В красивия Арт-салон на НЧ"ЗОРА-1945" в Ямбол на Кръстовден, дойдоха писатели, художници, приятели и читатели на двама автори – най-възрастният автор според Гинес Кръстьо Рибаров, издал първата си книга на 98-годишна възраст и дъщеря му Тоня Борисова – съавтор на издадените книги „Нашенски зевзеци” и трилогията "Спомени за един изгубен свят". Тоня Борисова, пише поезия, проза публицистика, литературна критика, сценарии за филми. Редактира книги.
Лъкатушещ и труден е житейския път на бедното селско момче Кръстьо. Роден е през далечната 1023 г. в с. Терзийско, общ. Сунгурларе, отрасъл е в сламена колиба, но упорит и любознателен завършва 7 клас с „Отличен 7”. Само на 13 години едноокия младеж става чирак-шивач и започва да си изкарва хляба далече от родното огнище. По-късно Кръстьо се присъединява към хилядите синеблузи бригадири, участвали в изграждането на ж.п. линията Перник-Волуяк и Димитровград. Силният балканджийски и бунтарски дух му помага да се развива и става кореспондент и дописник на ентусиазираните младежи, които правят чудеса. Израства един нов град, построяват химическия комбинат, където Кръстьо Рибаров се труди по-късно като високо квалифициран специалист химик. Колегите и приятелите го познават като почтен, трудолюбив и с благ характер, отдаден на семейство, род и Родина. Такива са и посланията му в книгите.
Тоня Борисова прочете откъси от „Нашенски зевзеци” и от двата това на трилогията „Спомени за един изгубен свят”. Аудиторията се смя от сърце на тарикатите чешити, учудваше се на упоритостта и ентусиазма на бригадирите, които без необходимата подемна техника са изградили цял Димитровград и Химическия комбинат.
100- годишният юбиляр излъчваше достолепие и спокойствие, когато стана да приветства своите гости, близки и почитатели. Гласът ме бе тих, но умът бистър. Словото му бе кратко, но точно. Благодари на всички за присъствието, за вниманието към неговия стотен Кръстовден и пожела - повече хора да прочетат "живите му книги, написани от Живота", защото има какво да се научи от тях . Със заслужена гордост спомена за получените, повече от 900 поздравления, по повод стогодишния му рожден ден и за това, че неговите книги се четат из цяла Европа, Америка и Канада, че са стигнали и до Австралия. щастлив, че е успял да отправи своя завет към младите поколения – „да пазят родовата и историческа памет, да познават своите предци, да живеят и работят честно и почтено, да учат своята челяд да обича, пази и служи вярно на своето Отечество България.”
„Гледах тази, съсухрена от времето бащина ръка и изпитвах същото вълнение, когато преди години виждах как изпод пръстетата на малката ми дъщеря Сълзица се раждат героите на нейната "Приказка за Добротата". И си мислех: Духът няма възраст, Талантът живее и в сърцето на едно дете, и в душата на достолепен старец. Защото е даден от Бога, за да твори Добро!
Сега, порасналата вече Сълзица Борисова е художник на кориците и илюстратор на всички книги в нашето семейно Издателство "Книгите на мама". Благодаря й, че специално пристигна от Бургас, да сподели празника на дядо си, заедно със семейството на брат ми Михаил и скъпите гости на тържеството.” – сподели Тоня Борисова.
На празник, като на празник! Солистката на ансамбъл „Тунджа”Гинка Иванова изпълни любимата песен на семейство Станка и Кръстьо Рибарови „Първом, първом кат те видях”, с която напълни със сълзи почти незрящите очи на столетника. Песента му навя спомени за любимата съпруга, която е загубил преди години. Дано някъде в небесния простор вече като Ангел е чула песента и тя!
Учителката-художник Йорданка Чапърова развълнува всички с прочувствените си и топли думи към юбиляра. Така прозвучаха и обръщенията на писателките Юлияна Донева и Денка Илиева, на актьора-писател Волен Митев; на поета, белетрист и журналист Илко Капелев и инж. Виолета Димитрова - издател на книгите на Тоня Борисова и първите три общи книги с баща й.
А поздравителният адрес, от името на НЧ"Зора-1945", което прочете г-жа Евдокия Янкова още веднъж просълзи юбиляра и именник Кръстьо Рибаров - за проявеното уважение и признателност.
Повечето от присъстващите си купиха книги, на които с вълнение с трепереща ръка Кръстьо Рибаров положи автограф.
Гледах този достоен Човек и почувствах огорчение, че поканените медии - местната "Диана кабел" и БТВ - "Преди обед", не проявиха желание да отразят събитието. Като че ли всеки ден в Ямбол, стогодишен писател, родственик на Захарий Стоянов и по сведение на ГИНЕС - най-възрастен автор в световната литература, (на 98 години издал дебютната си книга) чества 100-я си имен ден Кръстовден! Като че ли тези събития могат да се повтарят, та са неглежирани и пренебрегвани... А трябваше са тук, да му целунат десницата и споделят вълнението си от докосването на душите им до неговия толкова истински, жив и пъстър художествен свят, да го излъчват нееднократно ( поводи има!) по кабелната телевизия в района, да го запазят в архива си като реликва за идните поколения…
Таня Кирова