Страхил Делийски,
политолог

След като Бойко Борисов обяви петте формации, с които ГЕРБ ще преговаря на втори тур, най-много коментари предизвика включването сред желаните партньори и на БСП. В самата столетница веднага тръгнаха дебати редно ли е левицата да сяда отново на една маса с ГЕРБ в името на бъдещия кабинет. Нищо не пречи обаче на БСП да влезе в преговори с ГЕРБ. Това все пак са консултации и не са официални преговори, няма връчен мандат, така че няма причина левицата да не се включи във втория кръг консултации. Друг е въпросът обаче оттам нататък вече на официалните преговори каква ще бъде позицията на БСП. Има два варианта - или да остане в опозиция, или да участва в управлението на страната. Тук вече е въпрос на анализ и стратегическа преценка кое ще е по-изгодно за левицата. Ясно е, че вътре в БСП има привърженици и на двата варианта. Има такива, които смятат, че участието в управлението ще се отрази добре на БСП, но има и твърдо опозиционни гласове. Ситуацията за БСП обаче е такава в момента, че първо, парламентарната им група е достатъчно малка
за да бъде кой знае какъв ключов фактор
при формирането на парламентарно мнозинство. Ако левицата имаше например 20 депутати повече спрямо сегашните 39, нещата щяха да изглеждат по друг начин. Но фактите са други. От друга страна, отслабената имунна система на БСП не е добра изходна точка за участие в следващото управление, тъй като избирателите им ще имат против още една коалиция, в която не се знае каква ще е ролята на партията, а и едва ли в едно такова управление левицата ще успее да наложи политическите си възгледи и програмни намерения. Единственото, което ще спечели БСП от участие в коалицията, е някои кръгове около партията да бъдат трудоустроени. Евентуалният разказ, че това е отговорната позиция на този етап, трудно би могъл да бъде приет от привържениците на левицата. Ако ситуацията беше друга и БСП имаха повече депутати и по-добър политически тонус, много релевантна щеше да е широката коалиция и участието на социалистите в нея. Докато сега опозиционността би се отразила по-добре върху тонуса на БСП, защото ще има време да се решат вътрешнопартийни проблеми, което няма как да се случи, ако са в управлението. Още повече, че какъвто и да бъде форматът на следващото правителство, то няма да е никак стабилно. Доста вероятни са предсрочни парламентарни избори. А тази перспектива на кратко управление прави съвсем безсмислено участието на левицата в него, тъй като не биха могли да се реализират конкретни политики. Най-вероятно ще бъде съставен кабинет, но
неговият хоризонт ще е краткосрочен
Толкова е сложен балансът на интереси и силите, че прави невъзможно създаването на стабилно правителство, което да успее да заложи стратегически цели в рамките на своето управление. А пред държавата ни стоят изключително важни краткосрочни проблеми за решаване, които остават на заден план голямото реформистко-стратегическо мислене. Логиката на политическия процес говори, че най-адекватно би било съставянето на едно десноцентристко правителство във формат ГЕРБ, РБ и Патриотичен фронт. Защото това е най-логичният изход с оглед на резултатите от изборите. В същото време Борисов остави врата за преговори с БСП, което подсказва, че идеята за широка коалиция с тях и евентуално с АБВ все още не е изхвърлена, но изглежда доста по-малко логична. Защото този път у БСП ще надделеят самозащитните механизми. Възможен вариант е и правителство на малцинството, но ГЕРБ имат прекалено малко депутати за такъв тип експеримент, което ще направи такова правителство изключително нестабилно. Защото ще се наложат множество различни тематични коалиции по различни проблеми. Как ще се регулират интересите на тези тематични коалиции ще бъде големият въпрос при едно правителство на малцинството. Относително малката парламентарна група на ГЕРБ ще даде възможност на малките партии да извиват ръцете на партията мандатоносител. А това ще затормози законодателния процес и работата на правителството изключително много. Но всички тези варианти остават на дневен ред, а също и този за предсрочни избори, въпреки че не мисля, че някоя от партиите има интерес от тях преди местния вот. Освен това за ГЕРБ е важно да състави правителство и да реализира този мандат, защото такива са очакванията на обществото. За БСП е важно да стегнат редиците си и да останат за малко в опозиция. А по-малките партии изобщо не са сигурни в своето парламентарно бъдеще при евентуални нови избори. Така че ако има парламентарен вот, той ще е в рамките на местния. Още повече, че местните избори позволяват по-висока активност и степен на мобилизация, което ще се отрази на резултата на по-големите и по-малко силните партии. Ситуацията е изключително сложна и няма много време така или иначе. Положителното, след първия етап от консултациите, е, че различните възможности за съставяне на кабинет не бяха радикално затворени.