×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Между анархията и реда: Портрет на Кирил Кръстев в безкрайна осцилация Featured

Неделя, 24 Ноември 2024 12:08

 

В град, където времето тече едновременно напред и назад, някой все още помни Кирил Кръстев (1904-1991) – фигура, която танцува на ръба между хаоса и порядъка, между разрушението и съзиданието. Дали е "дискретен анархист" или "строител на културата"? Може би и двете, може би нито едно – като квантова суперпозиция на културни идентичности.


В салона на галерията, носеща неговото име (колко иронично-искрено е да се назове пространството за изкуство с името на човек, който се е борил против поетите!), картините му висят като прозорци към паралелни вселени. "Последният потомък (След атомната ера)" се взира в нас с постапокалиптична нежност, докато "Амундсен и жена му" се разпадат в кубистично преображение на полюса – метафора за нашето собствено разпадане в дигиталната ера.
Архивни снимки разказват противоречива история: младежът, който създава "Народен университет" в провинциален град, по-късно става официален преговарящ за държавната културна машина. КюАр код (колко поетично-дистопично!) ни позволява да чуем гласа му – мост във времето, който едновременно съединява и разделя епохите.
Списание "Кресчендо" от 1922 г. и "Манифестът против поетите" от 1926 г. лежат редом – документи на бунта, превърнали се в музейни експонати. Маринети, италианският футурист, е бил очарован – още един парадокс: провинциалният авангард, който резонира с европейския.
Иво Милев, подобно на археолог на идеи, разкрива в своята "История на българското изобразително изкуство" един Кръстев, който вярва в биологичния цикъл на изкуството – умиране и възраждане, вечно завръщане. Не е ли това най-метамодерната идея – че след всяка смърт идва възкресение, че упадъкът носи в себе си семената на новото начало?


В черно-белите кадри от 1979 г., прожектирани върху стената на галерията, той е едновременно жив и призрачен, реален и виртуален, свой и чужд. Владимир Свинтила говори за него, докато той седи там – момент, запечатан между аналоговото и дигиталното, между тогава и сега.


И ето ни тук, през 2024-та, събрани в галерия с неговото име, гледащи изложба за човек, който едновременно е искал да разруши и да съгради, да отрече поезията и да създаде нова естетика. Изложбата ще остане до средата на декември – временна като всичко, но и вечна в своята документална същност.
Между Ямбол и света, между анархията и реда, между миналото и бъдещето, Кирил Кръстев продължава да осцилира – като самия метамодернизъм, като махало между крайностите, като вечен танц между разрушението и създаването, между края и началото, между паметта и забравата.

Снимка БТА

Примери за осцилации:

  • Махалото на часовник: То се люлее наляво-надясно.
  • Пружина, на която виси тежест: Тя се движи нагоре-надолу.
  • Звуковите вълни: Представляват осцилации на въздуха, които достигат до ушите ни и възприемаме като звук.
  • Светлинните вълни: Това са електромагнитни вълни, които също осцилират.
  • Електрическият ток в променливотоковите мрежи: Той периодично променя посоката си.
  • Биологични процеси: Например, сърдечният ритъм представлява периодично свиване и отпускане на сърце

 

Read 12 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */