×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 55

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Разликите между социализма и капитализма.

Понеделник, 13 Август 2012 18:46

Думата капитализъм на западно-европейските езици е неприлична дума. Термин въведен от Карл Маркс за обозначаване на Западните Демокрации.

Думата социализъм или комунизъм, най-често асоциира с представата за държавно устройство, при което няма блясък и охолство и мъжете не са привлекателни, зашото нямат вторични полови белези.


Дефиниция за социализъм е:
"От всекиго според способностите,
всекиму според труда."

Дефиниция за комунизъм е:
"От всекиго според способностите,
всекиму според потребностите."

Дефиниция за капитализъм е:
"От болшинството според търсенето на пазара,
на някои в повече от потребностите."

Комунизма е общество в което няма крадци и проститутки, защото няма пари, има изобилие и всичко е безплатно.

Докато тази визия остава за комунистите утопия, то за държавите с капиталистическо устройство, тя отдавна е реалност. Не за цялото население, а за една тънка прослойка от капиталистическото общество - за богатите. За широката маса съвременното капиталистическо общество е антиутопия.

При капитализма на богатите не им се налага да работят, за да преживяват. Избора на професия при богатите се определя единствено от личните им качества, способности и преди всичко вкусове.

Богатите не си търсят работа по обява, не си подготвят CV за да участват в конкурс и не се явяват на кастинг.

На богатите не им се налага да се съобразяват с търсенето на пазара, при избора на професия. Тоест за тях не съществува пазарна икономика, за тях съществува планова икономика и комунизъм.

За богатите, още в момента когато се раждат, се знае че когато порастнат ще учат в елитни университети и даже и нищо да не учат, ще се прославят и ще станат гениални и велики. Тоест за богатите съществува планова икономика и не само за 5 години, както петилетния план при социализма, а за много поколения напред в бъдещето.

"I always knew I was going to be rich.
I don't think I ever doubted it for a minute."
-Warren Buffett

"Винаги съм знаел, че ще стана богат.
Не си спомням някога, даже и за една минута,
да съм се съмнявал в това."
- Уорън Бъфет

Уорън Бъфет е милиардер, един от най-богатите хора в света, известен с обещанията си, когато умре, да завещае състоянието си за благотворителни цели. Но и други милиардери обещават същото - например руският олигарх Владимир Потанин.


* Йерархия в обществото.
В социалистическата държавна система обществото също както при капитализма, е разделено на прослойки от бедни и богати. Обществото има пирамидна структура, при която тези които са отгоре живеят щастливо и безгрижно, а тези които са отдолу им правят услуга.

На най-ниско стоящите в йерархията, обществото предоставя възможност единствено за безплатен труд: Законодателството забранява търговия с човешки органи и тъкани. От това следва, че човек само има право да подари органите си, а всеки знае че нелегално органите се продават за баснословни цени.

Най-важната функция на държавата във всички общества, е да съхранява диспропорциите в разпределението на благата между класите и да не допуска преминаване от една класа в друга. Това е и основната идея във филма на Андрю Никол - "Дилъри на време".

"We must be very careful when we speak of exercising
"leadership" in Asia. We are deceiving ourselves and
others when we pretend to have answers to the problems,
which agitate many of these Asiatic peoples. Furthermore,
we have about 50% of the world's wealth but only 6.3 of
its population. This disparity is particularly great as
between ourselves and the peoples of Asia. In this
situation, we cannot fail to be the object of envy and
resentment. Our real task in the coming period is to devise
a pattern of relationships, which will permit us to
maintain this position of disparity without positive
detriment to our national security. To do so we will
have to dispense with all sentimentality and daydreaming;
and our attention will have to be concentrated everywhere
on our immediate national objectives. We need not deceive
ourselves that we can afford today the luxury of altruism
and world benefaction... In the face of this situation we
would be better off to dispense now with a number of the
concepts which have underlined our thinking with regard
to the Far East. We should dispense with the aspiration
to 'be liked' or to be regarded as the repository of a
high-minded international altruism. We should stop putting
ourselves in the position of being our brothers' keeper
and refrain from offering moral and ideological advice.
We should cease to talk about vague — and for the
Far East — unreal objectives such as human rights,
the raising of the living standards, and democratization.
The day is not far off when we are going to have to deal
in straight power concepts. The less we are hampered by
idealistic slogans, the better."
George Kennan 1948

