и наскоро ми се наложи да подслушвaм телефона на висша политическа фигура, поради обективни, макар и второстепенни данни, за ангажираността и в една конкретна пътека за нерегламентирано преразпределение (отклонение) на публични средства.

За работата ми по самото разследване нямаше как да получа информация от телефонните разговори, първо: защото лицето веднага беше уведомено, че спрямо него е било позволено прилагането на специални разузнавателни средства и второ: защото се оказа, че по общопартийна линия всички играчи и пионки на политико-икономическата сцена са инструктирани как да провеждат телефонните си разговори, без да се говори по същество, а само с показателни местоимения и нарицателни, и основно – за да се уговарят непроследими начини за обмяна на информация (тук е мястото да вмъкна, че на службите за сигурност са им нормативно и логистично отнети повечето разузнавателни инструменти и механизми, и е ограничена оперативната им инициативност и самостоятелност).
Въпреки конкретната безполезност, достъпът ми до провежданите от лицето разговори ми очерта много ясна картина за актуалната технология на функциониране на целия държавен апарат. Споменах “актуална”, но актуална е само твърдостта и непробиваемостта и, тъй като тя се доизгражда и утвърждава още от момента на псевдо прехода.
(Сред редовните събеседници на въпросното лице са няколко действащи министъра и немалко бивши, депутати, местни управници и всякакви висши ръководители в държавната и общинска администрация.)

Рамката…

В България няма политически идеализъм и политическо противопоставяне отдавна. Разногласията са продиктувани само от ограничените възможности за лично облагодетелстване на съответните силуетчета, като често зад тях се крият други лица, участващи активно в подреждането на формалната конфигурация на властта. Привидно най-върлите политически опоненти в моя голям областен град се оказаха близки семейни приятели и всички решения на местния общински съвет се съгласуват от тях предварително, като уговарят както ролите за пред обществеността, така и независимия от тези роли краен резултат (и нека протестно-настроените приятели имат предвид, че и заявените масови недоволства са организирани пак от тях, за постигане на определени козметични размествания в някои административни пластове).
Лицата участват непосредствено в подреждането на обществените поръчки, които се изпълняват на изключително завишени цени (понякога цените звучат почти нормално, но има отделни пера в тях, които са стократно завишени и впоследствие именно те се отчитат като голяма част от извършената дейност). Всички участници в процедурите за възлагане подават прикриващи оферти, като пазарът е дългосрочно разпределен. Поради широките обръчи от фирми на поставени лица, впоследствие се правят и данъчни измами, а отклонените средства потичат по утвърдени канали.
Ако си мислите, че това са очевидни престъпления, то е защото не познавате достатъчно добре наказателно правната регламентация. Всичко това е полузаконно, понеже законите са направени от същите хора, за да обслужват техните схеми и да ограничават възможностите за някакви форми на външно въздействие върху тях.
Въпросните лица си назначават и служителите в държавната и общинската администрация, които да способстват делата им и да пречат на обикновените хора да се развиват в социално-икономическо отношение.
Бих могъл да изложа толкова много подробности, но най-общо положението е такова. Тези хора имат съзнанието, че работят и някои от тях наистина работят много – за обслужване на личните си интереси. Няма значение, че има защо думата “министър” да означава “служител”, или думата “администрация” да означава “обслужване”. Макар и изключително комбинативни, те са интелектуално ограничени, след като не осъзнават, че собственият им смисъл може да придобие съдържание само в полезността за другите, за обществото, за държавата. А и без друго – самият стремеж към различни форми на величие и властване над чуждите съдби, е вид психично отклонение. Те просто нямат възприятие за това и не разбират, че градят организъм от мъртви клетки, който рано или късно ще рухне върху всички ни. Хората си работят – трябва да се работи и така се работи.

Управляват ни неадекватни сенки, но системата на държавния апарат е изградена така, че да не може това да се промени.

Този текст не е по-различен от много други по темата, освен с това – че в случая бях непосредствен свидетел. Бях свидетел и на това, че както сферите на икономическо и политическо влияние са разпределени между малък брой лица, които при нужда се взаимоподкрепят, така и всички сериозни медии са поставени в същата зависимост.

И имам съвсем пресен пример, как лично се указва на близък кръг от медии да премахват или променят части от бюлетина си, а за другите просто се пращат едно – две съобщения на когото трябва, за да направят същото.

Това е рамката. Ако някой опита да излезе от нея го фиксират направо с пиронче (някои общински съветници, които съм разпитвал, са отчаяни от факта, че въобще са се набутали в системата).

Ваш: по разбираеми причини – анонимен
http://afera.bg/%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D0%B0.html