Концесията за автобусните спирки в Ямбол, замислена под благовидния предлог за обновяване на част от градската среда, е пореден пример за начинание на местната власт, което поставя  много смущаващи въпроси. Уви, без отговор, каквато е практиката на това управление.  

ХРОНОЛОГИЯТА

На своето 43-то заседание от 24.01.2011 г. Общинският съвет на Ямбол определи концесионер за предоставяне на концесия за управление и поддържане на спирките на масовия градски транспорт – „ТЕЛЕИНФОЦЕНТЪР” ЕООД, град Бургас. Договорът е сключен на 22.03.2011 год. Целта на концесията е да задоволява  обществени потребности, а срокът ù – 25 години.
Основният предмет на концесията е услуга – управление и поддържане, изграждане и ремонт на спирки на масовия градски транспорт на град Ямбол, върху части от имоти – публична общинска собственост, с предоставяне на право на извършване на рекламна и търговска дейност върху тези обекти, както и изграждане на инфраструктурата, необходима за обслужване експлоатацията на обекта на концесията.
Обектите на концесията са ясно конкретизирани в договора – заслони за автобусни спирки – общо 80 броя, от които 48 малки, оборудвани със спиркови заслони, указатели, информационно табло, пейка, кошчета за отпадъци и рекламни касети и 32 големи, оборудвани освен с всичко останало и с павилион за печатни издания и пакетирани стоки.
През първата и втората година концесионерът, освен инвестициите за обектите, трябваше да извърши плащане към общината в размер на 14 400 лева. От третата година концесионерът трябваше да извършва плащане към общината в размер по 4 800 лева.
По договор срокът за изграждане на спирките е 16 месеца.

След изтичането на 16-те месеца, на 24-тото заседание на Общинския съвет Ямбол (30.07.2013), ние, общинските съветници приехме информация от кмета по неизпълнението на концесионния договор (неизграждане на всички предвидени спирки, забавени плащания към общината). Сами разбирате, че следваше да прекратим договора, поради неизпълнение на задълженията на концесионера или да усвоим от него банкова гаранция, обезпечаваща пълния размер на неизплатеното задължение. Защото всички общински съветници сме се клели да защитаваме интереса на ямболските граждани. Няма изградени обекти, няма постъпления в бюджета -  общината трябваше да си получи изграденото до момента и да го менажира като загрижен собственик. След бурни дебати, толерантните съветници от ГЕРБ удължиха срока за изграждане на концесионните обекти - снизходително и послушно. Предоставен бе допълнителен срок от 12 месеца за изграждането на спирките. Нямаше значение, че концесионерът бе с многобройни нарушения по договора и с нищо не бе доказал, че има интерес да довърши спирките в Ямбол. Нямаше и значение, какво ние от БСП предложихме, за да защитим обществения интерес.
Важно е също да отбележим, че на два пъти Общинският съвет изменя местонахождението за монтаж на спиркови заслони (т.е. и договора за концесия), и то по предложение на концесионера.
Това е хронологията. Следват въпросителните ???

ПЪРВА ВЪПРОСИТЕЛНА
На кого бе необходима тази толерантност към концесионера?! На гражданите на Ямбол ли? Или има други причини? Оказа се, че по-малко от месец след подписване на договора през 2011 год., съдружник на управителката на „Телеинфоцентър” ЕООД е станал Галин Димитров, чрез представляваната от него фирма „Бизнес Инфосис”. Димитров е съдружник и във фирма „Баланс 37” ООД – познатата и успешна „кметска фирма”. Случаен ли е и фактът, че по време на предизборни кампании всички спирки се ползват за реклама на ПП „ГЕРБ”?  Те, ГЕРБ, сигурно си плащат за рекламата, ама защо концесионерът не плаща на общината дължимото по договор? Ние, от БСП също искахме да се представим пред ямболските граждани на рекламните касети по спирките – не ни разрешиха. А знае се -   коректни  платци сме. Защо ли?