"[...]Ние притежаваме 50% от благата на Земята, въпреки че
съставляваме само 6,3% от населението на Земята. В такава
ситуация ние неизбежно предизвикваме завист и възмущение.
Нашата главна задача в близко бъдеще е, да създадем в света
такъв ред, който да запази тази диспропорция, без да застрашава
нашата национална безопастност. За да се сдобием с това, ние
трябва да се разделим със всякаква сантименталност и
романтичност и да се съсредоточим на нашите най-важни национални
интереси. Не трябва да се заблуждаваме, че можем да си позволим
лукса да сме алтруисти и да направим щастлив целия свят[...]
Ние трябва да престанем да си поставяме нереалистични цели, като
например човешки права, повишаване на жизнения стандарт и
демократизация. Не е далеч момента, в който нашите действия ще
се ръководят от пресметливост и властване чрез сила.
Колкото по-малко скрупули имаме, толкова по-добре."
Джордж Фрост Кенан - американски историк,
дипломат, главен стратег във външната политика
на САЩ



Интересен феномен представлява факта, че бедните не се замислят как биха могли да се оганизират срещу тези, които са причината за безизходното им положение, а се замислят единствено как да искарат някакви пари при богатите. Както свинете в кочината не се замислят, че ако ядат по-малко, по-бавно ще се угоят и по-дълго ще живеят, а отварят зурлата си възможно по широко, за да погълнат повече храна.

Разликата между свинете и бедните хора е,
че на свинете не им се налага да работят, за
помията с която ги хранят.


* Мита за американската мечта.
Във всички обществени системи, управляващите учат управляваните, че "Човек сам кове съдбата си" - Self-made man. От това следва че ако си беден, то е защото си некадърен, а не защото обществото не ти е дало възможност да станеш богат.

Дясната ръка на господстващата класа е пропагандата, която се разпространява чрез масмедиите и изкуството. Още от древността редица произведения на изкуството са пропити от трогателни митове за нещастни хора, които са се родили в крайна бедност, а са станали богати и велики, благодарение на упорит труд или просто чиста случайност (Пепеляшка).

Както при социализма, така и при капитализма, критично настроени към управляващите са интелектуалците. Всъщност проблемът с интелигенцията е съществувал и по време на робовладелския строй (пардон, през древността). Робите често са били по-образовани от своите господари.

"Най-големият враг на всяка пропаганда е интелигенцията"
Йозеф Гьобелс - министър на пропагандата на Нацистка Германия.

И при двете системи, социалистическа и капиталистическа, по правило са доволни от правителството хора от най-низшите слоеве на обществото - неинформирани, с ограничено мислене. Низкоинтелигентният човек изхожда от собственото си битие, в преценката си за другите. Свинята в кочината не си мисли, че в гората има глигани, които не ги кастрират и не ги колят.

Гладният на сития не вярва.

Независимо от прокламираните принципни различия между социалистическата форма на управление и капиталистическата или както още е прието да се нарича - демократична форма на управление, и двете системи страдат от едни и същи болести. Комунистите експериментират в борба с корупцията, въвеждат анонимни приемни изпити в учебните заведения, конкурси за назначаване на работа, които не след дълго се превръщат във фарс.

Западните демократи пропагандират граждански свободи, а в действителност се превръщат в дистопични държави с тотален контрол върху населението си, по образец на тоталитарните страни на Източна Европа.
През 2012 година холандският висш шпионин Frits Hoekstra издава книга, в която разобличава кариерата на снахата на холандската кралица - Mabel Wisse Smit. В неговата книга Frits Hoekstra описва развитието на холанското контраразузнаване в стила на тотално контролиране на населението, характерно за Съветския Съюз и неговите сателити от Източния Блок.

Frits Hoekstra разобличава любовните връзки на принцеса Мабел с холандския мафиотски бос и наркобарон Klaas Bruinsma, който е убит през 1991 и босненския външен министър Muhamed Sacirbey, по времето на шпионската ѝ дейност на Балканите.

През юни 2012 Freie Universität Berlin публикува резултатите от проведена между 2009 и 2012 година анкета върху 5000 ученика в цяла Германия. Според публикуваната официално статистика, около 40% от учениците от 9-ти и 10-ти клас, не правят разлика между фашизъм, социализъм и демокрация. Това ще рече, че техните родителите в къщи не са във възторг от обединението на Германия и от "защитените" човешки права при капитализма.

