РАЗСЪЖДЕНИЯ НА ЕДИН ямболлия (на снимката - военнийо министър)
Напоследък под път и на път нашите ни „мили държавници“ властимащи тръбят, че народът български живее добре и особено когато бе приютен под крилото на ЕС /за членството ни никой не ни пита, защо ли?/. И представете си ние „вече догонваме европейците“, въпреки очебийната космическа разлика в икономическата и най-вече в социалната сфера. Как живеем и какво е дереджето ни се вижда нагледно от последните социологически проучвания на елитни агенции, според които РБ се нарежда на все в края на колоната като след нас остават само Украйна и Молдова.
В същото време ни се втълпява ежедневно колко добре живеем в тази Държава. Къде е тя нашата Държава? Да има държавни институции окомплектовани с атрибути, преференции, но тази фалшива Държава ние не я чувстваме. Държава ли е, когато нашите уж държавници са забравили, че са наследници на царе, патриарси, бунтовници, възрожденци, дяконапостоли и борци за национално освобождение, любов към Родина, традиции и обичай, присъщи за славянски народ, а сега отиват и се кланят пред ония които потъпкаха Санстефанския договор и ни наложиха оня Берлински договор. Ние сме дали език, писменост и култура на тия, които се опитват да забранят на българина да вари ракия и похапва шкембе-чорба. В света има около 300 млн. ползващи нашата писменост, а Вие господа се кланяте на тия, които не желаеха на Балканите да има една голяма, просперираща държава.
Ще се опитам накратко да направя съпоставка между „оня омразен социализъм“ /според пишман журналиста Иво Инджев, мразещ до дън душа машината Русия, която между впрочем му е дала образование, а работата му в телевизията бе голяма грешка на началниците и небезизвестния бивш шеф на комисията по досиетата и настоящия депутат, който представете си ведно с някой заблудени уж реформатори е внесъл в НС законопроект, с който се забраняват всички символи на социализма т.е. да рушим паметниците и в същото време да поднасяме венци и цветя на паметника на летците на нашите сегашни „приятели“, които бомбардираха столицата/ със сегашната картинка на нашия обществено-политически и духовен живот. Картинка, която щеше добре да е рисувана от Стоян Венев или Карандаш картинки, че ние само живеем на територия от 111 хил. кв. км. площ и с това понастоящем се олицетворява понятието Държава.
Съпоставката /сравнението/ на оная Държава и сегашната мижава Държава можем да я видим по състоянието на обществено-икономически аспекти. А те са:
1.Състояние и достижение на родната икономика.
Сега плачевно със затихващи функции /имайки предвид особено сегашния министър-реформатор, един фигурант облечен в мантия на велможа/.
Господа, Вие и вашите предвестници още от т.н. демокрация и пазарна икономика, Вашите бързи и необмислени управленски решения започнахте да съсипвате това, което наследихте. С Вашата набързо проведена приватизация и с т.н. ликвидационни съвети Вие съсипахте всички достижения на Живковата България.
Приватизирахте цветущи заводи и предприятия, даващи продукция не само за вътрешния, но и за външния пазар. Милиони валута идваше от нашите външно-търговски предприятия и тогавашното участие на НРБ и СИП бе основата на външно-търговския обмен. Тогава имаше отделно министерство на външната търговия и НРБ търгуваше както стоки от промишлеността, но и от износа на суровини и селско-стопанска продукция. Салдото бе положително за НРБ: Ние чрез строителни войски под умелото ръководство на генерал Пешлеевски и др., които бяха част от министерството на транспорта по земите на Близкия изток строяха язовири, пътища, електроцентрали и носеха нужната валута към държавната хазна. Същите строяха блокове за военнослужещите и друм. Почистваха реки и строителни работи по места.
Имаше и ж.п. войски, които работеха при неимоверно трудни условия при електрифицирането на железопътния транспорт в цялата страна.
В НРБ бе даден простор за развитието на родното селско-стопанство като част от народното стопанство.
У на се произвеждаше качествена и висока продуктивна селскостопанска продукция. Зърнопроизводството благодарение на учените от селско-стопанската академия достигаше високи добиви от декар, равняваща се на развитата 1939 г., като най-даровитата година от близката ни история. Простор се даваше на развитието на животновъдството, като отрасъл, задоволяващ не само вътрешния пазар, но имаше и голям износ. Във всяко българско село имаше стада от животни – крави, чийто млеконадой беше небивал, овце – ние изнасяхме за Близкия изток милиони агнета. Имаше развито овощарство, зеленчукопроизводство, лозарство. НРБ беше надежден конкурент на международния пазар с нашите вина, плодове, зеленчуци, мед, с нашите първокласни тютюни „Верджиния“ от които се нуждаеха предприятията от тютюневата промишленост. Даже нашите тютюни конкурираха тия на нашите южни съседи...
