Понеже "без прошка не може да се заговее"[1], до вечерята на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят „прошка“, изпълняван през цялата Сирна неделя (в някои райони на западните територии, населени с българско население, го наричат „Прочка“). По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри. От тях искат прошка и целуват ръка на домакините; води се разговор в духа на следното: - „Прощавай, мале, тате...“, - „Просто да ти е (традиционна разговорна форма на „простено да ти е“), Господ да прощава“.

На празничната трапеза има винаги храни, приготвени от млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Практикува се т.нар. „хамкане“ (ламкане, ласкане): на конец/шнур/ширит (кълчищен, червен конец или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата (или въобще - прикрепен над нея), се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване хапката с уста. Яйцето или въгленът, употребени в такъв ритуал, се смятат за лечебно средство. С водата от варенето на яйцето се мият лицата на другия ден (Чисти понеделник) за предпазване от бълхи и мухи, черупките се изхвърлят на улицата - пак против бълхи.[1] Също така, конецът от него може да послужи и за гадания - след наричания/заклинания, се пали и по начина на горене се гадае.