от Христина Христова

Както е известно, Мадам „Йес!“ е специалист по всичко – журналистика, право, екология, транспорт, интеграция, защита на потребителя, ТТIP, ГМО, бежанци, Шенген, отбрана, вътрешна сигурност, НАТО, ядрена енергетика.

Най-вече ядрена енергетика. Особено енергетиката на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Вчера внезапно тя се събуди и като специалистка по образование и наука.

Ако трябва да го кажем по народному, както се беше изразил някой във взривилата се по повода социална мрежа, утре „в кокошкарника на МОН ще влезе истинската лисица“. Бих добавила – типичната брюкселска ледена кралица, владееща висшия пилотаж в обслужването на евроатлантичските интереси. А пионката с объркано-тъжен поглед Тодор Танев и неговата кастрираща асистентка Кастрева ще ни се сторят безобидни, употребени кукли на конци, когато в полуразрушената образователна система влезе Тя.

А сега сериозно и без метафори.

Ще си позволя да ви припомня някои ключови изказвания на Мадам „Йес!”:

“Това че имаме минимална работна заплата (340 лв. – б.ред.) – не можем да сложим тези хора в категорията „бедни”.(1)

„Няма повод да се взимат спешни мерки, защото няма наплив на бежанци, с който не можем да се справим. Нямаме обществено недоволство или неразбиране по този въпрос.“ (2)

„101% процента няма да правим коалиция с ГЕРБ. Много се съмнявам, че ГЕРБ ще продължи да съществува след предсрочните избори.“ (3)

„ГЕРБ не искат партньорство, а съучастничество. ГЕРБ е неприлична партия. Не мога да подкрепя някой, който е неприличен.“ (4)

„Първо, когато ГЕРБ има толкова убедителна победа в цяла България, на мен ми се струва, че е най-добре да поздравим партньорите и да кажем: „Отлична работа!“. Аз съм впечатлена и от работоспособността на Цветан Цветанов. В действителност много прецизна организационна работа. Тези неща трябва да се казват, трябва да се знаят и да имаш мъжеството да поздравиш победителите“. (5)

„Ако ме питате съвсем директно – да, поддържам ТПТИ и съм готова да работя за него през координацията с ЕС, така че от страна на България да излязат най-умните предложения. Няма за какво да се притесняваме за ГМО.“ (6)

„Санкциите към Русия имат възпиращ ефект – трябва да се изпрати ясен сигнал и да знаем, че това е интересът, който има България“ (7)

На фона на тези извадени на случаен принцип реплики от мрежата, можем само да си представим какво ще последва оттук нататък в изпосталялото, но все още мъждукащо българско образование.

Кандидатурата на Меглена Кунева (Пръмова) за просветен министър е безобразие и израз на безсилието на съ-участниците (по Кунева) реформатори да излъчат читава кандидатура – защото такава те просто нямат. Предложението им е цинично не само поради факта, че въпросната госпожа не разбира нищо от образование, камо ли от просвета, и още по-малко от просвещаване в дух на патриотизъм и родолюбие – актуалната тема на деня, която развълнува мало и голямо. Нейното политическо назначение ще бъде знак за продължаване на предопределената от Брюксел идеологическа рамка в българското училище: ликвидиране на националната идентичност още в най-ранна детска възраст и препрограмиране на националното самосъзнание до постигането на крайната цел – неговото крайно унищожаване. Процес, който между другото върви и в целия ЕС.

Но издигането на абсурдната номинация за министър на просветата е признак и за друго – за приключилата подмяна на българския политически елит с обучени отвън марионетни кадри, както и за нежеланието на властта в лицето на премиера Борисов да се излъчи почтена, независима и уважавана личност, която би възприела този пост като мисия към българския народ в драматичното му и тежко историческо положение днес.

Не по-малко тревожен е и другият сигнал – премиерът Борисов е абсолютно неспособен да се противопостави на своя „малък“ коалиционен партньор и по силата на договорките в тяхното съ-участничество (по Кунева) е с напълно вързани ръце. Вроденият инстинкт на Борисов в днешната ситуация на нагнетяващо се обществено напрежение би му подсказал по-разумен и обмислен ход, с оглед на запазването на втръсналата на всички опорна точка за „стабилност“ и успокояване на общественото недоволство, което вече се отпушва на всички нива. Едва ли премиерът подценява ефекта от погромите, които в последните месеци се случват лавинообразно в министерствата на Реформаторския блок. Едва ли. Той е напълно наясно и с крайно негативното отношение във всички обществени слоеве към номинацията на Кунева, както е наясно и с нейния имидж на Мадам „Йес!“ на чуждите интереси в България.

Борисов постъпи незаинтересовано и недалновидно по въпроса с избора на бъдещия министър на образованието. Каза буквално „няма да се меся и да се изказвам по темата“ и „с радост ще приема това, което ми предложат“. Жалко, че пропусна шанса си да се сдобие с поне малко смелост от срещата си с Орбан, който му дойде на крака в София. Напразно близкият приятел на Борисов, живеещ в Унгария – бившият конституционен съдия Георги Марков, се опитва да му прелее от завидния имидж на Орбан. Възхвалявайки унгарския премиер по всички медии и телевизионни студия и възхищавайки се на позициите му за отстояване на държавен суверенитет и идентичност, Марков не пропуска никога да похвали в комплект с него и Борисов – сякаш за да идентифицира образа му с този на Орбан. Или може би, за да му повлияе и да го зарази с орбанов дух. А може просто е пуснат да говори това, което Борисов не смее сам да изрече.

Да, ама не. С размяна на подаръци – автентични унгарски саби и фиали на български ханове – тази работа не става. Нито става с хвалбите на Георги Марков, преливащи по някаква си негова логика от Орбан към Борисов. Иска се поне малко мъжество и отговорност пред отечеството. С дистанцирането си от избора на нов министър и с назначаването на провалилия се и безполезен Танев за свой съветник (за какво по-точно ще го съветва, се питат всички?!), Борисов прояви малодушие и пропусна да се възползва от ситуацията, която му даде на тепсия блестящата възможност да се прояви като държавен лидер, тежащ на мястото си, откликващ на обществения натиск и загрижен за националния интерес. За съжаление, той показа, че властта в министерския съвет е напълно децентрализирана и нарязана на парчета – със строго определени сфери на влияние на отделните съ-участници (по Кунева), като никой няма право да се меси в територията на другия. Бойко Борисов доказа, че е министър-председател на своите си министерства, управлявани от ГЕРБ, а истинският шеф на реформаторските кресла е всеки друг, но не и той. Някой, намиращ се другаде, но не и в България.

ГЕРБ е политически субект, действащ предимно на местно, българско ниво, контролирайки територията си – надземния и подземния свят, и потоците между тях. И каквото може, усвоява от еврофондовете, снишавайки се пред началниците от Брюксел, за да си няма проблеми. Но ГЕРБ няма кадровия ресурс за сериозната, фината работа. Реформаторите и тяхната свита от протестъри са реално обучените и подострени от чужди фондации кинжали, чрез които се деконструира българската държавност в дълбоките, фундаменталните нива – там, където се нанасят трайните и най-страшните поражения, трасиращи посоките към бъдещето. Не случайно техни ресори са образованието, здравеопазването, отбраната, правосъдието, икономиката, външната политика – това са областите, които рушат трайно и в дългосрочен план. На ГЕРБ бяха поверени ресорите с фондовете и оперативните програми. Магистрали, гари, стадиони и прочие.

Затова Борисов си мълчи и няма отношение. Защото знае, че няма право да се меси там, където свършва неговата територия. Такива са правилата на играта.

Пак затова Георги Марков да вземе да си остане в Унгария. И да не приписва на своя приятел-премиер достойнствата на Орбан. Защото последният рискува и се изправи сам срещу огромната евроатлантическа машина – в името на това да защити Унгария и своя народ от колонизаторската политика на ЕС и САЩ и от предизвиканата от тях бежанска криза.

Борисов не се осмели да защити поне децата ни. Децата на България. Реши „да не се меси“. Както реши да не се меси и на Москов в грандиозния скандал с ваксините. Касаещ отново децата ни.

А по примера на Орбан другите лидери от Източна Европа действат и не губят ценно историческо време. Днес те отстояват националните си интереси и се грижат за своите народи, обединени във Вишеградската четворка. Борисов беше поканен от Орбан на срещата им в Прага през февруари. От това дали ще приеме поканата, ще проличи дали е способен да развие в себе си способността за вземене на исторически решения, които касаят съдбата на България. Дори и Борисов да не се престраши обаче, в обществото зреят дълбоки процеси на съпротива и рано или късно те ще излязат на повърхността. И понеже Македония затвори границата си, на него няма да му остане нищо друго, освен да тича с Лилито Павлова по магистрала Струма, но не за да реже лентички, а за да посреща с хляб и сол гостите на баба Меркел.

Г-н Марков, тъй като вашата подкрепа за Орбан и Борисов е искрена и е някаква ваша си, уникална вътрешна митология, която вижда двамата в един образ, може пък да направите един последен опит в телевизора. Има и радостен повод – днес премиерът е станал дядо – родило се е внучето му Бойко. Нека да е живо и здраво и след 7 години да тръгне на училище! Та идете в някое от тв студията и разкажете оттам на Борисов за унгарското образование. Изразете мнението на българския народ, че е необходимо в министерството на образованието да влезе почтена и уважавана личност. Да влезе човек, притежаващ компетентност и отговорност към бъдещето на нашите деца. Един вид, и ние да бъдем мъничко като Унгария.

Само така вашият приятел и наш премиер може да заслужи честта да притежава оригиналната унгарска сабя от 1837 г., с чиято снимка ни се похвали във Фейсбук. Защото Орбан отдавна доказа, че е заслужил фиалата на българските ханове – повече и от самите българи, които днес ни управляват.
orban-borisov

 
Бележки:

(1) 22.05.2015 г., „Панорама“, БНТ
(2) 02.09.2015 г., в Народното събрание
(3) 5 март 2013 г., пресконференция
(4) 27 април 2013 г., „Дикоff“, Нова ТВ
(5) 2 ноември 2015 г., „Здравей, България“, Нова ТВ
(6)13 Май 2015 г., заседание, организирано от Външната комисия в Народното събрание
(7) 3 септември 2014 г., представяне на политическия документ на РБ със заглавие „Реформаторският блок остро осъжда агресията на .

http://www.memoriabg.com/2016/01/31/za-ungarskata-sabia-bulgarskite-hanove-i-madam-yes/