълга към родината. И да извърши решителния скок в точния момент, който ще му подскаже неговият вътрешен глас.
Когато заглуши всички външни гласове и чуе ясно гласа Отвътре, той ще има силата да постави Началото на Възкресението на своя народ.
http://www.memoriabg.com/2016/08/14/igra-na-tronove/?fb_action_ids=895920687212173&fbhttp://www.memoriabg.com/2016/08/14/igra-na-tronove/?fb_action_ids=895920687212173&fb