Най-великата българска поговорка е „Всяко чудо за три дни“.
Тя изразява, като нищо друго, нежеланието ни изобщо да се вглеждаме в едно или друго – и да го проумяваме.
Винаги опираме до повърхността/кората, а вътре какво има – по-хубаво ни е да не знаем.
От това вече няма отучване.
Дращене по повърхността – за три дни.
А дуращината и направо скверното прокапват от много места – обаче нали всяко чудо е за три дни…

Часове преди кабинетът да оповести официалната номинация на Ирина Бокова за шеф на ООН, външният министър Даниел Митов продължаваше да мънка и гъгне.
Гледах го по телевизията: още било рано да се каже кого предлагаме и пр. Какво си мислеха тия хитреци, че направиха глупашка конспирация от една обикновена процедура?
Сигурно са си правили някакви тънки сметчици.
Какви?
Вечните български игрички.

Реформаторите пък не били съгласни с тази кандидатура – нали са големи моралисти, все им се привижда върху Бокова бащината й сянка.
Иначе обаче изобщо не се притесняват, че те пък задълго ще останат в перспективата на един задник – този на Радан.
И са прави да не се притесняват.
Нищо не последва от изобличаващите го гъзо-селфита.

Нищо не последва и от селфито на Плевнелиев с една компаньонка.
Тук никога нищо не следва.
Сега пък Антон Тодоров в прав текст казал, че на отговорна служителка от Министерството на отбраната и любимка на министър Ненчев бил отказан допуск до квалифицирана информация – заради три регистрации за проституция?!

Ако Тодоров лъже, Ненчев направо да го арестува и да го повозят с един от ремонтираните в Полша наши славни изтребители МиГ – докато двигателят му отново се скапе.
Ако обаче е вярно?

Какво им става на нашите политически мъже?
Откога станаха толкова толерантни към компаньонки, проститутки или обикновени педерасти?
Поне да бяха „гейове като френски шансон“, както казваше Р. Паркър – а те обикновени дървеняци, при това пъпчиви откъм седалищата си.
Обаче ни карат да свикваме с тях.

Съвсем наскоро на друга отговорна служителка – от Министерството на просветата – също беше отнет допуск до квалифицирана информация.
Тя пък се оказа туркиня и била подозирана за връзки с „ислямисти“.
Само не стана ясно какви – турски, или от нашите, които шетат заедно с „реформаторите“ из българския Парламент.
Не стана ясно и каква роля има въпросната дама в предлагането на идиотските учебни програми, в които турското робство бе захаросано като „съжителство“.

Между другото, един известен арабист проплака онзи ден, че Ердоган щял да използва бежанците като камшик срещу България.
Телевизионните водещи го гледаха опуйчено и не го питаха, защо чак сега се сетил.
А това бе толкова очаквано.
Още през доста месеци писах, че не бива да се гушкаме много с Турчина – той си знае играта и в нея ние сме едното нищо.
А сега направо заплашва Европейския съюз, че ако не си плаща за услугата, ще пусне Ордите през България и Гърция.
Дават му три милиарда евро за две години – но той ги смята за милостиня и споменава Гърция, на която глупаците от Брюксел били изсипали 400 милиарда.
Тоест, и цената на „услугата“ вече ни е съобщена от Ердоган.

Ние обаче пак се правим на улави, на друго не сме способни.
Стига ни, че Камерън ни бил похвалил за граничната ограда.
Имам го за сериозен човек, и някой трябва да провери, казал ли го е наистина.
Защото сме пробити отвсякъде – в снежните планини вече загиват жени и деца, никой не е наясно, колко пришълци прекосяват страната ни всеки ден – обаче границата е сигурна.

Да се върнем при другите ни прелести.
Как така човек с регистрации за проституция става началник в Министерството на отбраната?
Как така любител на еротични селфита, вдъхновяващи със собствения му задник, се готви да става президент?
Как свикнахме с всичко това?

Как свикнахме с един президент, който не се уморява да произвежда нелепости?
Вижте снимката на Плевнелив – как се е разчекнал като балерина в стадион „Бонбониера“ в Буенос Айрес.
Нашият Марадон проклет!
Този човек и в Международната космическа станция „Мир“ да го пратят, пак ще направи нещо, от което да засрами дори Всемира.
Ами Кунева, която се самосравни с Тачър?
Докъде ще стигнат тия хора в нахалството и лудостта си?
Кунева и Тачър?

Снимката на Марадон заслужава специално внимание.
Позата, която е заел, е направо невъобразима.
Дали пък по някакъв начин не е преодолял законите на гравитацията? Сякаш може да стои безкрайно във въздуха.
Тази снимка съдържа в себе си едно могъщо внушение – превръща се в метафора за несмислените усилия на Нашите Въздухари.
Подсеща ни, че са си просто едни балони, които се реят във въздуха.