* Техническото развитие и последствията за обществото.
Познанията на човечеството и обществените блага на Земята, прогресивно се увеличават. Паралелно с увеличаване благата на Земята, се увеличават богатствата на една тънка прослойка от обществото - прослойката на богатите. А бедните относително и абсолютно все повече обедняват и оскотяват.

Ако през 1960 година бедните в Западна и Източна Европа са били в състояние за 5 години да спестят пари за покупка на жилище, то през 21-век и 50 години не са достатъчни.

Смята се че около 400-та година преди Новата Ера, човек вече е бил в състояние да произвежда повече, от колкото може да консумира. От тогава след победоносни войни мъжете-военнопленници не са били избивани, а са били взимани като роби.

Ако преди 2000 години човек е произвеждал два пъти повече хранителни продукти, от колкото е можел да изяде, то на днешно време произвежда вероятно 1000 пъти повече. Но това не намалява числеността на гладуващите по света.

Автоматизацията и компютъризацията увеличават ефективността на труда и снижават продукционните разходи. Но не намаляват нито работния ден нито увеличават покупателната способност на населението.

Часовник на богатството в Германия:

Nettoprivatvermögen in Deutschland
7 495 121 378 448 €

Das reichste Zehntel besitzt davon 63%
4 735 489 228 211 €

Das ärmste Zehntel besitzt
-14 118 659 732 €

Quelle: Vermögensteuer jetzt!

От горе на долу:
1.Частни блага;
2.Средствата на най-богатите 10% от населението;
3.Средствата на най-бедните 10% от населението.


Икономическата криза според комунистическата философия била характерна само за стихийната икономика на капитализма. На практика и двете системи - капитализъм и комунизъм в едно и също време преживяват икономически възход и рецесия.

В САЩ минималната работна заплата през 1968 година е била 1,60 Dollar на час. Приведено на днешните цени, с 1,60$ през 1968 е могло да се купи това, което през 2005 може да се купи с 9,12 долара. След 2009 г. минималната заплата в САЩ е 7,25$.

Според официалната германска статистика за периода от 01.01.2003 до 30.06.2012 поскъпването на живота в Германия е 15,6%. А пенсиите са се повишили с 6,5%.

В социалистическата държавна система съществуват известни ограничения за богатствата на богатите, като например собственост на недвижимо имущество. Така например в някои посткомунистически държави от Източна Европа, все още съществуват данъчни ограничения за собственост на голямо количество недвижимо имущество. В една от най-демократичните държави - Германия, облекчение от данъци при покупка на жилище за собствено ползване се отменя в началото на 1990-те, след рухването на Източна Европа. Но при закупуване на второ, трето и т.н. жилище, тоест с цел да се отдава под наем, тогава облекчението от данъци е значително.

* Управлението на масите.
Управлението на масите в съвременните демократични държави с капиталистическа икономика, се основава на теорията на Ейбрахам Маслоу (Abraham Maslow). Според неговата пирамида на човешките потребности, основни и най-обемни са физиологичните потребности - въздух, вода, храна. Следващото ниво по-нагоре в пирамидата е нуждата от топлина. Още по-нагоре - защитеност от врагове, тоест собствен дом. Само когато те са удовлетворени, човек мисли за социални контакти, след това естетически потребности и още по-нагоре за власт.

Основавайки се на пирамидата на Маслов, първата фаза на демократизиране на източноевропейските страни, започва със западни "инвестиции" в сферата на топло- и електроцентралите, пречиствателните станции за питейна вода - техника, наричана "план на контролните точки"(milestone plan). За "инвеститорите" въздуха не е интересен, поради физическите му свойства и невъзможността и него да приватизират.

Следва либерализиране цените за електроенергия, отопление и вода. По-нататък монополизиране на комуникациите, например продаване на „Българска телекомуникационна компания“ БТК, на Вива Венчърс (Viva Ventures). За сравнение: цената на телефонен разговор в страните не членуващи в Евросъюза е 1 стотинка, при приблизително еднакъв жизнен стандарт, като в България, а цената за електроенергия и отопление в държавите с диктатура, е 5 пъти по-ниска, от тази в демократична България.

