На бедните не им ли се падаше така, неравенството не беше ли прекрасно

На бедните не им ли се падаше така и не бяха ли заслужили сами мизерията си - какво ви става и каква е тази соцносталгия по най-долнопробните и отречени клишета.

Вече почти приключваме третото си десетилетие живот, подчинен на официалната идеология, че светът става толкова по-прекрасен, колкото по-голямо е съдържанието на неравенство в него. Първоначалното установяване на тази идеология при нас може и да не беше съвсем осъзнато, но после напълно осъзнато участвахме в унижението на предишната, основаваща се на точно обратно.

Равни ли - не искаме да бъдем никога повече равни, докато смъртта не ни изравни. Но продължаваме да се размекваме, та чак да се разтапяме от сиромахомилски истории, че някой отишъл на бала си с метро. Все пак не е бил път пеша, а може да си позволи метро – значи не е чак толкова за оплакване. И всяко съжаление би било ужасно ретроградно и популистко.

Ако на някого метрото не му е достатъчно социално престижно – ми да се хване и да работи. Да работи здраво, докато му замирише на лукс. И тогава ще може да постеле червен килим, да покани 300 гости и да купи на дъщеря си 300 рокли – защото тя веднъж има бал, защото веднъж се живее и

без съмнение се живее по-добре, ако имаш гардероб за 300 рокли

От вас се очакваше да се покланяте доземи при такива славни демонстрации на житейски успех, дори леко да ви напомнят на житейски кич. Дори да изглеждат като следващо ниво на Кича изобщо. Все пак никой не е обещавал, че невидимата ръка на пазара освен всичко друго ще управлява и добрия вкус – сделката беше единствено за онова, което се купува с пари.

Имате чудесна история за червен килим и 300 рокли, купени не от бандит, футболист, съмнителен политик или олигарх. А купени с труда на тези две ръце – лекарски ръце. Имате направо сбъднат шедьовър от върха на средната класа, но не го забелязвате, а ви влече метрото.

Наистина не знам какво ви става, както не знам и какво стана с Дясното. Къде са автентичните десни, за да ви напомнят, че на бедните така им се пада. И че щом са бедни, значи напълно са си го заслужили – да се тъпчат тогава по влаковете и никога да не помиришат лукс.

Не ги свиквайте някой да ги оплаква и да се умилява от историите им. Свиквайте ги да живеят в гетата, да мият краката на бежанците и да се оправят някак.
Подготвяйте ги, че трябва да се стремят да имат все повече, ако искат да се откупят в Новия свят. Разкажете им за онези 300 милионери, които

току-що успяха да откупят своята класова крепост

платиха си глобата и в подреденото им швейцарско градче няма да бъдат заселени дори и 10 бежанци.

Чисти пари, чиста работа, чист град и чиста раса – това е то истинското Дясно, на което въобще не му минават разни левичарски лигавщини за солидарност. И което въобще не го интересува как ще бъде разпределена неговата откупена квота, защото хората са тук и чакат да бъдат разквартирувани. И няма на кои други да ги пробутат, освен на по-бедните.

По-бедните не могат да откажат да живеят нито с 10, нито с 1000 бежанци - точно защото са по-бедни и ще им лепнат обвинения в най-углавното престъпление срещу човечеството. Докато милионерите не могат да бъдат расисти като тях – те си плащат държавните антимигрантски такси, значи са порядъчни граждани, значи доброто им име трябва да се пази неопетнено.

Ксенофобията и расизма ги прехвърлете на работническата класа и после я презрете заради тях. Нещастници, пълни нещастници – да бяха работили и те здраво, да бяха станали и те милионери, след като не искат да живеят мулти-култи. Не можем да ги мислим, не можем да ги съжаляваме и въобще не можем да ги оправдаваме, че хем нямат пари, хем не искат съседи мигранти.

Животът може и да не стане навсякъде песен, но със сигурност ще си остане прекрасен там, където неравенството е съвършено – казват ви го хората с добри пари в швейцарски банки. Казват ви го и тези, които веднъж живеят, веднъж дъщеря им има абитуриентски бал

и тази ексклузивност си заслужава да стъпва по червен килим

Трябва да се стремите да бъдете като тях, а това е постижимо след изкореняване и на последните соцатавизми. Иначе сте обречени не само да правите място в метрото на непознати хора, които не ги държат краката заради хилядите километри изминат път. Но ще ви обрекат и да им миете изморените крака, докато те си разглеждат смартфоните – освен ако, разбира се, не искате да ви подвикват по улиците „ей, расист гаден ниеден”.

Това съвсем не е най-хубавото, то тепърва предстои. Има напълно реални изгледи да доживеете деня, в който няма да сте равни дори с маймуните от зоологическата градина. И животът на една горила ще бъде по-скъп, евентуално еднакъв по стойност, но в никакъв случай по-евтин от живота на децата ви. Това ще бъде краят на расовото ренегатство, каквото го познаваме. Ще бъде началото на съвсем нова епоха, в която редът ще се определя от ренегатите на човешката раса.

Те вероятно ще оставят някоя друга вратичка, но преминаването през нея няма да е безплатно. А вие с вашето остаряло и сиромахомилско мислене – чак не ми се мисли за вас.

Калин Руменов