ВТОРА ВЪПРОСИТЕЛНА
Спирковите заслони не отговарят на никакви изисквания. В българския тълковен речник е казано: заслон – място, което може да предпазва от дъжд, вятър; прикритие. Нито през лятото тези заслони ни предпазват от слънцето, а през зимата – яко ни бият  дъждът, и снегът, и вятърът. Според изискванията на концесията на видно място на всяка спирка трябва да има стикер с номера на спирката и разписание на автобусите от градския транспорт. Масово спирките са без табели с разписание на автобусите. А там, където го има, е на бяло хартиено листче, деформирано от дъждовете, напечатано с дребен шрифт (носете си в чантите лупа) и абсолютно неактуално. За стикерите да не отваряме дума – това пък направо е утопично. За сметка на това пък на редица спирки има  фризери, кафе-автомати, чадъри, масички и столове до павилионите. Какво искаме, се питат някои - имаме си всичко на спирката. Но е видно, че част от тези съоръжения са извън обхвата на концесионната територия и главният архитект би трябвало да утвърди схема за поставянето им, съответно  „Телеинфоцентър” да плаща месечна такса за ползване на общински терени. Търси място и  въпросът, регистрирани ли са тези обекти, имат ли разрешения, изискващи се за хранителни обекти. Ако отговорът е „не” – изводът е за безстопанственост и пропуснати приходи за нашия ямболски бюджет. Липсват ясни отговор от общинската администрация. Сигурно Дирекцията „Общинска собственост и икономически дейности” не се ориентира в договора – кое попада в обхвата на концесията, и кое не? Или хубаво си знаят всички там, ама си траят.

ТРЕТА ВЪПРОСИТЕЛНА

Според договора за концесията, обхватът на всяка спирка е тротоарното пространство под заслона, тротоарното пространство пред заслона до уличното платно и по три метра спрямо всяка от останалите две страни на заслона. Уважаеми съграждани, вижте павилионите на Каргонския мост и на площад „Боровец”! Те са поставени толкова встрани от спирките, че направо са си самостоятелни обекти, а не част от концесията. Кой разреши това? Кой го контролира? Нали общината трябва да дава пример за законосъобразност, нали нея сме оторизирали да контролира изпълнението на подписаните договори в интерес на града?


ЧЕТВЪРТА ВЪПРОСИТЕЛНА

По предложение на концесионера на няколко пъти Общинският съвет променя местонахождението за изграждане на спирките. Обаче ние, общинските съветници, не видяхме документ, че експерт от администрацията или кметът  е разпоредил това предложение на концесионера да бъде прието като удачно и ефективно. А тези промени от страна на концесионера са съществени изменения на поръчката за концесия. Чуха се плахи обяснения как пътникопотокът бил малък и как гражданите така желаели. Не разбрахме кога и как гражданите го поискаха, кой от администрацията направи проучване сред населението? Да, вярно е, променените местоположения са свързани  с приетата от Общинския съвет нова транспортна схема на община Ямбол. Тя, обаче, и до ден днешен, остана само на хартия. Няма ги автобусите - не се движат. И виждаме много самотни, бездействащи спирки по маршрутите, по които с копнеж  очакваме автобуси.  Явно концесионерът няма полза от тях и ще си трае, докато може. А на тези спирки  могат и трябва да работят павилиони (малки търговски обекти) на ямболии. И без това, тази концесия отне препитанието на доста хора......И, извинете ни, че ще се отклоним малко встрани от основната тема – притесняваме се за работещите в павилионите на концесионера. Работното им време е нечовешко и несъобразено с изискванията на българското трудово законодателство. Дали „Инспекцията по труда” знае това?

Има още редица въпросителни за грешки на управлението по тази концесия,
 за безхаберието и некомпетентността на водената от Георги Славов общинска администрация.
Но така е в нашата община. Важните въпроси остават без отговор. Защото, знайно е - общество без информация е управляемо. Политическото говорене е едно, но фактите са важни. Концесионерът не изпълни по договор инвестиционната си програма и така ощети обществения интерес и бюджета на Ямбол.
Има виновно неизпълнение – и на концесионера, и на нашата любима община.  

Едно  е ясно – зад лъскавия параван,нечии интереси са факт.
Скандално или логично? Според нас е ДИАГНОЗА за Славовото управление.
Това е положението. Такава е моментната снимка към днешна дата с жокерите в ямболското управление. Остава ни само последният жокер – „Съгласни ли сме?” Защото всичко си има праг на търпимост.  И...подмяната няма шанс.


Материалът е публикуван в Информационен бюлетин "Контрапункти", на групата общински съветници от БСП - Ямбол