Ако имахме електронно гласуване, можеше и далеч преди края на изборния ден да се обяви победителят в Ямбол.  Дори половин година преди тоя същия ден на вота пак можеше.

Шегувам се, почти. И все пак ми е леко странно, как до полунощ почти Ямбол бе твърдо град с балотаж тая неделя, а след това палачинката бе поднесена  вече с много повече конфитюр.

Сив конфитюр, все пак да уточня, защото сме виждали и с цвета на младата столетница.

БСП в Ямбол този път съвсем бе сдала багажа. Бих се учудил, ако там действително са вярвали, че Мариета Сивкова може да победи Славов. Сивкова, още когато я избраха за кандидат-кмет на БСП го казвах бе загубила далеч преди старта на кампанията.

Когато за трети пореден път участваш в кметски избори, трябва да си или Брижит Бардо на млади години, или Маргарет Тачър. Има и трети вариант, разбира се – да те бутне напред Бойко Борисов. Все пак Цветанов, и респективно ББ, наричаха техния човек тук ЖОРО.

А Ямбол не е Пловдив, където народът е бамбашка и често е искал да го начука на София, поради това и може да си позволи  да не слуша вожда. Или пък да разбира, когато нещо в кметския мандат на човека на ГЕРБ не е било в ред. В Ямбол няма такава опасност – тук, дори и да кихнат в София, се приема за топовен изстрел, а кметът на управляващата партия може да бъде само и единствено непогрешим.

ГЕРБ-Ямбол получи всъщност  солидна подкрепа от БСП през значителна част от мандата си.

Всеки понеделник от „Позитано” 20 или от парламента, пристигаше край Тунджа Мерджанов, за да сведе до туземното население, чрез съответните туземни медии, какво били решили на заседание на партийния орган. Или пък да направи образователен  час и половина за някой проектозакон. И това трябва да се върши, разбира се, но когато се прави всяка седмица САМО И ЕДИНСТВЕНО това, аз поне не разбирам как червената партия мислеше да детронира Славов.  Не разбирам, допускам, че съм единственият в този град, но си го признавам, и как  герберите перманентно  налагат БСП в града ни, а досега нито една оставка през всичките тия години не се приземи на масата.

Или пък да бе тропната във Фейса – нали социализмът бе секси? Това, което показа броенето на бюлетините доказа онова, което подозирах от доста време – ямболци са във възторг и от този мандат на Славов и ГЕРБ. Въпреки фекалиите, които се изливат вече няколко месеца в реката на метри от градинския мост и вони в улицата край хотел „Тунджа”. Въпреки епично-скудоумните номера, които се приложиха по Преустройството на Центъра, чийто архитектурен шедьовър се оказа Фонтана. По-нелепа история е сякаш трудно да се измисли и направи, но за народа ямболски, който уж броди по лъскави градове по света излезе, че това, нашето, е нещо гениално. То не бяха селфита, то не бе блудкав възторг, то не бе чудо. В последните дни позастудя, няма да е календарът все за къси ръкави, кметът Славов обаче упорито държеше Фонтана да работи.

Населението май малко се бе уморило от селфита за вечността около него,  но ГЕРБ властта прояви щедрост и Онова архитектурно чудо продължи да бачка ден и нощ.

Почти като Ниагарския водопад, ама на, сега го няма Алеко, та да летописва и ямболската водна стихия.

А уж нещо за БСП щях да пиша, пък то пак към ГЕРБ отиде, прав е джентълменът-гербер, който повече работи в партийната централа, а далеч по-малко, там , където му е работното място и където получава заплата. Не малко пари, апропо. И другият господин е прав – оня дето е влязъл в ГЕРБ, защото е бил трайно безработен. Пък и балдъзата не бива да е на улицата, а и за шурея нещо по така трябва да се измисли.

Партията на Бойко Б., както и друг път съм отбелязвал, работи перфектно. Тя е като партизански отряд преди изборите. Желязна дисциплина, работа в „нелегалност”, с изисквания към конкретните лица. Строги изисквания. От оня десен – когато говориш с мене, ще мълчиш. Така се печелят убедително избори в страната ни. Милионите, влизащи в абсолютно всеки областен град, не са от държавния бюджет, а от „Стара” Европа, но туземното население разбира само едно – това са пари на ГЕРБ, без ГЕРБ няма пари.

БСП отдавна е в летаргия в Ямбол. Там някои явно си въобразяват, че като сложиха в ръководството си двама-трима по-млади, са вече друга „рок”група. Новите „рокаджии” имат всъщност задачата да седят в ъглите по време на брифинги и да не казват нищо.

Дори и ако случайно някой се сети, че са живи и нещо вземе да ги пита.  След като обаче на 25 октомври и кандидатите на Реформаторския блок, на АБВ, на Народен съюз, на националистическите формации не взеха почти нищо от кметския вот, явно най-добрият избор за народа край Тунджа е Славов-ГЕРБ.

Самите опозиционни уж на герберите партии, не направиха никакъв опит за обща формация срещу Славов. Явно прецениха, че той не е особено вреден за Ямбол. Или направиха нещо по-елементарно, но пък  доста полезно за всяка една от тях – чрез общинските си съветници ще имат лице пред кмета да искат служби и за техни хора.

Каквото и да се говори, пак, както и преди много лета, най-сладък, а и в добри количества, е бонусът, когато си на държавна или общинска работа.

За това, че за първи път БСП не отива дори на балотаж на кметските избори в Ямбол проблемът не е само в твърде разиграваната вече кандидатура на Мариета Сивкова. И Кубрат Пулев щеше да падне с нокаут от Славов, ако преди това не бе го пресрещнал Кличко на ринга в Хамбург.

ГЕРБ потвърди, че е напипала пулса на сънародниците ни  – копаем, взимаме парите, все някога и все нещо ще стане. И да вони, те ще те търпят – яки пичове са. Пък и не помнят дали преди вонеше, дали не вонеше – за тях реката е само канал. Бойко взе много от тертипа на БКП и бай Тошо, взе обаче и от Симеон Втори – единственият цар-премиер в световната история.

Симеон наводни царската партия с жени на ръководни позиции. Бойко стори същото – жените са предани и рядко подлагат на съмнение думите на вожда. И обичат да са в топли офиси, сред мирис на много бонуси от еврофондове.

Ямболският кмет, вече за трети мандат, Георги Славов, също залага на доста жени в Бялата къща. И извън нея – ако не греша и Надя Данкинова, и Галина Симеонова отидоха към София и с неговата протекция.

А сега е вече време за второто действие – малко пазаруване на гласове от страна на ГЕРБ за пълно господство и в новия Общински съвет.  И това няма да е никакъв проблем за кмета – играл е този мач, печелил го е, а и желаещи да се изтъргуват има много.

Идело това от древността. И отивало в бъдещето. Един тук разправя, че това бил девизът на Ямбол. Прилича му…

Пълният текст в печатното издание на вестник Неделник от днес