И другояче може да се разсъждава върху въпросното фотосвидетелство на нашия Бонбон в „Бонбониерата“, където е играл великият Марадона.
Дали пък не иска да го виждаме като Мая Плисецкая в политиката – с нейните неподражаеми балетни рисунки във въздуха, сякаш водена от ръката на самия Бог?
Дали не иска да ни напомни, че е фин играч на политическата сцена, който бродира сложни игри, повечето от които са достъпни само за неговия ум?
У, бре!

И това го има – но по-скоро се налага едно друго внушение: в снимката се крие едно съизмерване с неговия доскорошен Опекун/Бойко.
Докато Бойко рита в Бистрица, Плевнелиев покорява „Бонбониера“. Разчекнал се е по толкова невъобразим начин, че и Марадона би му завидял.
Сякаш може да дриблира на метър от земята от едната до другата футболна врата.
„Ако Бойко е грубата сила, аз съм артистичното начало във футбола!“ – може и това да си го мисли Нашият Марадон.
У, Бре! – два пъти.

А в Лондон се оказа, че Бойко се е отучил да говори във враждебна среда – ако въобще е имал това умение.
Дълги години той беше медийно обгрижван по един безподобен начин. Всъщност, до голяма степен и сам си създаде удобната среда: не отказваше на нито една репортерка, беше готов по всяко време на денонощието да оспорва дори най-баналното твърдение за персоната му, в кратките разговори владееше удивително добре словесната рапира.
Така в годините се превърна в Главния телевизионен водещ, в Укротителя на водещи.
Където и да беше поканен, с лекота обсебваше чуждото предаване, на водещите им оставаше само с хронометър в ръка да изчисляват, кога да му благодарят за вълнуващия монолог.
Те така и не се научиха как да разговарят с него – всъщност, да научат, че с него не може да се разговаря.

Сега, след Лондон, Бойко сигурно е много обиден.
И какво толкова е станало там?
Това може да се случи навсякъде и с всеки.
И е съвсем нормално за един политик, който от близо 15 години печели всичките си битки.
А, отгоре на всичко, се е самоназначил да бъде гръмоотвод на всякакви идиоти, които са го налазили и които той упорито търпи.
Къде смята, че отива неприязънта към типовете, които той толкова усърдно брани?
Тя полепва като слуз по него, разбира се.

Бойко няма да го признае, но неговата валкирия Севдалина Арнаудова, директорката на пресцентъра на Министерския съвет, направо му отряза главата.
Проблем бе не толкова самата среща в Лондон, колкото реакцията след нея – и то на въпросната дама.
Не й отива на боя да се държи така и да говори така.
Не я познавам, не съм от тия, които ще общуват с някой властник през прислугата му.
Обаче мнозина го правят – и това създава измамни усещания у прислугата – за някаква стойност, дори за власт.
Сега това момиче подсказва за именно такава деформация.

Истеричните му навиквания по двете частни национални телевизии щяха да изглеждат комични, ако не бяха толкова арогантни.
Щеше да направи забележителна кариера в някогашния отдел „Средства за масова информация“ на ЦК на БКП.
Даваше вид, че защитава своя Патрон – понеже изобщо не й е ясно, че е време да го защитава от самия него.
Но палетата все гледат да се правят на питбули – и накрая това става за сметка на стопанина им.

След Лондон станаха очевидни още няколко проблема.
Първият: какви са качествата на хората, най-близо до Бойко, ако изобщо имат качества.
Но да не задавам въпрос, отговорът на който е ясен.
Вторият: доколко е помътняло огледалото, което му държат, за да се вижда такъв, какъвто той иска го виждат.
Какво му внушават хората край него – все със скромни възможности, освен че денонощно могат да протриват наколенките си.
Сред тях има и типове, които преди време зверски ругаеха Укротителя – много ли са му сладки днешните им лъжливи любовни признания? Повечето от тях след време директно ще отидат в Небитието, откъдето и дойдоха.
Сега нямат друг избор да държат пред Бойко едно огледало – запотено от притворните им въздишки по него.

На никой от тях и през ум няма да му мине да каже някаква друга истина за него, да му подшушне дори трошичка от нелицеприятните настроения на публиката – а такива, вън от съмнение, съществуват.
И един добър политик отлично съзнава това.
Бойко се чувства комфортно в угодническата политическа среда, която сам конструира – но не бива да я бърка с широката публика.

К. Кеворкян
от вчерашното издане на в-к Уикенд"