МИРА БЕЗУС

Книгата си „Между фактите и фразите: ямболски истории“ представи Мария Качулева – един от доайените на журналистиката в града. Премиерата събра десетки читатели, писатели и общественици снощи, а читалнята на Регионалната библиотека „Георги Раковски“ се оказа тясна за желаещите да присъстват. Представянето съвпадна и с рождения ден на Мария Качулева, която навърши 75 години на 1 декември.

Освен от позицията на дългогодишен журналист, историите в книгата си тя събира и като наследник на известния ямболски род Качулеви. Книгата е побрала любопитни факти, колоритни личности и знакови събития, оставили своя отпечатък не просто в историята на Ямбол, а и на България. Засяга и диагнозата на Ямбол – „винаги първи“, разказа и припомни някои от тях редакторът на книгата Димитър Бечев, литературен критик и директор на ямболската библиотека.

Ямбол и диагнозата „винаги първи“ в 352 страници

Сред любопитните факти, описани в книгата е, че четирима от седмината основатели на Българското книжовно дружество са от Ямбол – Иван Параскевов, Диаманди Христофорович, Костаки и Васил Попович. Началото му е поставено през 30 октомври 1869 г. в къщата в Браила на ямболлийката Варвара Хадживелева, а от 1911 г. става Българска академия на науките.

Книгата разказва и как в Ямбол светва първата електрическа лампа в страната. Случва се на 2 август 1910 г. пред кино „Екселсиор“ в града. Два месеца по-късно братята Благовест, Георги и Иван Качулеви монтират генератор и захранват първата мрежа за електрическо улично осветление в България.

Любопитните истории се допълват и от тази, че на 23 януари 1888 г. учителят Михаил Райнов създава в Ямбол първия духов оркестър в България. Инструментите са купени от Париж със 100 златни наполеона, дарени от цар Фердинанд.

Интригуващ факт е, че емблемата на футболен клуб „Левски”, добре позната под формата на стилизирана буква „Л”, е дело на ямболския футурист Мирчо Качулев от 1922 г. Той е създател на аерокартографията в България и автор на 63 патентовани изобретения за авиацията.

В Ямбол са родени и първата драматична актриса у нас – Матилда Попович, първият български професор по педагогика – Петър Нойков. Първата и единствена в България дековилна (конска) железница превозва пътници от Ямбол до Елхово.

През 1915 г. от Ямбол за Хартум, Судан, излита германският цепелин L59, който извършва първият трансконтинентален полет от Европа за Африка с дължина над 6800 км. Цепелинът поставя световен рекорд за най-продължителен полет. По време на войната той престоява във въздуха 95 часа и 5 минути.

Мистерии, истории и пътят на книгата

Мария Качулева посочи, че книгата се появява на бял свят благодарение на четирима човека. Диана Иванова, също дългогодишна ямболска журналистка, я провокира да напише книгата. „Тя ме сбара на улицата един божи ден и каза: Мария, ти трябва да напишеш книга за вашия род. Да си призная, аз малко се поуплаших. Не защото трябва да напиша книга, а защото същото изречение, дума по дума, вече го бях чула 25 години по-рано“, разказа авторката.

Преди години Мария Качулева решава да направи журналистическо разследване, за да изобличи в измами нашумял екстрасенс в сливенското село Тополчане. Вместо това, той я хваща в крачка, че идва с измислена болест. Именно от него обаче на изпроводяк чува, че ще напише книга за своя род. Тогава не дава вяра на това, но случайните думи на колежката ѝ 25 години по-късно я стряскат и замислят, разказа още тя.

Мария Качулева благодари и на Румяна Андреева, завеждаща отдел „Краезнание“ на Регионалната библиотека: „Вторият човек, който тръгна в дирите ми и прояви завидна упоритост и почти ме принуди най-после да дам целия този текст“, каза авторката.

Тя изказа и своята признателност към литературния критик и редактор на книгата ѝ Димитър Бечев. „Човекът, който вложи изключително много труд, усилия и желание да направи книгата четивна и красива. Заедно с мен той преживя всички сривове, неприятности и проблеми до момента на влизането в печатницата“, допълни тя.

„Четвъртият човек, на когото искам да благодаря е Тенко Тенев (б. а. – председател на Дружеството на писателите в Ямбол). В продължение на шест месеца той разви невероятна рекламна кампания за тази книга. Никога не съм подозирала, че конкуренцията в лицето на един поет, така уважително ще се отнесе към един прозаичен труд“, пошегува се Мария Качулева.

Книгата не е предназначена за книжния пазар, а ще се разпространява в библиотеки и музеи. Издадена е след спечелен конкурс пред Министерство на културата за краеведска литература. Излиза от печат с подкрепата на Ямболското дружество на писателите.

БТА