Еврокрацията не пощадява и Гърция. 20 години след приватизирането на България, инвеститорите се насочват и към Гърция. Затънала в дългове, Гърция е принудена да продава електроцентралите си, пречиствателните станции за питейна вода, телекомуникациите. Резултата е: 50% от младите са безработни, голяма част от средната прослойка и бездомни, покачване броя на самоубийствата с 40%. Гръцкото правителство увеличава драстично данък сгради, от което може да се предположи каква манджа им е сготвила ТРОЙКА - Европейският Съюз (ЕС), Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската Централна Банка (ЕЦБ).

Повечето хора не знаят, че в договора с Евросъюза липсва клауза, която регулира отношенията със съответната държава, в случай че тя поиска да напусне Евросъюза.

"Gebt mir die Kontrolle über die Währung einer Nation,
und es ist mir gleichgültig, wer die Gesetze macht!"

Mayer Amschel Rothschild

"Дайте ми само да контролирам валутата на една нация
и вече ми е все едно кой ѝ прави законите."

Майер Ротшилд

Но еврократите със сигурност ще предложат и на гърците решение на проблема.


При капитализма държавата дресира масите, посредством дозиране на удовлетворяването на техните потребности, както проститутката дозира удовлетворяването на сексуалните потребности на мъжа, а в случай че той вече е загубил сексуален интерес към нея а имат общи деца, тя дозира срещите на децата с баща им, по честота и по продължителност.

На най-послушните, демократичната държава удовлетворява потребностите от горните етажи на пирамидата на Маслов. А за най-непослушните се създава дефицит дори и на въздуха - на затворниците в Гуантанамо се прилага Waterboarding - така нареченото "фалшиво удавяне" или "симулирано удавяне".

Waterboarding е метод на мъчение, при който главата на жертвата се поставя под вода за известно време, докато започне да се задушава и се изважда за съвсем кратко време да си поеме малко въздух, след което отново се потапя.

Физическите свойства на въздуха са причината управляващите все още да не го продават на управляваните. В бъдеще, когато техническото развитие направи възможно, въздуха да бъде затворен в тръби, тогава и демократичната държава ще постави кран и "въздухомер" и ще включи и въздуха в комуналните услуги - вода, ток, парно, телефон и интернет.

При съвременното демократично общество на хората, които с труд изкарват прехраната си, им се заплащат пари, с които могат да се прехранват съвсем кратко време. Периодически за малко им се разрешава "да си поемат въздух" - повишават се заплатите и пенсиите, въвеждат се някакви социални придобивки. Съвсем скоро обаче отново започва икономическа криза, инфлация и безработица.

Фалшивото удавяне не води до видими, външни телесни увреждания, но води до тежки психически травми. Управлението на масите посредством създаване на дефицит за удовлетворяване на физиологичните потребности на пръв поглед не води до външни увреждания на потърпевшите. Последствията от "демократичния подход", са развиване на комплекс за малоценност, деменция, морална деградация.

На трудещите се, демократичната държава дозира топлината, посредством цените за отопление и електричество. Демократичната държава дозира утоляване на жаждата на гражданите, посредством цените за питейна вода и посредством замърсяване на питейната вода, с цел продаване на минерална вода.

Демократичната държава дозира и удовлетворяване на физиологичната нужда от защитеност, посредством премахване на държавните субсидии в строителството и повишаване данък сгради.

Съществуващата практика от времето на социализма, държавата да дава панелни жилища на млади семейства с деца, в условията на демокрация е анахронизъм.

* Възпитанието на децата.
Възпитанието на децата при социализма е ръководено от презумпцията, че всички са равни. Децата ходят на училище облечени в униформи, с цел по-бедните деца да не развиват още в началото на живота си комплекс за малоценност.

В условията на капитализъм и демокрация се цели точно обратното. Децата от малки биват приучавани, че техните вещи определят социалния им статус. Когато порастнат да работят усърдно за да припечелват пари, с които да купуват лъскавите стоки, които сами са произвели.

И деца, чийто родители нямат финансовата възможност да им купуват постоянно нови и скъпи дрехи и играчки, биват "възпитавани" когато порастнат, да извършват унизителен, ниско заплатен и/или вреден за здравето труд.

* Ценова политика при социализма и капитализма.

Методите на управление на съвременното демократично общество, са гениално представени в научно-фантастичната алегория "In Time". Общество, в което тези, които изкарват прехраната си с труд, нямат време да се замислят какво се е случило, както и с припечелените пари от работа не са в състояние да променят социалния си статус. Управляващите изкуствено ограничават продължителността на живота на бедните, за да се избегне пренаселение на планетата.

В съвременното капиталистическо общество продължителността на живота на бедните се регулира с цените на хранителните продукти, на отопление, на питейна вода. Цените при социализма например на рибните продукти са значително по-ниски, от продуктите от свинско месо, защото рибата не изисква специално отглеждане. Цената на обезмаслено мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, също е по-ниска, поради по-ниската себестойност на тези продукти.

При капитализма рибните продукти са най-скъпи, защото рибата съдържа най-малко холестерин (холестерол). А свинското месо е най-евтино, защото е с най-високо съдържание на холестерин, което допринася за съкращаване, на и без това безперспективния живот на бедните. Ако бедните не знаят защо са се родили, поне трябва да знаят кога да умрат и да не натоварват излишно пенсионните фондове на демократичната държава.

* Данъчна система при социализма и капитализма.

При социализма съществува "ергенски данък", който заплащат всички несемейни и семейни след 3 годишен брак, в случай че нямат деца. В Западна Европа и САЩ формално няма ергенски данък, а просто тези които имат деца, плащат по-малък данък.

* Ролята на безработицата.

В социалистическата държавна система всеки е длъжен да упражнява обществено полезен труд, в противен случай може да бъде обвинен в паразитизъм. Тоест богатите макар и фиктивно, са длъжни да работят. При социализма и държавата е длъжна да осигури съответстваща на квалификацията работа на всеки.

При капиталистическата форма на управление, гражданите са свободни да работят или нищо да не правят. Държавата е свободна да осигури работно място на едни, а други да посъветва как да си подготвят CV. Работодателите са свободни да назначат кандидат на работа или да му откажат. Като при отказа не са длъжни да се аргументират, защо му отказват да го назначат. През април 2012 Европейският съд в Люксембург (CVRIA) отхвърля жалбата на жена, която твърди че ѝ е отказано работно място, поради руския ѝ произход. Това решение на Европейския съд, важи за всички членове на Евросъюза.

Безработицата при капитализма е стимул, жената да включи и секса в професионалната си кариера. Стимул е и търсещите работа да подписват трудови договори с допълнителни споразумения към тях "по взаимно съхласие", например че дължат обезщетение на фирмата, ако решат да напуснат или че нямат право да упражняват професията си 5 години, след като напуснат и пр.

Така например капиталистическото пардон, демократичното правителство в Унгария през юли 2011 въвежда принудителна работа за безработните. Заплащането на въдворените на работа се ориентира на социалните помощи - 110 Евро, с което не достига даже половината от минималната заплата за Унгария - условия отговарящи на международните стандарти за робски труд.

В социалистическата държавна система безработицата е минимална и няма същата функция, което води до парадокса - непривлекателния и неквалифициран труд да се заплаща даже по-високо от квалифицирания труд.

През минали епохи, парите не са играели единствена и решаваща роля в човешкото общество. Така например през феодализма единствената възможност за издигане в обществото, е била кариера в църквата. От там произлиза и забраната на свещеници да имат семейство и деца, тъй като социалния статус се предава само по наследство.

Аналогично на кариерата по църковна линия през средновековието, при социализма и капитализма, това е професионалната кариера, основана на талант и труд. Поради факта, че в съвременното общество парите са онова, което се предава по наследство, професионалната кариера не трябва в никакъв случай да води до забогатяване. Но за да мотивира бедните да се трудят, държавата популяризира мита за американската мечта. "От мияч на чинии - милионер."

В комунистическото общество за хората неспособни в своята професия, съществува алтернатива за кариера по партийна линия. В капиталистическото общество за хората неспособни в своята професия, съществува алтернатива за кариера с русофобска и неолиберална пропаганда.

* Приликата между всички три системи - социализъм, фашизъм и капитализъм, са концентрационните лагери, в които хора по подозрение (при фашизма и по расова и етническа принадлежност или сексуална ориентация), но без съд и присъда биват затваряни, изтезавани и убивани.

По време на фашизма официалната версия на нацистката пропаганда (документални филми - "Theresienstadt") e не за концентрационни лагери, а за градове, в които евреите живеят щастливо и безгрижно. След капитулацията на Германия, става известно, че в лагерите евреи, критично настроени към фашистката власт немски граждани, по-късно полски интелектуалци, руски и югославски граждани, както и американски и английски военнопленници, са подложени на масово изтребление.

По време на социализма, официалната версия е "мерки за безопастност на обществото". След рухването на социалистическия лагер, става известно че в лагерите при комунизма жертвите са граждани, които просто разказвали политически вицове.

При демокрацията първоначално се говори за тайни затвори, а след разкриването им вече официални, концентрационни лагери в Гуантанамо, Диего Гарсия и др. Официалната версия за задържаните в тях е, че са заподозряни за членство в терористични организации Ал-Каида и Талибани.

* Свобода на политическите възгледи и свобода на словото при социализма и при капитализма.

При комунистическата диктатура няма свобода на политическите възгледи и демонстрациите са забранени. При демокрацията има свобода на политическите възгледи и мирните демонстрации са разрешени. Разрешено е и органите на властта да потушават с насилие мирните демонстрации:

Член 2 от Конвенция за защита правата на човека
и основните свободи на Съвета на Европа.

Право на живот

1. Правото на живот на всеки се защищава от закона.
Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен
в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление,
за което такова наказание е предвидено в закона.

2. Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо
на разпоредбите на този член, когато то е резултат от
употреба на сила, призната за абсолютно необходима
при действия, предприети в съответствие със закона за
потушаване на бунт или метеж.




През април 2012 във връзка с драстичното редуциране на социалните придобивки в Испания, испанският министър на вътрешните работи Jorge Fernandez Diaz планира промяна в законодателството, с което се предвижда участници в мирни демонстрации да бъдат осъждани на две и повече години затвор.

При демокрацията има свобода на словото: През 2011 година американски съд изисква от Twitter да предаде IP-адресите на своите ползватели, които поддържат Wikileaks. Но това не пречи пак да си има свобода на словото!

* Армията при социализма и капитализма.

Във всички епохи в човешкото общество е съществувал излишък на жени (полигиния) при богатите, съответно излишък на мъже (полиандрия) при бедните. Излишъкът на мъже при бедните, се е регулирал от войните.

В комунистическите държави, поради относително малкия контраст между бедни и богати, излишъкът на мъже при бедните е минимален и за това комунистическите държави не се нуждаят от войни, за решаване на този проблем.

В социалистическата държава армията е наборна. Приложението на наборната армия е да защити суверенитета и териториалната неприкосновенност, в случай на военна интервенция от друга държава (или държави).

Професионална, наемна войска не е характерна за социализма, тъй като в социалистическото общество почти няма крайно бедни и задлъжнели хора, които доброволно да се лишат от свободата си и да рискуват живота си за пари.

В държавата с капиталистическо устройство, ролята на армията е да защитава корпоративните интереси на концерни и спекуланти. Военни операции се провеждат извън територията на държавата и наборна армия не е подходяща, тъй като провоцира недоволство сред военнослужещите и техните семейства.

За да мотивира своите граждани, да търсят работа като наемни войници, държавата с капиталистическа икономика свежда до абсолютен минимум качеството на живот на социално слабите. Регулационни механизми са увеличаване на безработицата, редуциране на социалните придобивки, влошаване на социално-битовите условия.

***

Когато по времето на социализма, на улицата минава младо, красиво момиче със стар мъж, хората си мислят "По сметка". А когато красавицата е в компанията на млад, красив мъж, хорота си мислят "По любов".
А при капитализма (пардон - демокрацията), когато млада красавица я виждат със старец, хората пак си мислят "По сметка". Но когато момичето е с младо, красиво момче - "Тове е сводникът ѝ".

* Предимства на социализма и капитализма.

Както всички останали обществени системи, така и социалистическата и капиталистическата обществени системи, имат своите предимства и недостатъци:
През времето на социализма всеки има семейство, дом, работа и увереност в утрешния ден.
При капитализма (пардон при демокрацията), всеки има западна марка автомобил, макар и втора употреба.

Най-скъпото нещо, което са имали първобитните хора,
са били техните деца. Най-скъпото нещо, което имат
българите, е западната им кола.

http://www.konzertfilmer.de/alice/Alice-communism-bg.html

Read 14458 times
Rate this item
(15 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */