втората след Бъдни вечер кадена вечеря. Прекадява се с въглен, поставен на лемежа (палешник, ралник) или на керемида.
Питата се разчупва високо и се раздава на всички по старшинство. Най-добре е парата да остана за дома, иконата или главата на семейството. Ако това не стане, стопанинът има възможност да я откупи. Така всички се надяват, че сполуката и благополучието ще са за целия дом.
Баницата с късметите се завърта три пъти от майката или бащата и всеки взима парчето, което се падне пред него. Късмети има за всички от семейството, дори и за тези, които по една или друга причина отсъстват. За домашните животни се наричат дрянови клончета, като се гледа пъпките по тях да съответстват на броя съответно на овцете, козите, телетата. Често се подреждат и житни сламки, вързани с конец, за различните селскостопански култури.
Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта, оставя се за праотеца стопанин.
Огънят в огнището се поддържа през цялата нощ и се смята, че не е на хубаво, ако се остави да угасне.
На места на Василовден раздават краваи против мечки и вълци с думите: "Аз като съм под път – тя на връх; аз като съм в просойна, тя – в усойна."
Жени и моми мият косите си с вода, в която е потопен дрян – да са здрави и блестящи.
Ако жената, която е месила питата, отиде в градината или в кошарата, или на пчелина с тестени, още неумити ръце и пипне дърво, животно или кошер, те ще раждат повече и пчелите ще се роят.
След приключване на трапезата недогорялата свещ и суровото жито се запазват, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря.