Обективните телевизии показват как униформени полицаи влачат Сидеров, как държан от полицаи (осигуряващи му сигурност), той е зверски ударен. На фона на тези кадри, се носи гласът на прокурорската говорителка - как той и Чукалов ще бъдат задържани за хулиганство, извършено с особена дързост и цинизъм.. в нощта на изборите. Отделно срещу Сидеров ще има обвинение, че стиснал бил ръцете на една студентка, която снимала и й паднал телефона. За това - до шест години затвор се полага. Предстои им заключване в следственя арест...При заловени наркотрафиканти и дистрибутори, например, срещу които Сидеров и Чукалов протестираха...

Как при толкова проправителствени телевизии и още стотици протестърски и артистични телефончета не намериха да покажат поне един кадър как Сидеров и Чукалов буйстват. и удрят.

Припомняме - това не  първият случай, когато ни показват едно, а гласът зад кадър внушава друго. Например, предните президентско-местни избори - телевзиите показват как депутати мъкнат торби с бюлетини в зала "Универсиада", зад кадър БОЙКО борисов обяснява,че това (КОЕТО ВИЖДАМЕ) не е вярно.

Ето така се налага СТРАХ в обществото - ще протестираш ли, ха - депутат дори е влачен и бит, пък арестуват него и ще го вкарват в ареста, сетне в затвора - а ти обикновеният човек - какво си мислиш, къде си тръгнал срещу ВЛАСТИТЕ!

То - и затова е толкова ниска активността в проведените ЧЕСТНИ избори...30 процента...

бел. ЯС - Публикуваме това, защото Волен Сидеров е от Ямбол - иначе - едва ли. СТРАХ БЕ!

И още малко за ямболска тематика - лайна се леят в центъра на града в реката, прокуратурата казва няма оснавания дори да бъде извършена проверка, камо ли да се образува производство...

бел. Яс - дори да се образува, че съдът да каже има ли виновни или няма...

Няма значение кой го е ударил - УДАРЕНИЯТ е ТОЙ.
В НАТФИЗ в 22 ч. през нощта се провеждали семинари, Сидеров влиза и пита охраната. Изведоха го Сидеров го удариха него, извън НАТФИЗ. Евентуално може би МОЖЕ БИ е предотвранет опит за безчинстване, но такъв НЯМА...От негова страна поне...

ПП а по местната теливизия "Диана" се леят славословията на Катя Динева, която показва как каргонлии сами си слагат плочките на тротоара (улица "П.Яворов", защото от фирмата били казали - ний каквото направим няма нищо обратно. Затова си махнали плочките предварително, сега си вадят пясък с колички от близкото корито на реката и гордо си ги слагат. Дори, комисия от общината щяла да идва да им приема свършеното...

Ти помниш ли

морето и машините

и трюмовете, пълни

                 с лепкав мрак?

И онзи див копнеж

                по Филипините,

по едрите звезди

               над Фамагуста?

Ти помниш ли поне един моряк,

нехвърлил жаден взор далече,

там, дето в гаснещата вечер

дъхът на тропика се чувства?

Ти помниш ли как в нас

                     полека-лека

изстиваха последните надежди

и вярата

        в доброто

                  и в човека,

в романтиката,

              в празните

                        копнежи?

Ти помниш ли как

               някак много бързо

ни хванаха в капана на живота?

Опомнихме се.

             Късно.

Бяхме вързани жестоко.

Като някакви животни в клетка

светкаха

очите жадно

и търсеха,

         и молеха пощада.

А бяхме млади,

            бяхме толкоз млади!...

И после... после

               някаква омраза

се впиваше дълбоко във сърцата.

Като гангрена,

не, като проказа

тя раснеше,

         разкапваше душата,

тя сплиташе жестоките си мрежи

на пустота

        и мрачна безнадеждност,

тя пъплеше в кръвта,

                  тя виеше с закана,

а беше рано, беше много рано...

А там –

високо във небето,

               чудно

трептяха пак на чайките крилата.

Небето пак блестеше

                 като слюда,

простора пак бе син и необятен,

на хоризонта пак полека-лека

се губеха платната

                 всяка вечер

и мачтите изчезваха далеко,

но ние бяхме ослепели вече.

За мен това е минало – неважно.

Но ний деляхме сламения одър

и тебе чувствам нужда да разкажа

как вярвам аз и колко днес съм бодър.

Това е новото, което ме възпира

да не пробия

           своя

              слепоочник.

То злобата в сърцето

                   трансформира

в една борба,

           която

                днес

                    клокочи.

И то ще ни повърне Филипините

и едрите звезди

              над Фамагуста,

и радостта

         помръкнала в сърцето,

и мъртвата ни обич към машините,

и синята безбрежност на морето,

където вятъра на тропика се чувства.

Сега е нощ.

Машината ритмично

                 припява

                        и навява топла вера.

Да знаеш ти живота как обичам!

И колко мразя

          празните

              химери...

За мен е ясно, както че ще съмне –

с главите си ще счупим ледовете.

И слънцето на хоризонта

                      тъмен,

да, нашто

        ярко

           слънце

                ще просветне.

И нека като пеперуда малка

крилата ми

         опърли най-подире.

Не ще проклинам,

              няма да се вайкам,

защото все пак, знам,

                   ще се умира.

Но да умреш, когато

                  се отърсва

земята

     от отровната си

                   плесен,

когато милионите възкръсват,

това е песен,

           да, това е песен!

Никола Вапцаров - разстрелян, впрочем.