Борислав Ненов: Политическа панихида Featured
Четвъртък, 28 Юни 2012 16:28Симеон Втори направи най-добре - докато Сергей Станишев се канеше да стъкми правителство в сянка, бившият премиер устрои правителство на сянка.
Доколкото изобщо може нещо да се разбере от станалото в „Царска Бистрица”, получила се е седянка под вековните дървета, а край тях бивши жълти министри, както и такива от Движението за права и свободи, хапнали каквото Бог дал.
Какво точно е дал Господ на бившите властници, правилно не се уточнява, но пък се подчертава, че царица Маргарита се оказала в изключително добра форма - по дънки, много свежа и много пъргава.
Събирането на една дузина политически трупове е интересна ситуация. Такава панихида скоро не беше правена, с което царската група/някои продължават да я наричат партия/ си припомни и славните времена на Тройната коалиция.
Тройната коалиция, родена под формулата 3-5-8, за която и друг път съм посочвал, че не е селски телефонен номер, а печеливш знак, за да няма сърдити и разбунени при управлението на Сергей Станишев.
Станишев обаче не бил на седянката под тежките сенки в „Царска Бистрица”. Не отишъл на сбирката и лидерът на Движението за права и свободи Ахмед Доган, въпреки че другите честитили на патерица 75-ия рожден ден на Симеон Втори, наричан преди двайсетина лета от БСП гражданина Симеон Борисов.
Гражданинът Борисов не се възмути от тези стрели на модерната лява партия и в правителството си взе няколко членове на столетницата. Столетницата пък тогава, през 2001 година, запази пълна тишина, макар уж да отрича яростно ролята на монархията в България.
Дори не си припомни за култовия някога филм „Цар и генерал”, в който Борис Трети удря шамар на едно войниче, а съветският агент Владимир Заимов е осъден на смърт, заради измяна на отечеството. В ролята на царя се бе превъплътил Наум Шопов, Бог да го прости, а Петър Слабаков, мир на праха му, влезе в кожата на генерала.
Защо си спомних за този филм? Защото Българската социалистическа партия удивително леко преглътна историческата си неприязън към царската институция и не само позволи на свои членове да влязат в правителството на Национално движение Симеон Втори, а след четири години мирно и кротко консумираше властта в коалиция с монарха, както и с Ахмед Доган, разбира се.
На седянката в „Царска Бистрица” обаче не се споменава да са присъствали юпитата- Милен Велчев и Николай Василев, например, или пък Владимир Каролев, който искаше да прави от журналистите текезесари. Неизвестните навремето никому юпита са тези, които трябва да целуват кунките на царя-премиер. От дълбоката „нелегалност” във финансовите институции в чужбина, Симеон Втори повери парите в ръцете на Велчев и Василев, а след като те се омешаха четири години с туземното население, разбраха, че най-сладко е да се завърнеш в отечеството.
Финансите на САЩ и Англия вероятно загубиха от това завръщане, но Велчев и Василев категорично спечелиха битката за първия милион, а оттам насетне никой не можа да им хване спатиите.
Или по-скоро не пожела да ревизира делата им, което се превръща в българска политическа традиция.
Добре е да се правят седянки на партии.Особено когато се тъкми правителство на сянка, а деликатесите са приготвени от сръчните ръце на царица Маргарита.
Е, има дъх на панихида, но чистият балкански въздух бързо е разнесъл тамяна…