Всичко това бе в резултат от факта, че тогавашната Държава се грижеше за своите поданици. С успех работеха нашите външнотърговски предприятия – „Плодекспорт“ и др. Към всяко посолство имаше отдел за взаимно-икономическо и техническо сътрудничество.
А какво е сега Господа?
Западнала икономика. Бившите заводи и предприятия даващи продукция и работа за хората сега се ползват за скраб. Сега ние купуваме селско-стопанска продукция от Турция, Гърция, от далечни страни и даже от РМакедония. Страната, която първа бе призната от правителството на СДС като държава и на която за благодарност на добрите съседски отношения г-н Иван Костов подари няколко стотин единици танкове и 152 мм гаубици, които след време умните македонски управници пребоядисаха и продадоха на някои слаборазвити страни, което им донесе доста валута. Да се върнем още към нашата тогавашна търговия. Наред със селско-стопанската и промишлена продукция ние изнасяхме продукция и за второ предназначение. Не е тайна, че Вазовските заводи имаха своя търговска марка и чрез „Кинтекс“ се изнасяше и военна продукция. В „Арсенал“ се произвеждаше флагманта на оръжейната промишленост автомат 7,62 мм АК-47 „Калашников“. Работеше се на три смени, защото целия ВД /Варшавски договор/ тогава бе въоръжен с него, а износът за трети страни носеше за бюджета доста валута. АК-47 измести от световния пазар автоматите и пушки „Томпсън“ и др.
Вазовските заводи произвеждаха и ловно оръжие с качество, което се купуваше от чужденците като топъл хляб.
Няколко думи и за развитието на духовната сфера и духовности по онова време!
В НРБ нашите държавници полагаха системни грижи за подрастващото поколение. На прицел бе основно образованието. Като се започне от детската градина и се премине към основното, средното и висшето образование. Тогава училищата даваха не само знания по учебните предмети, но в същото време нашите учители бяха съвременни будители, даващи на учениците знания не само за нашата богата история, но и възпитаваха в дух на патриотизъм, любов към родния край, към красивата ни природа, учеха ни на уважение към възрастните и строго изпълнение на законите, правилниците и установените порядки.
В средното образование освен реални гимназии има професионални школи, техникуми и т.н. Пуцове, където се готвеха специалисти напредприятията и заводите.
Университетите бяха на пръстите на едната ръка в сравнение на сегашните повече от 52 висши училища, които ежегодно бълват бакалаври, които след като се снабдят с диплом се нареждат пред бюрата за безработни или започват като бармани, сервитьори, охранители и др., а по-заможните отиват в престижни учебни заведения на запад или се наемат да берат ягоди, да гледат в Испания животни и стари хора, да работят нещо само да се изхранват. Защо е така?
По „онова време“ заводите и предприятията представяха поръчки пред ВУЗ-овете за необходимите им специалисти - икономисти, прависти, учители, инженери, химици и т.н. И за отбелязване е факта, че по време на практиката на техническите специалисти от Пуцове, техникуми и техническите ВУЗ-ове в заводите и предприятията те се запознаваха на място с техническия процес и с трудовите колективи и след завършването /дипломирането/ започваха работа там, където са стажували.
По отношение на образователния процес имаше едно държавно издателство, което издаваше учебниците за всички учащи се и не се налагаше както е сега, когато има няколко десетки частни издатели и се получават някои смехории и ако Вазов или Раковски, или Славейков и други представители на културния фронт видят кориците и текстовете на тия десетки различни учебници ще ахнат от почуда. Питаме къде ни е тази наша Държава? Остава да се приватизират и личните имоти на гражданите. Докато Ние приватизираме важните за нас обекти, някой страни одържавяват отрасли и производство нужни за функциониране на държавата си. С най-лека ръка държавните органи оторизирани да дават лицензи за нови висши училища, стига само добре да е фабрикуван и изряден договорът сключен между тях и държавата или местната власт и готова е сделката. За отбелязване е, че дисциплината „Право“ винаги фигурира във всяко висше училище. Защо ли!
Сега ежегодно се присъждат звания професор, чл. кореспондент и академик и то при положение, че понастоящем няма значими научни открития. Няма го професор Ангел Балевски, който откри и работи по метода за леене на стомана под налягане и студена обработка.
Къде си тук наша, Държаво?
Ще споделя нещо и за родния спорт!
През „онова време“ наред с образованието се обръщаше голямо внимание на спортната насоченост по време на образователния процес. Усилията на Държаватаи спортната общественост най-много полагаше усилия и помощ за развитието на масовия спорт, от който по-късно израстват класните спортисти – рекордьори, местни, регионални, републикански, европейски, световни и олимпийски първенства НРБ се прослави пред света със своите шампиони борци, тежкоатлети, гимнастици, шахматисти, боксьори. Да не забравяме и Пеневата чета – националния отбор по футбол, който през 1994 г. на световното първенство достигна четвърто място като сразиха на зеления терен най-големите отбори по света.
