Защото, ако ми дадат 2 патки, и не ги изям, в края на годината ще получа 8 патки. Патките се гледат сами, а важно е, че РБ е станала по-богата с 6 патки. Без нарастване на ПТ.

Разбира се, за паткара не трябва да има регистрационни режими, ДДС, данъци, …; той трябва да бъде "обгрижван", но от пара-: медик, ветеринар, полицай, …; паткара трябва да живее в дом, но не задължително с топлоизолация, и по евро-код…

А пък патките: това са протеини, белтъчини, брашно, пух, … Които могат да се реализират на местния пазар… Всъщност излиза, че можем да получим бутиково качество "без пари", проста насочвайки "социалните" ресурси в подходяща посока.

3. Може ли да се намери начин, да се обясни на баба Динка от с.Бразда, защо трябва да отглежда пъпеши, а не грозде, например? Не е ли необходимо, ако не баба Динка, то внучето и, да има представа какво ще с стане с района от 2015г. нататък. За да си прави сметката, като се върне от Англия за Гърция ли да тръгва, или да остане в с.Бразда..." край на цитата.

Бел. Яс - примерът на инж. Ненчев,  с патките, ни води алюзорно към Левски:
"Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките. Не е ли така?"

И ето я, наистина, истинската икономика. Ум царува -( аристократизъм), ум робува (робовладелство, тоталитаризъм, ащом ум патки пасе (забележете, не ги изяжда, дават му ги, дори ги пасе...работи значи) - това е реалната икономика!!!! Браво!!! :)

АИ все пак горното е извадено от контекста затова:



Ето пълният текст Въпроси 5 за срещата с М.Михов на 24.08.2014г. (за дискусия)

Въпроси, размисли, мнение…, за срещата на 2014.08.24, 16.00ч., БЦ-Ямбол

 

Г-н Михов,

 

На срещата в четвъртък, 21.08.2014, поставих няколко въпроса на г-н Първанов. Те касаят националната политика по смисъла на неговите идеи за повече държавност, …

За да не се повтарям, Ви давам написани въпросите, които му зададох. Като отбелязвам, че това което ми се иска да коментираме сега, е тяхно продължение.

И все пак, за да направя връзката, ще кажа, че г-н Първанов обеща да съдейства за изграждането на (като работно заглавие) "среда за дебат". Разбира се, дебатът следва да е постоянната нишка, а смисълът и целта е: смислените резултатите от дебатите да "оживеят", като се приложат на практика. И така да се опитаме да реализираме управление от типа: "граждани-управляващи-граждани прим", вместо досегашното "управляващи-граждани-управляващи прим".

За да приключа, припомням че г-н Първанов обеща да запознае с идеята г-н Андрей Бунджулов, а ние пък поехме ангажимент да я разработим, както я виждаме и … да поставим началото на дебата, за който говорих по-горе.

 

В тази връзка:   

 

1.      Бургас, Ямбол, Сливен и Стара Загора са в един икономически район. Донякъде изключвам Стара Загора от групата, защото така го чувствам. Обаче, Бургас, Ямбол и Сливен са смислово и реално едно цяло. А Ямбол и Сливен - съвсем. Ясно е обаче, че освен общото, между регионите има и значителни разлики.

Въпросът ми е: Ако по принцип приемете, че "средата за дебат" е необходима, бихте ли се включили в тестването на тази идея в регионите Бургас и Ямбол (а защо не и Сливен) по време на предизборната кампания?

Това, според мен означава следното: Вие, участниците на местно ниво и центъра, да изработим единна предизборна стратегия, презентираща регионалните особености, като част от общото за регионите ни, и като част от националната визия. И това да се опитаме да го направим чрез технологията на "средата за дебат" и по време на кампанията.

Вероятно, има опасност да се "разпилеем", да не бъдем разбрани, времето да не ни стигне, да объркаме хората, … Но мисля, дори да направим нещо малко, без-рисково, дори да поставим само начало (но национално подкрепено), … би имало смисъл. А и какво по-добро време от това, за пропагандиране и налагане на подобни граждански идеи?

