Разсипването на общинското дружество "Комуналуниверс" от кметът Георги Славов мина през всички възможни инстанции. Стигна се до унизяване на човекът инж. Карамарков. Стигна се до дирижираното закриване на "губещата" общинска фирма за почистване  на града...  Стигна се до вдигане на размера на такса смет, милиони лева,  от ямболлии, които отидоха  като печалба на Сливенска фирма, свързана с бивш съдружник на кметана Ямбол, Георги Славов.
Щета, призната от съда, но според съдебната система - виновни няма...Славов не е виновен..(Съдия Петранка Жекова)

На снимката е Каню Канев. Впрочем - той къде е? Пък нека някой каже, че Каньо е червен (затова и цитираме него!)

„Справедливост за всички” или просто „Случаят приключен. Забравете!”

http://www.yambolnews.net/archive2012/content/view/13474/62/
(ако не се отваря копнете го и го пуснете като адрес в нов подпрозорец. И дано ви е добра нетвръзката)

и другите препратки в Гугъл
бел. Яс - проверимо е - на единствената обществено отворена камера в Ямбол - при първият обилен (януарски) сняг на новата 2008 година се видя ясно в 07.15 ч. Центърът на Ямбол вече се разчистваше...яха почистени (спомени) пътищата до Центъра на града, тротоарите преди 8 писипани. Само че, това не е влизало в сметките....

Да си спомним за инж. Карамарков

ези, които следят световното кино, си спомнят сюжетите на творбите от близкото минало. Използвам ги като заглавия, защото ми се струва, че те най-точно ще отразят въпросите, които си задаваме във връзка с решенията на съдебната система за всичко това, което се случва с управлението на кмета Славов в нашия град. Но да започна хронологически.

Уволнението на Атанас Карамарков като управител на фирма „Комуналуниверс” е началото на едно добре обмислено и вече репетирано деяние от кмета Славов в съседен наш град. То имаше за цел да подобри работата в общинската фирма – един благовиден на пръв поглед претекст, който, обаче, може би, ще завърши в съда. Казвам може би, защото следствието, което се води за тези колосални нарушения вече изминават няколко пъти маршрута Ямболска Окръжна прокуратура – Бургаска Апелативна прокуратура, но все още не влизат в съда.

За това време на продължаващи вече година и половина следствени действия гражданите загубиха 1,5 млн.лв. А какво се промени? Единствено такса смет, която нарасна с пъти от началото на това управление. Умишленото сриване на това общинско предприятие е за сметка на Гражданско сдружение с фирма от съседния ни град Сливен. Същата схема и същите фирми, в които Георги Славов ръководеше, преди да бъде натъкмен за кмет на Ямбол.
Ще ви напомня само, че за реализиране на тази престъпна схема бе ангажиран познатият ни от близкото минало Иван Божилов, за когото се водиха дългогодишни следствени дела, когато той бе ликвидатор на МТС-Бояново и за да се спаси от правосъдието, емигрира в Германия. Връщам ви към тези забравени от времето факти, за да си обясните защо той е предпочетен все пак пред един високо ерудиран специалист, със значим опит в управлението, като Ат. Карамарков. Оттук-нататък, след като подходящият човек е попаднал на подходящото място, резултатът е съвсем естествен - 1,5 млн.лв. на гърба на гражданите в повече.

Сега очакваме наблюдаващият прокурор, дано си е починал, да намери време и най-накрая да приключи следствието. Тук ще си позволя да ви върна към заглавието на този материал.
Ремонтът на тоалетните на зала „Диана”. Една хубава идея, която струва само 180 000 лв., или средно по 45000 на тоалетна. Няма да коментирам цифрите, но, ако площта на един санитарен възел е 50 м2, то за 1 м2 се пада сумата 1000 лв. Бих искал да напомня на наблюдаващия прокурор, че „конкурсът” за изпълнител се проведе след изпълнението на обществената поръчка, поради „недостиг” на време, а на всички вас припомням заглавието на този материал.

Да надникнем заедно и в ремонта на улиците в циганския квартал. И ви моля да обърнете внимание на следния факт. В кв. „Каргон” се кърти асфалта, за да се покажат паветата. Тук се махат паветата, за да се положи асфалта. Това пълно безсмислие ни струва 1,2 млн.лева. Ремонтът е изграден при нарушение, разбира се, на тръжните процедури в квартал, където улиците нямат регулация, където данъци не се плащат. С тези пари можехме да реализираме други значими проекти, а с козметичен ремонт на тези улици от порядъка на 50 хил.лв. да подобрим състоянието на същите. Парите за този проект трябваше да са от европейски програми, но в края на краищата са платени от нашите съграждани. И тук ще си позволя да ви върна към заглавието „Справедливост за всички или…”. Но да изчакаме все пак съдебните органи.

Предлагам да не си губим много времето с общинския бюлетин, защото става въпрос само за 120 000 лв. Това занимание да оставим на следствените органи, а за нас – просто очаквания финал на посоченото заглавие.
Водопроводите и канализациите в града се превърнаха в любимо занимание на кмета Славов. Те започнаха в началото на мандата с реконструкцията на ул. „Индже войвода” на стойност 900 000 лв. и прераснаха в прословутия водопровод на ул. „Ген. Заимов” и „Граф Игнатиев” на сума 4 350 000 лв. Понеже по случая се води дело, аз няма да правя коментар от етична гледна точка към съда, но ще напомня на нашите читатели, че собственик на водопроводната мрежа в Ямбол е 100 % държавата. Разбира се и в малко повече, защото според експертите, сметката на втория обе
 т е завишена със скромната сума от 2 100 000 лв., а може би и повече, но да дочакаме края на делото и си спомним заглавието.

И напред към депото за събиране на отпадъци. А там, както казва народът, триста чули - трима разбрали. И тук Славов прилага челния си опит, натрупан в град Сливен. Същата схема, същото приложение и няколко стотин хиляди лева от всички нас. И за всички нас отправения ни, вече уморен, поглед към заглавието с надежда за справедливост.
Припомних ви част от нарушенията, за да ви въведа в един съвместен анализ, който ви предлагам да направим. Анализ, чрез който да предотвратим, надявам се, заедно със съдебните органи следващи злоупотреби. Анализ, чрез който ще трябва да върнем нравствеността в управлението на нашия град.

Но тук ще трябва да се върнем още по-назад, в дните на предизборната кампания, по време на която, според Георги Зафиров, в Ямбол са се изсипали багажници с пари в помощ на кандидата Славов. Ако Зафиров е прав, ако той ни казва истината, тези багажници, нали се сещате, че трябва някой ден да се напълнят отново и при това доста повече. И не само да се напълнят, но и да остане нещо и за самия кмет. Но, за да осъществи всичко това, трябват подходящи кадри, общински съвет с подходяща финансова мотивация. И докато кадрите са въпрос на лична политика и там някак си е по-лесно, то за някой от общинските съветници, които все пак могат да демонстрират „независимост” във всеки момент, нещата стоят по-сложно.

Наскоро прочетох във в. „Делник” как се постига всичко това. Подкупите, които са поднасяни от кмета за определени гласувания в размер на стотици хиляди лева. Но ако към подкупите прибавим и длъжностите на някои от тях? Длъжности, които те получиха за безрезервната подкрепа, която оказват на кмета в случаите, описани по-горе и при много други такива? Обектите, които се дават за изпълнение на някои от тях?

Незаконните кафенета в циганския квартал? И всякакъв вид облаги, водещи до подобряване на имотното състояние на същите.
Ами ако надникнем в работата на част от администрацията? Заплатени са обекти за проектиране на стойност 300 000 лв., без да е направен отчет къде и за какво са похарчени тези пари. Тук трябва да припомня, че нашите достижения са съвсем скромни. Ние сме дори и под Болярово като суми, реализирани по европейски програми.
Да си зададем въпроса нужно ли е нововъведеното звено „СПООР”, което ни струва само 153 000 лв. и служи за разнасяне основно на пратките на кмета Славов и за втората заплата на секретаря на общината. Защото и той е човек… Човек, ангажиран с толкова много дела, та за три години не му остана време да се яви на един конкурс, дори и нагласен, за длъжност, която изпълнява, така, че да се спази законът. То и на другия пиар-секретар и др. длъжности и пак с две заплати Кабрански не му остава време за конкурс. Е, да, ще кажете заети талантливи хора, заплатен и двойно, но това давали основание, че всички останали работещи на 130-часов работен месец са некадърни или те попадат в знаменателя „криза”.

Каква ще е съдбата на тези 41 души, които престои да съкратим и то в същия момент? Да, те са естествени жертви на икономическата ситуация, а техните ръководители, също така естествено, просперират в имотното си състояние по време на същата криза.

Защо, естествено, си задавам въпроса кризата не е за всички?! Защо, например, не се закрие бройката на поне един зам.-кмет? Защо тези, които получават по две заплати не се разделят за известно време с едната? Защо не се закрият тези ялови звена като СПООР, които никой не разбра за какво и на кого служат? Защо общината не си събере от фирмите стойността на ел. енергия и вода, похарчени от тях и платена от всички нас, възлизаща на стойност стотици хиляди лева? Защо не събираме пари от фирми, които обитават общински имоти /ГД/?

Срамувам се да си спомня една случайна среща с Тракийския ансамбъл в гр. Бяла, когато в разговор между тях долових, че от Одрин при гостуването на ансамбъла в Турция са им помогнали с пари, за да си ушият дрехи за представлението. Срамувам се, че в същия момент съкращаваме бройки от оркестър „Дианополис”, а в същото време подпомагаме финансово и при това доста щедро трупата на Горан Брегович със скромните 70 000 лв. Разбира се и други подобни мероприятия. Нали с тези средства можехме да подпомогнем местните творци, които за съжаление затъва в нищета? Театърът, който умира бавно поради липса на сцена и пари. Храма на културата – читалище „Съгласие”, което превърнахме в кръчма.
Какво да кажем за улиците, по които се движим, за които си плащаме и които ни напомнят тези на Германия от 1945 г.?
Как да разберем всички тези концепции, програми и други, поднесени от кмета, от услужливи медии, които като ги четем, се чувстваме едва ли не в рая, заразени от текста, а като се опомним, виждаме нерадостното си ежедневие.

Пътища, които се плевят, полски пътечки, вместо тротоари в някои от кварталите. Локви, които пресъхват само, когато настъпи суша. Река, която ухае и която дава живот само на плъхове и комари. И тук си спомням великолепния Недялко Йорданов – Мрачно минало, светло бъдеще и сиво настояще. Това е настоящето, но за съжаление бъдещето ще е също настояще /по Н. Йорданов/.

И не ни е виновен само Славов, не са виновни и тези селски тарикати, кръжащи около него. Не е виновна и съдебната система, която с удоволствие мълчи. Виновни сме самите ние, че постоянно си мълчим и някак си хитричко си траем. Защото, ако събудим бдителността си, ако потърсим правата си, то тогава ще предизвикаме професионалната заплатена от всички нас съвест на правораздавателните органи, вместо само да очакваме макар логично нейното самоиницииране. Защото за справедливостта се воюва при това с много хъс, бездействието ни води за съжален
 ие към случаят е приключен. Забравете!


Каньо Канев