Кеворк Кеворкян (извадки от Преса
След всяко интервю на Бойко остават повече въпроси, отколкото отговори. Така се случи и след понеделнишкото му интервю по Нова, „Здравей, България“. По телевизията той се държи все по-фриволно, дори със себе си, обаче това само засилва впечатлението за недоизреченост, което оставя накрая. Но не бива да бъде укоряван прекалено - той дава толкова, колкото му искат, и ако не сте достатъчно взискателни и търпеливи, лесно ви подминава.

Но една телевизия, независимо дали е негова, ще му се да е негова или изобщо не е негова, не може да го остави да си върви необезпокоявано след фразата, която той изтърси в края на интервюто: „За един час мога да стана Ратко Младич на Балканите.“ Б. владее драматургията на собствените си изяви и почти е сигурно, че нарочно извади тази фраза на финала, когато няма как изобщо да му се реагира. Можеше да я каже, когато омесваха лениво циганския въпрос, но той тогава не се сети, че в България „цъкала страшна етническа бомба“. Ако бомбата не са я заложили циганите, кой е тогава атентаторът? Прочетена така фразата му, тя означава, че бомбата е заложена от ДПС. Но това изглежда абсурдно. Защо го казва тогава?

Разговорът с продължение трябваше да е задължителен. Но това не може да се случи - не и с него. Той харесва ситуации, в които дължи отговори, харесва недоизказаността, която остава след него. Това ще му даде възможност след време да каже нещо съвсем различно, такава е играта на опитните политици.

И фразата му за Делян Пеевски също е абсурдно енигматична. Как така „само когато Делян Пеевски напусне ДПС, тя ще стане удобна за разговор с останалите партии“? Защо, защо, защо, защо, защо - и още 10 пъти „защо“ - но не аз трябва да го питам. Тази фраза за Бойко бе междинната кулминация.

Обаче тя задължително се нуждаеше от пояснения, за да не стане интервюто му соп чикар, вкарай-изкарай, игра с дребни закачки, да си остане една главоблъсканица. Такава фраза може да каже някой хрантутник на Случайността като правосъдния министър или който и да е от неговата компания - но не и премиерът, силният човек, който е възможно да се възприема и като Единствения.

Кой му е внушил тази фраза? Така ли мисли наистина? Въпросът за внушенията, на които е подложен, става все по-магистрален - и не заради личната му съдба, а и заради държавата изобщо. Какво ще се случва с една държава, където „Единствения“ оставя впечатлението за някаква зависимост - а всичко останало е в насипно състояние, котки дразнят кучета, вой до небесата в приюта, Неговия. Каква власт е това? Тя може да продължи и вечно заради кьоравия интерес на партньорите му (кучетата и котките), но какво ще се случи през това време в държавата? Бойко не дава в негово присъствие и половин дума да се каже срещу министрите му, той непрекъснато ги подкрепя - което означава, че окуражава и безумията, които вършат някои от тях. Медиите им съдират кожите, но той си ги брани. Какво брани в случая - себе си ли? Но не усеща ли, че се износва по този начин?

На мен ми изглежда като човек, който - към момента - не е наясно с перспективата си.

Отново потвърденото му нежелание да играе за президентския пост потвърждава това впечатление. Дори сгреши и каза, че от 17 години все го питат дали ще става президент - това означава още от 1998 година? - но никой не го поправи. И след като е толкова амбициозен по собствените му думи, какво бъдеще вижда за себе си - да хвали дори най-некачествените си избраници, да крепи коалицията с всевъзможни отстъпки - и какво по-нататък?

Дава ли си сметка в какъв капан е? Заложник на каква идея е? Чий заложник е изобщо - на какво, на кого? Засега изглежда сигурно, че е пленник на собствената си пасивност - но какво я предизвиква? Тези въпроси също не получават отговори, даже и косвени - а той се отдалечава от публиката доволен, понеже ги е спестил.

На Бойко спешно му е нужен враг - ясен и конкретен. Той стана това, което е, докато имаше срещу кого да говори.

Сега подхвърля по нещичко за този или онзи, но в никого не се втренчва сериозно. Например Москов - един навремето зъл негов враг - вече му е удобен, защото губи футболни басове. Но удобен ли му е наистина - знае ли изобщо какво се случва в здравеопазването?

