СЧУПЕНИ ВРАТОВЕ. НАШИТЕ РУСОФОБИ.

Всяка страна има русофобите, които заслужава. Политическата булонка Агов казал, че Путин ще има съдбата на Милошевич – така говорят тия типове; това не е русофобия, а дуращина – предизвикателна и безнаказана. Това е същият Агов, чийто баща, доверен човек на комунистическата власт, молеше министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов – не някой друг! – да помогне за кариерното развитие на синчето му, ако може, и да го побутне да влезе в БКП; и булонката беше мераклия комунист като своя опекун Черния ангел Костов. И тези хора ще правят демокрация, тия отвратителни приспособенци.

От Горбачов до английския „Гардиан“ – всички намират за нелепи подозренията Путин да е намесен в убийството на Немцов, тъй като няма никаква полза от това. Само нашите келеши са сигурни в обратното. И що за телевизии са българските, които намират тъкмо подобни хора – така стават келешотрибуни.
Питайте Горбачов, ако искате да вникнете в съдбата на Русия, питайте някой сериозен западен анализатор, какво сте опрели до тези дървеници. Горбачов каза между другото нещо важно: „Борис си имаше своите особености.“ Какви? Научете ги.

Нашите идиоти не се научиха, че трябва да си налягаме парцалите, малки сме, за нищо не ставаме и най-добре е да си мълчим. Великанът Радан Кънев след позорните си пируети в парламента по време на ратификацията на дълга би трябвало да се скрие задълго в някой кибуц в Израел, населяван само от любимите му гейове – но и той се дърли.

Ето тия хора заедно с чалгаджийките превърнаха Фейсбук в едно бунище: ония си разменят снимки от поредните курвенски воаяжи, Раданчетата – тъпи текстчета, с които също проституират по един или друг начин. Ако русофоби могат да бъдат типове, които са лишени от всякакво истинско познание за Русия, тогава и фолкаджийките могат да се изживяват като моралистки. Колкото и сериозно да е онова, което се случва пред очите ни – сега и в Русия, някои винаги успяват да го принизят до собствените си вонливи нозе.

Човек трябва да няма грам мозък, за да подозира Кремъл в убийството на Немцов.

Трябва да видим онова, което е важно за нас – което би могло да се случи и тук. Западът сънува разпада на Русия, обаче скоро ще се събудят и пак ще се целуват – а този разпад бе заченат от олигарсите на Елцин. И каквото и да се говори за Путин, той изтръгна Русия от лапите на тия крадливи типове, до един иноверци, а авторитаризмът му очевидно е за предпочитане пред грабежа на олигарсите поне в очите на руското общество. Олигарсите фактически станаха причина за връщането на авторитаризма. И не ви ли прави впечатление, че и у нас се полагат специални грижи за някои олигарси те трябва да изглеждат избраниците на САЩ – ако си мислите за Прокопиев, няма да сбъркате. Американците много плакаха за Ходорковски – а той просто е един крадец, но пък е враг на Путин. Добре, че Березовски не се обеси в Москва – представям си какви шествия щяха да организират за този жалък измамник.

И Бойко написа съболезнователно писмо до близките на Немцов на английски – откъде накъде, по-добре да беше на иврит. Но закъсня: знаменитата пернишка звезда Антония Петрова, дето я отвлече собственият й мъж, го изпревари – а публикува и снимка, на която се прегръща с Немцов.
…
Преди време след драмата в Мизия главният прокурор Цацаров каза нещо забележително: „Трябва да изпратим на подсъдимата скамейка самия Преход!“
Сега каза нещо още по-забележително, и то тогава, когато политическите ни пъдари страхливо мълчат – всъщност Цацаров направо издърпа ушите на две посолства (американското и френското) и им препоръча да внимават какви ги дрънкат за българската прокуратура. Няма днешен български политик, който да говори по този начин – на Ксавието например му лъскат непрекъснато обувките, а той си е просто един търговски посредник на френска фирма.

Който от нашите по-първи мъже иска да каже нещо за Путин, нека преди това се сети за напъните на Плевнелиев – и ако те не му изглеждат жалки, нека продължава.

Ако на този човек му дадат възможност да говори всеки ден по 20 минути срещу Русия, накрая като нищо всички българи ще станат русофили. Не разбира ли Плевнелиев, че някои неща просто не му отиват на фасона, много е дребен за тях.
…
Какво следва след ратификацията на дълга?
Бойко с лекота надви опонентите си – на някои им счупи вратовете, на други изтръгна езиците или ги накара да говорят захаросани баналности за „стабилността на България“.
Както е известно, не всеки хищник преследва – акулата го прави, обаче крокодилът се спотайва тихо в тръстиките и чака плячката да дойде при него. При Б.
Стана ясно, че всички искат да му се харесат, никой не смее дори да го разочарова – понеже си знаят цената. А тя е никаква.
Вече е очевидно кой се страхува повече от оставката на кабинета. Затова всеки от послушниците край Бойко се компрометира пред публиката – кой колко е талантлив.

Играта с дълга изглежда дълбокомислена. Обаче не е. След нея останаха доста преки и косвени жертви, има и трупове.