 

2.      Българите сме разделени по какво ли не: богатство и доход, фобии, красота, партийност, образование, етнос, религия, ... Обаче най-грозното, което чувам постоянно по медиите е изразът "местните". Всъщност, тази външна форма на пренебрежение показва разширяващата се зона на недоверие между София и останалите.

Казвам това, защото мисля, възстановяването на доверието е това, от което се нуждаем преди всичко. Затова не е чудно, защо "местните" посочват за враг "жълтите павета". Паветата разбира се, показват безизходицата в която се намира обикновения човек, но те са преди всичко символ за безличието на властта.

Въпросът ми е: Кои са тези няколко кратки, прости послания, с които ще се покаже ясно, че АБВ е алтернатива на сегашното безличие на властта? Кои са тези няколко послания, които всеки ще почувства като лична перспектива?

Защото, всеки трябва да получи частица реална надежда, за да има смисъл да гласува.

 

3.      Ямбол (а и Бургас) са особени региони, с отворена дълга граница към изтока и нататък. Обаче, освен заливащата ни противоречива информация, никой досега не е и опитал да формулира какво е перспективното бъдеще на региона в контекста на европейската, а и на глобалната политика.

Въпросът ми е: Може ли да се намери начин, да се обясни на баба Динка от с.Бразда, защо трябва да отглежда пъпеши, а не грозде, например? Не е ли необходимо, ако не баба Динка, то внучето и, да има представа какво ще с стане с района от 2015г. нататък. За да си прави сметката, като се върне от Англия за Гърция ли да тръгва, или да остане в с.Бразда. Нека бъде казано честно и отговорно - а кой как ще го възприеме, сам да си реши. Само така би се възстановило част от доверието между "жълтите павета" и местните. 

Защото, ако малко от малко видим глобалните перспективите за региона, по-лесно бихме могли и да формулираме конкретното си бъдеще в икономически, социален, здравен, образователен, а и в демографски план.

Повтарям, Ямбол и Бургас са особени региони. Много по-трудни за решаване от Видинския, например (то и затова за там има "Дунавска стратегия").А АБВ следва да приеме за шанс и предизвикателството, поне да структурира "Тунджанска стратегия", например.

 

4.      Понеже сме бедни, си мислим как да оцеляваме. Всеки, разбира се, го разбира различно. Но във всички случаи, оцеляването означава свиване на разходите. За бедните, това означава влизане в паралелната (засега невидима) икономика. А бедните в България са над 1млн., повечето - неграмотни. За тези хора, житейската перспектива не е в помощите или в програмите за временна заетост. Перспективата им не е свързана по никакъв начин с повишаване производителността на труда (ППТ). Оцеляването им може да стане само чрез легализиране на това, което можем да наричаме "икономика на бедността".   

Въпросът ми е: Може ли в програмата на АБВ да влезе концепция за икономика, при която важно е нарастването на брутният вътрешен продукт (БВП), а не на ППТ.

Защото, ако ми дадат 2 патки, и не ги изям, в края на годината ще получа 8 патки. Патките се гледат сами, а важно е, че РБ е станала по-богата с 6 патки. Без нарастване на ПТ.

Разбира се, за паткара не трябва да има регистрационни режими, ДДС, данъци, …; той трябва да бъде "обгрижван", но от пара-: медик, ветеринар, полицай, …; паткара трябва да живее в дом, но не задължително с топлоизолация, и по евро-код…

А пък патките: това са протеини, белтъчини, брашно, пух, … Които могат да се реализират на местния пазар… Всъщност излиза, че можем да получим бутиково качество "без пари", проста насочвайки "социалните" ресурси в подходяща посока.

 

5.      Има много теми, но ги оставям за по-нататък. Обаче, само две думи за партийните субсидии - мисля, не количеството им е важно - важно е за какво се харчат - и това АБВ трябва обосновано да го обясни, след като предлага намаляването им наполовина.

 

2014.08.22, Ямбол, Димчо Ненчев

Пълният текст на въпросите на инж. Ненчев за дискусията с генерал Михов в неделя тук
Официална страница няма как:

http://abv-zayambol.org/index.php/razmisli/razmisli-za-yambol/802-vaprosi-5-za-sreshtata-s-m-mihov-na-24-08-2014g-za-diskusiya