ГЕРБ си избра чуден слоган за предсрочните парламентарни избори: „Стабилна България – време е!” По-чуденот него е единствено фактът, че шефът на партийния предизборен щаб отново ще се казва Цветан Цветанов.

Не се шегувам, наистина става дума за чудо. Срещу тая дума в тълковния речник пише следното: „необикновено, свръхестествено, излизащо извън здравия разум явление; нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност.“

В случая имаме от всичко това, и то по много. Необикновеното, свръхестественото и необичайното пораждат искрено удивление, докато представите ни за здрав разум са напълно поразени от думите на Цветанов: „Дефицитът на доверие към всички институции в България е под санитарния минимум.“

Впрочем Tzv Tzv е прав. Цяло чудо е, че след управлението на ГЕРБ България продължи да съществува под санитарния минимум, дори отвъд минимума на максималния минимумен минимум. С опоскан фискален резерв и пладнешки откраднати 1,5 млрд лв. от здравната каса. Със самозапалвания на хора в знак на пълно отчаяние. С десетки хиляди съсипани фирми и едва дишащ бизнес. Не само заради невъзстановения ДДС, а заради невиждания и нечуван рекет на некадърната администрация, някой сравни наследството на това управление с трета национална катастрофа. Катастрофа политическа, икономическа и морална. Пълен крах на нормалността и усещането за смисъл!

Чудното при чудесата обаче е, че никога не свършват и предполагат още чудесии. Така например ГЕРБ имаше нахалството да се яви на изборите през май 2013 г. със слогана „Имаме воля“, но прочитането му отзад напред („ялов е, мами“) по-скоро разкикоти форумите и социалните мрежи.

Все едно преди това не се е случило нищо трагично, ГЕРБ пак ги спечели, и пак начело с Цветанов. Стилът да се преследват, подслушват и издават „присъди“ срещу хора и цели професионални съсловия, изведнъж беше забравен. В небитието се изпариха скандали като „Ало, Ваньо“, „Мишо Бирата“ (Мишо се изпари и буквално!), “Костинбродската афера“. Изпари се и същинският скандал – „Бойко Борисов“. Скандалът да ни управлява подземието в съчетание с милиционерщина, неукост, безотговорност, непоследователност, детинщина, наглост и т.н., и т.н., някак постепенно отшумя. И това е много, даже твърде необичайно, странно и свръхестествено явление!

Чудно ми е, между другото, защо почти никой не се разгневи, когато ГЕРБ отказа да състави правителство, оспори изборите, а сетне започна с процедурните трикове. Влизаха и излизаха, ту осигуряваха кворум, за да си взимат заплатите, ту плашеха с окончателно напускане на 42-то Народно събрание. Докато мнозинството в лицето на БСП и ДПС (коалиционно споразумение неслучайно не бе сключено) допусна „грешката“ да предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, с такива идиотщини можеше да се изкара доста дълго.

За беда обаче, тук възникна едно усложнение. ГЕРБ започна да се разпада, защото не е партия, а клиентелистки клуб. В проекта „ББ“ задкулисието бе наливало ресурси в продължение на много години, т.е. нямаше как да го зареже просто ей така. Далеч по-лесно беше да взриви клонинга на статуквото в лицето на „Атака“, далеч по-лесно беше да вкара пари в популистко мюре като Бареков.

Но не и да се лиши от великолепния си Франкенщайн! А той съчетаваше от всичко по малко и по много от нищо – дясно-ляв популист, харесван от Запада, фризьорките, домакините, червените бабички, госпожа Венче, Меркел, Берлускони. „Страшно, фантастично същество; безмилостна напаст, която убива без задръжки“ – така пише в тълковния речник срещу думата „чудовище“…

И досега се чудя дали назначението на Пеевски не беше умишлена провокация. За да се направи заслон на ГЕРБ като опозиция (думата „заслон“ е находка на Явор Дачков), тъкмо #кой разджурка и вкара в хаос цялата държава. Докато точеше ресурси зад гърба на мандатоносителя БСП, #кой не само разпределяше порциите, но и се подсигури допълнително – с финансирането на атакоподобен проект като „България без цензура“. Абсурдно начинание, в което бяха вкарани милиони. Но в крайна сметка се оказа успешен – новият клонинг влезе в Европейския парламент!

Междувременно същото задкулисие финансира средния пръст на Волен Сидеров, осигурявайки му ваканция (да не забравяме Варадеро), и изкарвайки го в заслужена пенсия. Това означава, че въпросните демиурзи се погрижиха за чудовищата си и не ги оставиха да страдат. Когато се наложи някое да бъде активирано отново, те му помагаха с всички сили. А и чудовищата бяха в пълна бойна готовност  – Сидеров се качваше на камиони, за да храчи по ядосаните граждани, би се, кри се под пластмасови маси, изразходи държавната субсидия за плакати по магистралите. Няколко пъти се разходи и до Москва, което не е никак леко при неговата възраст и текущата ситуация със самолетите…

В същото време Борисов се чудеше как да изклинчи от ролята на „опозиция“, само че един човек в т.нар. Боянски сараи реши да си направи експеримент. Докато пиеше уиски и гледаше пауните в сарайската си градина, Ахмед Доган стигна до извода, че е най-добре да се подиграе на цялата ни държава. Така отново пробута чудото на чудесата, обкичено с генералски лампази по негова воля. И продължи да се наслаждава на тоталния хаос с абсолютен кеф.

Чудно, но на номера му се вързаха ужким умни хора, които така и не разбраха за какво става дума. Те, примерно, не разбраха, че ги бъзика с „протести срещу олигархията“. Или че създава алиби на Бойко Борисов, още повече на Цветанов, срещу когото прокуратурата повдигна няколко обвинения и дори беше осъден ефективно на първа инстанция. Същата прокуратура, която Цветанов изгради по свой образ и подобие. И същият Цветанов, който днес има очите да казва за бъдещия служебен премиер проф. Георги Близнашки, че е достоен гражданин!

Стабилност за България? Време е за воля?

Ако не бях така уморена, щях да ви припомня, че Близнашки фалшифицира подписката за реферундума. А ако не бях така отвратена, щях да ви кажа, че Плевнелиев е мерзавец, защото обслужва дневния ред на  ГЕРБ и ДПС. За малко да фалират държавата – така бях на път да възкликна, но ето че се появи чудо. ЧУ-ДО!

„- Дядо Рачооо, ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?

- Хоо… – кимнал с глава старецът. – Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна – рекъл, – що да го не пусна, нали ще отърва глобата?

И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:

- Юряаа!… Юряааа!… Юряаааа!-…

Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата…

То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?“

Чудомир обаче не е прав! Все е имало гласовити хора по нас, даже съвсем доскоро ги имаше. Вярно, поумълчаха се напоследък, но си имат основателна причина – мафията е разбита, олигархията е смачкана. Върху руините им танцуват правилата, принципите и ценностите.

Любослава Русева

http://reduta.bg