ДПС направи най-големия компромис – със собствената си репутация. Поне 15 от последните 25 години тази партия има основна роля в българската политика и сега, при конспирацията с дълга, не можеше да си позволи да изпадне в изолация; подкрепиха Бойко – и пътьом направиха за смях Патриотичния фронт, който искаше забраната им; искаха забрана, а сега са им съмишленици.

Никой не иска да губи благоразположението на Бойко. Той се оказа перфектен тактик. Или останалите са будали. Или е вярно и едното, и другото – различна е цената, която ще платят.

Дори и БСП – ако Първанов навреме беше взел на абордаж тази партия, тя сега щеше да е на друг акъл. И вместо да разиграва АБВ, сега Бойко щеше да върти на пръста си социалистите, или каквото е останало от тях.
Още когато Калфин спомена в парламента, че е разговарял за оставката си с Бойко, стана ясно, че АБВ ще смени плочата и ще предаде Първанов. С обич. Сетне ще се разкаят – пак с обич.

Няма българин, който е захапал министерски пост, да го захвърли в името на нещо друго, за почтеност да не говорим.

Първанов сериозно се злепостави. Няколко часа внушаваха на публиката, че „стабилността на България“ – както се изразяват новите партньори толкова захаросано, че да хванеш диабет са двата милиарда, които финансовият министър Горанов разигра, дистанционно ръководен от Бойко. Няма нужда Горанов да се изразява по-добре, което е желателно, щом може във важния момент да извади от задния си джоб чек за два милиарда. Той го направи – и всички въздъхнаха облекчено, понеже се чудеха как да обяснят повратливостта си. Всъщност обаче излиза, че постът на Калфин струва толкова. Браво.
Стана ясно и колко добре е подбрал министрите си Бойко, колко прецизно е преценил апетита или суетата им.

Виждате ли между тях поне половин човек, който да е в състояние да измени на собствените си интереси, да се откаже от поста си и пр. Излишен въпрос.

Един страничен факт: министърката на туризма Ангелкова ни уверяваше непрекъснато, че вторият лифт в Банско ще се строи. Бойко обаче разговаря с някакъв природозащитник – и спря проекта.

Царят разговаря с горския: нека да сме любвеобилни, простолюдието си пада по тези изпълнения.

Отстрани случката се вижда и по още един начин: кабинетът функционира на две писти, паралелни; няма смисъл да зяпате по пистата – всъщност улея за бобслей – на министрите. Знаете накъде да гледате.

Какво трябва да стане, за да се откаже от поста си Кунева, примерно – ако продължаваме да разсъждаваме върху трепетите на министерската душа. Ако Путин влезе в България, тя веднага ще поднови членството си в БКП – важното е времето да е „наше“.

Ами какво да очакваме от Лукарски – че той дори не защити приятелката си след назначаването й на държавен пост. Друг би си подал оставката, за да я опази – но няма смисъл да си губим времето с подобни предположения; в края на краищата ние не изследваме лудостта на свободния човек, а психологията на мишата преданост.
Да не ги изброяваме останалите. Ще бъдат докрай верни на Бойко, докато той не се устреми към друг пост. Ако. Тогава ще се почувстват като орли лешояди. Сега са като птичето колибри, което се храни от чуждия прашец.
Има моменти, в които човешкият материал е просто идеален за целите на Падишаха; разбира се, той не ти е доставен в колет с наложен платеж, нужни са доста прозорливост и енергия, за да знаеш какво да си поръчаш от каталога.

Да не забравяме националистите, най-вече тия от Фронта – вместо да веят българското знаме за смислени неща, те говорят за перхидрол или алкохол. Замисълът за тях е да ги затворят в един козметичен салон и да ги изтощят от разправии помежду им. Съзнават ли го те това?

Бойко беше безжалостен. И е прав. Той не се смили да отпусне на съглашателите поне още един ден – преди второто четене на ратификацията, – за да изглежда обратът им по-приемлив и благоприличен. След което да изиграят по-добре отстъпничеството си. Той дори не погледна към тях – за да си гледа спокойно Митко Бербатов срещу „Арсенал“. Бойко изигра играта с ратификацията като Бербатов – малко лениво, останалите тичат като диви прасета и крещят нещо, а той изчака момента и им го постави.

Сега следва плочата „Пей, сърце“. Докога? Не виждам скоро някой да я обърне, няма кой.

Споменах Кунева и е редно да припомня още един важен детайл: сега само Бойко и Томислав Дончев знаят всичко за европейските пари, разговорите и договарянията ще преминават през тях, това е най-важният трафик. Кунева отговаря за силовите ведомства – а пък Плевнелиев е главнокомандващ.

Спокойно можем да посрещнем руските агресори.

Крайният резултат изглежда категорично в полза на Бойко. Но и той даде една жертва: уличен бе негов шеф на парламентарна комисия – ген. Тонев, преди време това би изглеждало като сериозен пробив, но сега вече няма никакво значение. Б. успя да се дистанцира от целия пейзаж, включително и от боклука в него. Добре ли е това? За кого?

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян