От официалната стенограма:
БОЙКО БОРИСОВ: Възлага се на заместник-министър председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев цялостната координация по подготовката и провеждането на изборите.
Приемаме точката.
Павлова!

(бел. Яс Дончев не знае ли, че като си чуе фамилията трябва да отговаря веднага  отчетливо и силно "Аз", "Слушам" ?, а  всички след "Приемаме" точката  трябва да отговарят  високо "Тъй вярно!...Уф, това не е пък казарма - кво ми става, това е заседание на МС ...)

http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=3590&g=

(,Е нататък - обсъждат...):
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Господин министър-председател, един коментар по точката. Преди малко имах позвъняване от Централната избирателна комисия. Има един интересен факт, който се случва в някои населени места, факт, който ние като Министерски съвет не можем да се намесим, въпреки че Централната избирателна комисия изпраща по компетентност към МРРБ, а сега ще е и към определения днес за координиращ вицепремиер.
Става въпрос за следното. Съгласно §17 от закона във всяко едно населено място, в което има над 100 души, трябва да се издаде заповед и съответно за кмета на това кметство да бъде проведен избор за директен избор на кмет.
Това, което обаче се наблюдава като тенденция… като последният пример е от Кърджали, където имаме почти 100 населени места, които отговарят на това изискване. Кметът няма право да тълкува закона, защото законът е изричен: ако в населено място има определен брой жители, трябва да се издаде заповед да се проведе директен избор на кмет за това населено място. Кметът на община, в случая Кърджали, издава заповед само за половината от населените места да се проведе избор, а за другите отказва да издаде заповед и съответно не изпълнява закона там да има свободни, честни и демократични избори за кмет. Ние бяхме сезирани, изпратили сме по компетентност на Централната избирателна комисия, която има със свое решение също определение в изпълнение на закона, че трябва да се проведат избори, и нито кметът, нито общинският съвет не могат да тълкуват закона. Въпреки всичко, ние имаме много населени места, в които това се случва.
Споделям с вас тази информация, тъй като ще се обърна и към главния прокурор, към Върховна административна прокуратура и ВАС за съдействие, които трябва да се намесят също, да отменят всички тези нелегитимни заповеди на кметовете и съответно под някаква форма трябва да намерим начин да задължим кметовете да реализират този свой законов ангажимент.
Централната избирателна комисия го прехвърля това към Министерски съвет, но ние не сме органът, който може да се намеси. Може да се намеси само ЦИК и само прокуратурата. Това е за информация на всички.
БОЙКО БОРИСОВ: Такъв отговор им върни. Има си институции, които отговарят за това къде и как да се провеждат изборите. Ние като кабинет трябва да осигурим необходимите средства и организация.
Горанов!
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В този ред на мисли съм подготвил и ще ви докладвам, но поради съкратените срокове ще помоля да се приеме неприсъствено.
Имаме вече вариант на план-сметка за провеждане на изборите. След всяка промяна в Изборния кодекс сметката набъбва главоломно. Поискани бяха 69 милиона за провеждането на местните избори при 39 милиона отчетени през 2011 година, когато имахме избор на местни власти и избор за президент.
БОЙКО БОРИСОВ: 70 милиона!
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Бяха поискани. Успях с различни методи да сваля това число до близо 51 милиона и в днешния ден може би ще ви изпратя към министър-председателя за неприсъствено приемане на точката за близо 51 милиона лева разходи за провеждане на изборите.
Тъй като говорим за избори, може би сега да чуем доклада, с който Митов искаше да ни запознае.
БОЙКО БОРИСОВ: Митов!
ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, бих искал да Ви запозная с предизвикателствата и трудностите пред Министерството на външните работи и неговите задгранични представителства при подготовката и провеждането на предстоящия на 25 октомври 2015 г. национален референдум извън страната.
С последните изменения на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, влезли в сила на 24 юли т. г., бе премахнато ограничението за провеждане на национални референдуми само на територията на страната. За създаването на секции извън страната ще се прилагат общите разпоредби на Изборния кодекс, като основното правило е, че секции се образуват в местата, в които на проведени до 5 г. преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели. Поради това, ЦИК ще е задължена до 3 септември да обяви служебно откриването на 428 секции.
