шашардисани.

КЕВОРК КЕВОРКЯН
Тия хора няма да се спрат, докато не шашардисат всички – понеже те самите поначало са си шашардисани.

Ако след време някой събере на едно място изхвърлянията и послъгванията на Тримата Сопрани (министрите Ненчев, Митов, Хр. Иванов) и прибави към тях шутовщините на Танев, това ще бъде истинската комична епопея на Прехода. Припомнете си изпълненията им и ще видите, че това твърдение съвсем не е преувеличено. А все още само на ухо се разказват невероятни неща – например, за истериите на Танев в просветното министерство, но един ден и те ще станат известни.

И тия хора ще правят реформи – те себе си не могат да пренастроят на сериозна вълна, а са им дали да се наиграят с цяла държава. Остана ли вече някой, който да не е убеден, че те са зазидани  в собствената си незначителност в болните си амбиции и незнание.

Зазидани.

Бонев като вътрешен министър има една история, която е подходяща точно за тия герои. Шеф от пожарната бил дошъл по някакъв повод и чакал при секретарката му. По някое време Бонев й позвънил да го покани и продължил да чете някакви документи. Двайсетина минути по-късно онзи още не бил влязъл и той отново се обадил на секретарката си. „Ама той отдавна е при вас!“ – рекла жената. „Ти на луд ли ме правиш, при мен го няма!“ – сопнал се Бонев. „Но той влезе!“ – опънала се и секретарката.

Накрая се оказало, че пожарникарят – заради една развалена брава – останал заклещен в тясното пространство между двете врати на кабинета, но не смеел да почука, за да не обезпокои министъра. Стои си заклещен и чака да го открият.

Така и с нашите Сопрани: един ден някой ги изважда на светло – без да си дава сметка, че извършва истинско кадрово насилие.
А Бойко седи отстрани и играе ролята на гумата – те плещят каквото им падне, а той ги следва с гумата и изтрива небивалиците и откровените им глупости. Доколкото може. Не е много впечатлен и понякога човек даже се пита дали има нещо общо с министрите си.

Интервюто му пред ТАСС трябваше да има магистрално значение за бъдещите ни отношения с Кремъл – най-малкото да намали ефекта от инфантилните заяждания на зазидания в собствената си анонимност Митов, външния министър. Макар че една империя не си губи времето да се ориентира в двусмислените, дори шизофренни послания, които й отправяме.

По същото време Плевнелиев цъфна  в Киев, колкото  да оплете всичко.

Посещението му може да е било договорено и по-рано, но това не означава, че трябва да играеш постоянната си роля на комичния дразнител. Петльо в кълчища, това си е ясно – обаче дали тия хора не си мислят, че правят някаква сложна игра и ще вземат ума на Европа с дипломатическите си пируети. Плевнелиев дума не обели за българските знамена в Киев, които паднаха без бой. А Митов изобщо не беше чул, че десетина от тях са скъсани, а на някои места били подменени с руски – изглежда дори украинците вече се майтапят с нас. Митов обеща да провери, но така и не научихме нищо.

След казаното от Столтенберг, шефа на НАТО (виж чудесния текст на Любослава Русева в „Преса“), Бойко не трябва повече да гали с гумата Ненчев и Митов, ами направо да ги почва  с метлата.

Ако иска да ни имат за сериозна държава.
Другото е да се примирим, че вече сме една разпарцалена държава.
Има и нещо, което е далеч по-важно от изпълненията на Сопраните.

Докато съставяше кабинета си, Бойко замахна тромаво и така ни сервира Костов.

Предизборното послание на БСП от 2009 г. „Гласуваш за Бойко, получаваш Костов“ все повече доказва своята прозорливост. То се осъществява, без дори Бойко да си дава сметка за това – или пък се прави, че не забелязва капана, в който го вкара Костов. Позициите на бившия премиер днес са много добри – той не носи никаква лична отговорност, но ролята му на кукловод, толкова обичана от него, е направо забележителна. Това е човек, който извлича полза от всичко, случващо се с него: викат го, например, да дава показания за КТБ – а той се самогероизира и покрай това. Защото е наясно, че никой не помни вече скандалния консултантски договор на дъщеря му със същата КТБ – пак заради провинциалния респект на българина от хитроумието на аферистите, богаташът – Андрешко днес впечатлява мнозина.

Сякаш никой не си дава сметка с какви възможности разполага в момента Костов. Той има поне три остена, с които да смушва Бойко.

А сега се натиска да пратят вярната му болонка Асен Агов за посланик в САЩ – това ще е електрошокова палка, която ще бъде навряна все в Бойко. Впрочем приспособенецът Агов – автор на книга срещу американския империализъм, издадена от комунистическото издателство „Партиздат“ малко преди промяната през 1989 г. – ще бъде много подходящ избор, за да се убедим във вечния възход на новите подлоги. И в дуращината на американските ни опекуни.

Бойко неблагоразумно натовари „реформаторите“  на самара си и реши, че това е достатъчно – а сега пък пасивно очаква те да го натоварят и с провалите си, особено в правосъдната реформа. И защо мълчи Кунева – тя не е някоя фитка, която е в политиката отскоро, нейни протежета са комичният Ненчев и още по-комичният Хр. Иванов.

Подмолно играят срещу Бойко и Прокопиев и кръга край него, които са ненаситни за власт. Сега искат и БНБ – колко банки ще отвори сетне скандалният приватизатор Прокопиев?

Правосъдната реформа се провали така, както нищо друго досега в годините на Прехода – с врява и безумство, както казваше един писател.

Никаква работа не вършат екзалтации като тази на Методи Андреев, че опозиционните партии, включително и АБВ, били „организирана престъпна група“. Подобно говорене директно злепоставя Бойко, който по същото време приканваше опозицията за съвместни действия поне в правосъдната реформа. Пак шизофренни изцепки. Отгоре на всичко ясно е, че истинските престъпници, както винаги в годините на Прехода, са кретените, политическите бездарници. Методи вече получи задочен шамар от Бойко, който се срещна с Местан, независимо че е организиран престъпник.

Повече от шамар получи и Митов – с интервюто на Бойко за ТАСС; след подобно интервю един истински дипломат веднага си подава оставката - но Митов нито е дипломат, нито е истински.

А Кунева отдавна е бламирана от Ким Ир Сен/правосъдния министър – но все още се опитва да го защитава: не бил сплетничел, че България няма място в Шенген – ами заместничката му, която официално обяви това в Брюксел? Защо Кунева забравя тази Киряк-Стефчовица? Провалът с Шенген също ще го припишат на Бойко – тогава, когато севернокореецът Иванов отдавна ще бъде забравен. А между другото, спомня ли си Методи как бе устроена съдебната система по времето на тогавашното му божество Костов? Спомня ли си как ампутираха някои правомощия на прокуратурата и отвориха път на криминалната приватизация?

Провалът на съдебната реформа има поне едно ясно обяснение – и то е в четирите подписа на правосъдния министър, в неговата двойна шизофрения, в неговата разчетвореност.

Може ли подобен човек да бъде инициатор на съдебна реформа, след като той не е сигурен с кой точно подпис функционира. Може да сме вече дива и всякаква държава, но това надхвърля всичко и представя България като едно налудно място, в което властта може да бъде насилвана по всевъзможни начини. Четирите подписа на министъра говорят сами по себе си. Те ни казват, че същинският проблем е в изначалната нищожност на тия хора. Те са обречени на провал: нямат биографии, нямат кариери, за качества да не говорим. Никакъв човек, а компенсира това с четири подписа – това и Гогол не може да го измисли…

*Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма
„Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян
В. Преса