Той провижда всичко около себе си прекалено уютно и удобно - но така ли е наистина? И кой му пълни главата с тази пасторална картинка, която сигурно му представят с думите „Да го духат всички, нищо не могат да ни направят!“ Пасторална ли е картинката край Овчаря и неговите овце?

Ненчо, неговият епидермален имитатор, само го разнежва допълнително. Докато го гледаше, Бойко имаше вид на доволен котарак - мишките цвърчат край него, а той се почесва доволно. Ненчо и всичко друго от този сорт има ефекта на лавандула, с която го поливат. Но ако се прекали с нея, може да те заболи главата. Какво да се дразни Бойко от Ненчо - той го гледаше с доволство, близко до оргазма. Той дори се изтърва да каже, че Ненчо може да го замени и в Министерския съвет - това е голям комплимент за министрите му, вън от съмнение; от подобни дребни грешки, всъщност става ясно какво мисли за някои будали там.

Но един ден все пак трябва да го каже ясно - как ще направи тогава прехода, от твърдението, че са безгрешни, към това, че трябва да ги разкара - и ще успее ли изобщо да разкара някого?

Непрекъснато ме занимава въпросът, изпаднал ли е в нечия зависимост - или поне у кого е оставил такова впечатление.

Най-лошо би било, ако се съобразява с посредници, а не с преките източници на влияние. Факт е например, че той вероятно няма нищо общо с избора на външния си министър, а също и на правосъдния, семпли типове, които медиите разтерзават непрекъснато.

Дали не съществува паралелна власт, на която той гледа с пренебрежение и дори поощрява?


Той ще търпи някои хора, както търпи Ненчо, но те са доста по-опасни. Христо Иванов не е имитатор, той е агресивен и подмолен. Но Бойко иска да се хареса на правосъдния си министър, не и на истинските светила в правото. Така се самозатваря в един кръг, който не е негов.


Каква сметка си е направил тогава Бойко - че ще го харесват независимо от всичко? Но нека видим по друг начин това „харесване“, което е основната му цел - то е неговото Изкушение, неговият Дявол. Ако десетки хиляди лекари не останат доволни от политиката в здравеопазването, ще продължават ли да го харесват - независимо че Москов ще му носи бутилки уиски, надявам се - с бандерол? Ами учителите или останалите съсловия? Ако подхвърля решаването на въпроса с цената на тока за след един месец, какво харесване си осигурява по този начин?


Докато говореше за магистрала „Тракия“, Бойко намери една нелоша метафора: натрупването на проблемите и системното им подминаване той оприличи на некачествения асфалт, който най-отдолу бил станал като юфка. Трябваше да видим държавата като юфка - но не отиде по-далеч от констатацията. И зад този отговор останаха да се въргалят куп въпроси.


А ако продължава да повтаря - без никой да го пита - че Нова не е негова телевизия, накрая и аз ще реша, че е увеличил дела си в нея. И как става една телевизия нечия? Не му трябват парите на шведската корпорация МТГ или усилията и визията на Дидие Щосел - просто трябва да метне натам парите от няколко европейски програми: и кокошките нека си кудкудякат, той да се оплаква от тях, но пък да няма нито едно предаване, което може смислено да му опонира. Или поне да го чува.


Не го чуват, и в това му е късметът.


„Лесно можел да подкара Орешарски“ - как така?


„Посъветвал“ организаторите на конкурса за издирване на парите на КТБ една от фирмите участнички да не го спечели - как така?


ГЕРБ бил минал по пътя на румънците във фалшивата им борба с корупцията - и тук, по време на първия му мандат, всяка заран показвали как се влачат хора с белезници - как така?


Връзките на началниците на Нова телевизия с БСП и ДПС били безусловни - така ги гъбарка той, за да му пляскат по-усърдно.


Сега силните на деня били много - сега пък цялата публика е изгъбаркана. И пр., и пр. А иначе почти няма критични гласове към него, не останаха - как го постигна, това трябва да го питат. Тичайте да го настигнете.

пълният и оригинален текст тук:
http://presa.bg/article/INTERVYu-S-NEGO-2/76177/11/27