Мира Безус

На Бъдни вечер и Рождество Христово повече от столетие коледарите в Ямбол заиграват в ритъма на отривист танц – коледарски буенек. Местната традиция е уникална за България и от години приковава интереса на етнографи и краеведи. Ямболските коледари не само пеят и благославят, а са единствените в страната танцуващи коледари. Как се е зародил неповторимият танц и какво е характерно за коледуването в Ямболско? Това разказа в интервю за БТА етнографът Динка Ангелова.

Ергенският коледарски буенек е еквивалент на моминското лазарско хоро

Според етнографа трудно може да се каже кога точно ямболските коледари са затропали и заиграли коледарския буенек. Със сигурност обаче е преди повече от век. Танцът се е формира в продължение на години. Хореографията му е разнообразявана с различни стъпки, движения, завъртания. Обогатяват се и фигурите на подреждане на коледарите в танцовата композиция.

„От спомени от 80-те години на известния в Ямбол коледар Драгия Колев научаваме, че някъде през 1917 г. коледарите, докато обикаляли от къща на къща на Бъдни вечер срещу Коледа, започнали и да потропват. Първо – за да се стоплят, второ – за да чуят момите, че техните избраници ще посетят къщата. Потропвайки, танцът им се харесва, започват все повече да го усъвършенстват. И така до наши дни пристига коледарският буенек“, разказа Ангелова.

Ергенският коледарски буенек е еквивалент на моминското лазарско хоро в народната обредност. „Това е вид школа – да научиш песните, да участваш в празника. И тогава вече да се показваш на пазара, така да се каже. Заявяваш, че си готов да сключиш брак, да си намериш невеста и да преминеш в групата на женените мъже. Коледарите обикалят от къща на къща, а всяка мома с трепет очаква в дома ѝ да влезе кудата на нейния възлюбен“, допълни тя.

Персонажите в кудата, както се нарича коледарската дружина в Ямбол

В Ямболско коледарската дружина се нарича куда. В нея има строго определена йерархия и персонажи. Кудата се състои от седем до 12 коледари. Станиникът е единственият женен мъж в кудата, но той не танцува в т. нар. синджир, който образуват коледарите в своя танц. Хорото води „башът“, а накрая е „куйрукчията“. Молитвата произнася „попът“. Важен персонаж е и „котката“ – умилква се около стопаните, за да възнаградят с дарове коледарите.

„Влизайки в дома на стопаните, те ги посрещат. Коледарите изпяват своите песни, съобразени с това кой живее в къщата. На попа се дава кравая с пара̀та, който във всяка къща е приготвила момата. Попът с този кравай и всички коледари стават от миндерите. Обръщат се на изток, свалят си калпаците, а попът произнася молитвата. Когато приключи обиколката по къщите на Бъдни вечер, сутринта на Рождество Христово всички коледарски куди се събират на площада и се надиграват. Там дарените от момите краваи са се продавали. Чест било за всеки коледар да откупи кравая на своята любима“, разказа още Ангелова.

Откъде идват кавалерийските ботуши с шпори в танца на ямболските коледари?

До Освобождението облеклото на ямболските коледари е традиционно. Нагоре са били облечени с вълнени пуловери и дебели шуби, наречени „каплами“, изработени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. През 20-те години на миналия век обаче ямболските коледари заменят потурите с бричове, а цървулите и навущата – с кавалерийски ботуши. По-късно по ботушите се появяват и шпори, чийто звън привнася допълнителна специфика в танца. Според изследователите промяната в облеклото, от една страна, се дължи на присъствието на военен гарнизон с кавалерийски части в града по онова време. От друга – на навлизането на европейската мода в града. Това са двата фактора, които променят облеклото на коледарите, обясни етнографът.

Каргонлии и баирчани – двете школи танцуващи коледари

В Ямбол съществуват две школи на танцуващи коледари – „каргонлии“ и „баирчани“. Първата се заражда в най-стария ямболски квартал в „Каргон“, а втората – в квартала в по-високата североизточната част на Ямбол. По-късно се появяват и различия в танца и облеклото на двете школи. „Каргонлии играят по-умерено, бавно, тежко стъпват. Движат се плътно един зад друг като една монолитна скала. При баирчани танцът е много по-разчупен, по-бърз е самият ритъм, с характерни потрепвания в раменете. В средата на миналия век каргонлии са облечени с бели ризи, кожухчета, вратовръзки. Баирчани, за разлика от тях, се обличат с традиционното облекло – потури, везана риза, елек. И едните, и другите обаче задължително са с кавалерийски ботуши и калпаци, обкичени с пуканки и чемшир, обсипан с варак за блясък, допълни Ангелова.

Как се съхранява коледарският буенек през годините?

След 9 септември 1944 г. има един малко по-тъмен период, в който коледарите не навсякъде са успявали да играят. Забраняват се, тъй като се е смятало, че връщането към народните традиции е регресивно, не се вписва с новата власт. През 1967 г. обаче се поглежда по един друг начин – идва времето на художествената самодейност, започват да се провеждат различни фестивали като този в Копривщица, например. Народната власт започва да отделя голямо внимание на народното творчество, променя се отношението, обясни още Динка Ангелова.

„Самите традиции са нещо живо. Даже и да не се изпълняват, за тях се разказва. Информацията се предава от дядо на внук, от баща на син. Всяко едно поколение научава за това, което е било някога. Не можем да кажем, че има период, в който никакви празници не се изпълняват. Те се обогатяват, видоизменят, според обстановката. Коледарският празник, особено танцуващите коледари, оцелява, защото се възприема и харесва от младите хора. Много е важно за един празник да бъде припознат, за да оцелее“, коментира етнографът.

Над 500 коледари се очаква да се надиграват на Коледа в Ямбол тази година

Както всяка година, коледари ще започнат да обикалят още от тази вечер кварталите на Ямбол, за да танцуват и благославят за по-добри дни. На Рождество Христово ще се състои традиционният Фестивал „Ямболски коледарски буенек“. Очаква се в него да се надиграват над 500 коледари, обявиха организаторите от Община Ямбол. Надиграването между кудите ще започне около 11:00 часа, като ще премине в коледарско шествие от кв. „Каргон“ към центъра на Ямбол и градския парк. Движението по улиците в района ще бъде спряно за няколко часа.

БТА