К. Кеворкян :ЗАСЛУЖАВАТЕ СИ ГО ТОЯ
(извадка)
"...Този стремеж към незначителното и към хората, които го олицетворяват, се оказа фатален през последните двайсетина години.
Той ще бъде накрая и смъртоносен – ясно е, че си отиваме като нация. Извън всичко друго, и заради това, че останахме без всякакви стандарти – за важно и маловажно, за значимо и незначително. Ценностната ни система, като общество, отдавна е гангренясала, дори сякаш не съществува. Сещаме са за някого, единствено, когато той се отправи към по-добрия свят. И тогава го правим нескопосано и грубиянски, без мярка.
Ние сме нацията, която се сеща за първите си хора, едва когато ги види в ковчега. И мнозина се чувстват по-добре от тази гледка. Отиват си едро скроените хора, а от това сякаш изпитваме някакво облекчение – понеже вече няма да чувстваме укора им.
Никакви хора покоряват публиката. А истинските духовни величия – някои от тях бяха и световно значими – набързо бяха зачеркнати от общата ни памет. Няма да забравя, как знаменитата световна оперна прима Мирела Френи се разплака преди години в студиото ми за своя Николай – Николай Гяуров. Той беше починал малко преди това – но никой от политиците ни пунгаши не си бе направил труда да прати дори една съболезнователна телеграма. Как се издържа подобно нещо?
Френи обожаваше Николай, а той беше величествен във всяко отношение – и вероятно, покрай него, си е мислела възможно най-доброто за българите. Откъде да знае, че те си падат по рекордите с лютеница и педерастките изстъпления. Сигурен съм, че Гяуров не й беше казал нищо осъдително за българския манталитет, за нищо на света не би го направил.
Но това също е една от особеностите на Сляпата Българска Игра със Съдбата: правим се, че не забелязваме накъде сме се запътили – към Нищото. Почти не останаха хора, които да имат куража да говорят за пропаданията ни.
Дори за циганските изстъпления малцина посмяват да кажат нещо – защо им е да се разправят с безбожниците от разни неправителствени организации. Навремето Соломон Паси – външен министър на една православна държава – кощунствено изрече „Майната му на православието“, но му го простиха – а пък най-модният днес сквернословец е „Християн“. Имаше една песничка, в която се пееше така: „Трябва да събереш мъката и да я оставиш на тротоара, за да я прибере боклукчията“ – и ние на това разчитаме.
Ако бяхме по-свестни, щяхме да се надяваме Господ да събере мъката ни и да ни отърве от нея. Няма да се случи. Накрая боклукът, който ни засипва от сутрин до вчера, ще ни остави без всякаква самоличност. Останахме без авторитети, или доколкото ги има, те предпочитат да мълчат – като изключим неколцината щатни оплаквачки, които обаче толкова внимават как да дозират истината си, че положително и на себе си са омръзнали. Вместо въздух дишаме сквернословия, клюки и слухове.
Нашите политици нямат никакво желание да разговарят с Бъдещето, не само това – те се страхуват от него, и затова то ще ги подмине. Те са слепи и глухи за него.
извадка - пълният текст във вестник "Уикенд"