Връщайки се назад във времето ще констатирате, че партийните дела в Ямболската ПО се движеха все от отбрани люде. Започвайки от другаря Димитър Йовчев, който неотлъчно се движеше с другаря Николай Гагамов, т.е. Партия и Държава /разбирай окръг, община/ единни за издигане просперитета на града на Диана и окръга от работливи работници и селскостопански труженици. Тогава през миналия век партийните комитети решаваха всички въпроси на социал-икономическото развитие и нито едно решение на изпълнителната власт не можеше да влезе в сила без да бъде утвърдено от Новата сграда, бързо построена пред театъра т.е. Първият секретар бе велможата, а Председателя на окръжния съвет и кметовете бяха просто послушни асистенти.

    По онова време кадрите решаваха всичко. Не бе възможно да бъдеш назначен на служба или работа без протекциите на някои от Бялата сграда. Даже гражданин с висше образование не можеше да стане примерно миньор без протекцията на някой партиен орган.

    По онова време в Ямболски окръг имаше силно развитие на промишлеността, а селското стопанство произвеждаше продукция, която освен за вътрешния пазар отиваше и за износ. Добивите бяха няколкократно повишени и се стигна до един голям парадокс! В манията си да се издигнат и изпъкнат пред Първия, разбирай Тодор Живков, другарите Йовчев и Гагамов издигнаха почина от 500 х. дка. обработваема земя да се получи по 500 кг. добив от декар. Да, ама, не! Наложи се пасбищата и други необработваеми земи да се включат и заверата се получи. Др. Йовчев и др. Гагамов станаха Герои на социалистическия труд, които звания по-късно им бяха отнети.

    Кого излъгахме тогава! Така продължи до идването на Емил като Първия, който даде простор и инициатива на членовете на Партията и гражданите се възхищаваха от него, защото той даваше пример, стоейки седмици наред с гумените ботуши при работещите по коритото на р. Тунджа.

    Но манията за вождизъм на някои партийни функционери не желаеха да търпят разведряването, което той пося и бързо му намериха кусури и грешки, което доведе до неговата смяна.
    А какво да кажем сега за състоянието на партийната работа под ръководството на Бюрото на ПО, което не по-малко страда от манията за вождизъм. Ръководството в нашия град се е откъснало напълно от дейността на ППО, слабо се контактува с партийните маси, не се включва в техните нужди, предложения и въжделения. Даже десетки ветерани на Партията замразяват своето членство с твърдото убеждение, че това ръководство с нищо не помага за издигането авторитета на БСП. В това време, кметът и ГЕРБ си разиграват коня както им е угодно. А за да се издигне БСП като политическа сила, единствена загрижена за съдбините в нашия град, е издигане на ръководни кадри в БСП на млади, кадърни, знаещи, ентусиазирани млади хора. Пословична е смяната на ръководни длъжности в нашия град от членове на БСП – шеф на ПО, областен управител – член на бюрото, зам. кмет дълги години – председател на ПО и т.н.

    Докога ще се търпи това положение – едни и същи люде просто си сменят креслата и понастоящем пак се опитват чрез изпитани завери да оглавят ПО за сетен път.

    Не е ли време млади, подготвени, образовани членове да оглавят ПО и я поведат напред към мястото, което се полага на БСП в обществено-политическия живот в нашия град. Младежката организация разполага с млади хора в сърцето им е близка партийната работа. Те ще ни вдъхнат нов живец за да излезем от т.н. пасивна опозиция на управляващата ГЕРБ, която е окупирала всички сфери, започвайки с работата на местния парламент.

    Дерзайте млади хора – наша надежда!  

Георги Киров,
член на БКП от 1962 г.