Следва да се отбележи, че интересът към референдума в чужбина вероятно ще варира значително в отделните държави, като някъде ще има голям интерес, докато другаде може да се окаже, че интересът от участие няма да е особено висок. Основен проблем остава осигуряването на сформирането на секционните избирателни комисии извън страната. Те включват представители на парламентарно представените партии и коалиции, както и един представител на министъра на външните работи във всяка секция. Ако партиите и коалициите не попълнят своите квоти в комисиите, съставът се запълва с решение на ЦИК по предложение на министъра на външните работи, предимно измежду българските общности в съответната страна. Традиционно се командироват служители от държавната администрация, тъй като съгласно Изборния кодекс книжата за провеждането на избори и референдум трябва да бъдат предадени на избирателната комисия от упълномощен представител на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.
Анализът ни е, че за предстоящия референдум ще бъде трудно да бъде осигурен достатъчен брой представители на администрацията, желаещи да бъдат командировани като членове на СИК, включително и поради невъзможността в чужбина да се гласува на местните избори. Налице е потенциален конфликт между изпълнението на служебни задължения и конституционното право на глас.
Очакваният необходим брой на командированите за осигуряването на съставите на СИК е около 600 души. За сравнение, на последните парламентарни избори бяха осигурени по-малко от 600 доброволци от държавната администрация, като бяха командировани 388 от тях.
Във връзка с изложеното, има реален риск за пръв път държавата да не е в състояние да изпълни ангажиментите си по закон, като отделни секции да са лишени от комисии и да не могат да функционират. Има вероятност и за отделни секции в чужбина да бъде отделен значителен публичен ресурс, а да се окаже, че в тях няма желаещи да гласуват български граждани.
Поради това предлагам:
- да се проведе информационна кампания, чрез която да се подчертаят широките възможности, които законът предоставя на българите в чужбина за упражняването на правото им на глас и да се призове за тяхната активност. Ние имаме по-късно среща с ЦИК, ще се опитваме с тях да решим всички въпроси, които са от тяхната компетентност и съвместно да координираме действия
- да се отправи, чрез ръководствата на министерствата, призив за доброволно участие на служителите в държавната администрация като командировани членове на секционните избирателни комисии извън страната;
- да се апелира към политическите партии да запълнят в максимална степен своите квоти в съставите на СИК извън страната...
БОЙКО БОРИСОВ: Партиите ли трябва да ги командироват?
ДАНИЕЛ МИТОВ: Партиите трябва да си ги командироват. Те могат да си намерят хора в чужбина, които идентифицират като свои и да си ги изпратят.
БОЙКО БОРИСОВ: То не касае само парламентарните партии, нали, или всички?
ДАНИЕЛ МИТОВ: Касае предимно парламентарните партии. Всички имат право да си изпратят такива, само че ние, ако говорим с парламентарните и те се ангажират това, означава, че ние ще успеем до голяма степен да решим част от това.
БОЙКО БОРИСОВ: Сега като започне парламентът, ще отидеш и ще искаш срещи с председателите на парламентарните групи или с госпожа Цачева, говори на един Председателски съвет.
ДАНИЕЛ МИТОВ: Говорихме снощи с нея.
БОЙКО БОРИСОВ: И всички тези проблеми им ги постави.
ДАНИЕЛ МИТОВ: Тя обеща съдействие.
БОЙКО БОРИСОВ: За другата сряда ще ни кажеш какво е положението.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Това са свръх разходи.
ДАНИЕЛ МИТОВ: Има правила за отварянето на секции в чужбина и аз го прочетох. Това е гласувано и е в Изборния кодекс.
БОЙКО БОРИСОВ: В този ред на мисли, срещаш се с парламентарните групи и използваш правото, което ти дава законът – от парламентарната трибуна запознай депутатите с проблемите, които произтичат от така гласувания Изборен кодекс. Публично, ясно и точно да се постави този проблем. Ние няма какво да решим днес тук.
Министърът на финансите да се стяга и да намира 51 милиона.
ДАНИЕЛ МИТОВ: Като споменахме уважаемия господин министър на финансите, последната мярка, защото е свързана с него, която предлагаме – по възможност, да се осигури достатъчен финансов ресурс за определяне от страна на ЦИК на по-висок размер на възнагражденията на членовете на СИК, за да бъдат стимулирани българските граждани в чужбина да вземат участие в съставите на комисиите.
БОЙКО БОРИСОВ: 51 милиона е огромна сума.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАВО: 23 милиона от тях са за възнаграждения.
БОЙКО БОРИСОВ: 23 милиона от тях са възнаграждения, ако не ви стигнат повече няма.
ДАНИЕЛ МИТОВ: Защото това може да бъде и част от мотивацията поне да попълним съставите на ЦИК.
БОЙКО БОРИСОВ: Направете необходимите срещи и с Централната избирателна комисия, и с парламентарните групи и говорете от трибуната в парламента.