А неговия приятел 9 месеца имаше, що ли не го оправдаха? бел Яс
"Според класическото марксистко определение, правосъдната система е инструмент на управляващата класа"
/Поглед.инфо/ Лордът на шестте апартамента, Организационният камшик на ГЕРБ, Министърът с големите уши и малките подслушвателни, Първият приятел на Веселин Маринов, Системният изнасилвач на българския език - всичко това са медийни титли с които Цветан Цветанов е бил окичван през своята политическа кариера.
Днес обаче той заслужава едно съвсем ново прозвище - Невинният ангел. Заместник-председателят на ГЕРБ става вторият виден политик, след оправдателната присъда навремето на Стефан Софиянски, който вече може да минава за ангел със съдебно разпореждане. Разбира се, за да не опетняваме името на новата небесна фигура, не бива да се вглеждаме в малките детайлчета - за това как той беше осъден, а след това делото се затъркаля из съдебните инстанции като горещ картоф, за да стигне най-накрая до логичния си край - получаването на политическа индулгенция.
"Копеле, направо не мога да повярвам, че стигнахме дотук", беше казал правосъдният министър Христо Иванов на Радан Кънев. Днес двамата могат да спрат да се терзаят - съдебната реформа най-накрая успя и постигна своите цели. Цветанов си получи опрощението, а оттук-нататък театърът просто може да спре.
Образът на Цветанов е метафоричен за българската политика. Той е символ на това, че в България са важни не идеите, а проявата на сила. Силата е единственият политически мотор на изборните успехи на ГЕРБ. Не напразно полицейската кубинка стана символ на първото им управлението. Това е стратегическа визия за света - управлявай с железен юмрук, а пък бедните лузъри така или иначе няма да се разбунтуват.
И така се стигна до върховната юридическа гавра. Цветанов не само бе оправдан, опрощение получава цялата полицейщина, която ГЕРБ ни демонстрира в своето кратко политическо битие. Заради това делото срещу ексминистъра беше от ключово значение. Хората отдавна се нуждаят от някакъв знак, че справедливостта застига и богоизбраните, и че самозабравените представители на елита също могат да получат присъда. Напразна надежда. Вече всички са в бяло, изпрани с модерен съдебен перилен препарат за чисто минало и са готови за предизборната кампания. В нея този път ще участва и един ангел като Цветанов, невинен, бял, непорочен и чист.
Според класическото марксистко управление, правосъдната система е инструмент на управляващата класа. Май твърде рано изхвърлихме Маркс на боклука, защото точно тук той е улучил десетката. Ако отворите медиите, ще срещнете десетки новини за хора, получили реални присъди за кражбата на три кебапчета или за отмъкването на пет лева. При тях Темида работи безпощадно и със стоманен юмрук наказва бедните. За лузърите правосъдието не знае милост. И как да не повярваш тогава, че управляващата класа не използва съда като хапче за абсолютна невинност. Един случаен човек като Цветанов се домогна до висините на властта и изведнъж Темида наистина ослепя за него. И не само ослепя, ами направо се остави да бъде прелъстена в най-грозните политически пози, в най-отвратително пошлите картини, които обикновеният човек може да има.
И когато електоралната единица се запъти към изборните урни, тя вече ще е изправена не пред политически, а направо пред богословски въпрос. При толкова много ангели небесни и невинни, за кого да гласуваш на тези избори, без след това да искаш да си отрежеш ръката...