По онова време м училищата кипеше от спортна треска. Учителите по физическо възпитание провеждаха състезания между класовете. Провеждаха се междуучилищни, градски, регионални и републикански първенства. А какво е сега? Разрушена е учебно-спортната база, строена с много средства и ентусиазма на хората. Тогава стадионите и спортните зали се пълнеха, защото играеха български ентусиасти, а не както сега, две трети в отборите са чужденци.
За сведение пишещия тези редове по време на учението от 8-ми до 11 клас съм спортувал най-активно и притежавам свидетелество за завършен курс по конен спорт, бокс, парашутизъм и моторно летене. И всичко доброволно и безплатно. За разлика от сега желаещите деца да играят футбол плащат такса 20 лв. на месец, като тренировката започва с думите „Ти вратар, ти защитник, ти нападател – ето ви топката, ритайте“.
Нещо за работата на държавните институции!
По онова време в НРБ имаше НС, ДС, МС и всички държавни институции, местно самоуправление, прокуратура и съд.
Избраното НС след учредяването си и избрани комисии, които ще се занимават с подготовката на различни по естество законопроекти, решения, резолюции и пр. се разпуска, като в сградата остават постоянно комисиите със сътрудниците си. Останалите депутати си отиват по родните места и се занимават със своите професии, фирми и т.н.
След подготовката на даден законопроект, решения или друго на депутатите се изпращат материалите с които те се запознаят и участват при обсъждане и последващо гласуване. При нужда се провеждат и извънредни заседания на НС.
Тогава депутатите работеха това, с което се занимават – бизнес, работа в разни институции, училища, заводи, театри и пр. Тогава депутатите работеха почти на обществени начала, като избраници на народа, а ако са получавали някакви средства, то те са несъмнено несъразмерни със сегашните възнаграждения на депутатите. Заплатата се формира от: както обикновен депутат, плюс участие, плюс длъжност в комисията, непременно сътрудничка с квалификация поне на аспирант, плюс бонуси за зададени въпроси по време на парламентарния контрол и колко средства се събират на фона на празната зала в НС, или заетостта да се четат вестниците или да се натискат копчетата на съвременните таблети и други атрибути от информационните технологии. Освен това депутатите ползват уютен бюфет на сносни цени, ж.п. самолетни билети и др.
Така ли е, господа? На Вас Ви е добре. Про форма имате приемен ден за избирателите, вози Ви шофьор с лъскав Мерцедес или БМВ, а някои имат персонална охрана. Уж народни избраници, а се пазят. Защо ли! И всичко това на фона на все по-обедняващия български гражданин. Парадокс?
И когато на нас пенсионерите увеличават пенсиите с някакви мижави проценти, заплатата на депутатите се актуализира на три месеца по някаква измислена от ЦЦ или друг председател на НС формула – няколко средни заплати. За бедния пенсионер увеличение от 2 до 12 лв., а за претоварения народен избраник от 420 лв. и повече. Къде си, Правдинке, наша българска? Не е ли време да се приеме нашето предложение на целия български народ НС да се състои от 101 депутата, като се сравняваме сега с броя на депутатите в различни богати европейски държави.
Във връзка с бонусите на депутатите медии разпространиха, че най-големия орган на държавата, който следи за спазване точките и параграфите на Конституцията тия 12 г-да /г-жи/ си разделили над 208 000 лв. бонуси над своята заплата, която е равна на Президентската само за 2014 г.
Браво законопазещи люде, добре сте с тези тоги и манти. Но не е ли време да се приземите и дадете пример на нас пенсионерите, като дарите от бонусите си на болните деца.
Да кажем няколко думи за нашите господа министри и големци, които живеят сякаш не са на земята на Аспарух, а някакви надземни индивиди. На фона на беднотията, увеличената заболяемост, смъртност и безработицата на хората Господата се возят удобно на луксозните возила, ползват незаслужено някакви преференции и други благинки, присъщи на управляващи и депутати от колегите в Европа и в света.
Време Ви е да се приземите всички воглаве с нашия нелюбим президент, бившия охранител на бай Тошо, пожарникар, главен секретар, премиер настоящ и може би бъдещ президент, на още по-бъдещата и много желана от него президентска република, когато ще може така показно да вади от дълбокия си джоб милиони в момента на стачка или протест от някои професионални съюзи или други организации.
Но знайте драги властимащи, че доста време Ви търпим, негодуваме по пейки и евтини закусвални, но дойде ни до гуша вече! Опомнете се, слезте при народа, спрете да се кланяте на Меркел и сие, защото вече идва време разделно, за да Ви потърсим сметка!
Георги Ников /Ботевски/
пенсионер