/бел. Яс - през 1990 година СДС арите преименуваха улица "Израел Джалдети", защото бил бил комунист. :Младежът загива като доброволец на фронта в битката срещу фашиска Германия. Никой не е забравен, нищо не е забравено.

Спасяването на българските евреи

БТА
За спасяването на българските евреи трябва да се говори повече в училище – от началното до средното образование. Това каза председателят на „Шалом“ във Варна Олег Калдерон в интервю за БТА по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Според него говоренето по темата не просто ще допринесе за опазването на историческата памет на народа ни, а ще помогне на младите хора да се гордеят с корените си, с това, че са българи.

Родът на Олег Калдерон е пряко засегнат от гоненията срещу евреите през Втората световна война. По думите на Олег Калдерон баща му – Елия Нисим Калдерон, е бил изпратен заедно с родителите си в концлагера за евреи „Кайлъка“ край Плевен. Елия Калдерон е роден през януари 1931 г. и e едва на 13 години, когато е бил насилствено затворен там, посочи Олег Калдерон.

Откакто се помня, знам, че баща ми е евреин, разказа Олег Калдерон. За преживяното от семейството през войната обаче научава по-късно. „Може би защото животът си вървеше, родителите ми не коментираха много-много тази тема“, посочи той. Уточнява, че всъщност баща му никак не е обичал да говори за тези времена, често дори умишлено отклонявал въпросите. Нашите разговори станаха много по-подробни, когато баща ми започна да остарява, може би след като навърши 80 години, спомня си Калдерон. Допълва, че в дома им „еврейската тема“ е била засягана, макар и по други поводи. По думите му баща му се е сблъсквал с прояви на антисемитизъм в ежедневието си, макар че е бил офицер. Не става дума за държавна политика или за отношение на обществото, а за личностните настроения на отделни хора, обясни Калдерон и уточни, че той самият също е ставал жертва на подобно отношение.

За преживяното от Елия Калдерон и близките му, които тогава са живеели в Ямбол, синът разказва открито и подробно. Семейството започнало да изпитва затруднения след влизането в сила на Закона за защита на нацията през 1941 г. Тогава евреите са били принудени да сложат жълтата звезда на дрехите си, децата са изгонени от училище, родителите – от работа. Наложени са им ограничения дори да ходят свободно из града и никой от тях не е имал право да влиза например в градската градина. След това им е въведен и вечерен час – трябвало е да са у дома в 22:00 часа и да не излизат до 6:00 часа сутрин.

На въпрос как са оцелявали, след като възрастните са нямали право да работят, Калдерон подчерта – благодарение на обикновените българи. Когато са навлезли забраните, работодателите на дядо му – Нисим, са спасили положението. Нисим Калдерон се е занимавал със счетоводна дейност. Фирмата, в която работел, е била принудена да го уволни, но собствениците започнали скришом да му носят вечер книжата, за да може да продължи да работи и да получава пари. Така е оцеляло семейството, благодарение на помощта от приятели българи, разказа Калдерон.

Най-страшно за ямболските евреи става през 1944 г. През април семействата, заедно с друга група от Хасково, са натоварени във влак и закарани в Плевен. Първо ги настанили в някакъв хан, младите мъже били принудени да строят барака, която по-късно е обявена за концлагер „Кайлъка“, посочи Калдерон. [ED1] В нея са вкарани всички – деца, старци, възрастни. „Пускали са ги само около бараката, носели са им храна, уж три пъти на ден, но никой не е напълнял при престоя си“, разказа той.

След около три месеца една нощ бараката пламнала от всички страни. Полицаите обвинили едното еврейско семейство, в което имало болно дете и родителите палели свещ през нощта, за да го нагледат. „Не е било това причината, защото бараката е пламнала изведнъж и отвсякъде, след години Анжел Вагенщайн ми каза, че в архивите има информация кой я е запалил“, допълни Калдерон. При пожара загинали 10 души. След това оцелелите били закарани в някакво училище наблизо, а през лятото ги върнали в Ямбол. „Когато се прибрали нашите, намерили къщата изцяло окрадена, даже и ритуалните шалове, които се слагат при молитва в синагогата, били задигнати“, допълни Калдерон. И уточни, че след 9 септември 1944 г. цялото семейство се преселило в София. Три години по-късно баща му Елия пристигнал във Варна, за да учи във Военноморското училище.

На въпрос как е успял баща му да преодолее преживяното, Калдерон отговори, че единственото обяснение е, че е имало българи, които никога не са обърнали гръб на семейството. „Родителите ми имаха много приятели, негови колеги често идваха у дома, децата играехме заедно, никога не е имало делене. Майка ми беше българка и нейните роднини никога дума напряко не са казвали“, разказа Калдерон.

Според него на баща му никога не му и минавала мисълта да замине да живее в Израел или в някоя друга държава. Същото важи и за самия него. „Когато ме попитат, винаги казвам, че съм български евреин, а не евреин в България. Аз съм бивш военен, български офицер, целувал съм националния флаг и съм се клел пред очите на огромно множество от хора“, каза Калдерон и уточни, че е ходил няколко пъти в Израел, имал е възможност да заживее и в Германия, но приема, че корените му са тук, в България, и ще остане при тях.

На въпрос чия е отговорността за запазването на паметта и предаването на историята за спасяването на българските евреи на младите поколения, Калдерон отговори, че не е само на еврейската общност, но тя трябва да бъде основният стълб, защото в крайна сметка става дума за техните бащи, дядовци, близки. Според него е необходимо да се говори повече с децата по тази тема, особено в училище. През тази година, във връзка с 80-годишнината от спасяването на българските евреи, „Шалом“ – Варна поде инициатива в партньорство с Районното управление по образованието в града за провеждане на срещи в учебните заведения, разказа още Калдерон. Целта не е била да се четат лекции на децата, а да им се разкаже какво е било. „При тези срещи видях, че много малко от учениците познават историята, а спасяването на евреите е такава страница от нея, с която всеки българин трябва да се гордее. Няма друга държава, която да е спасила 50 000 души, България е единствената“, подчерта Калдерон. Според него изключителната слабост на нашето съвремие е, че се убива самочувствието на децата, че са българи. Това, че сме малка страна, не е повод да се снишаваме и да се навеждаме, каза Калдерон. И допълни, че сме длъжни да учим младите хора да се гордеят с историята на народа ни и където и по света да отидат, да не забравят корените си и да се гордеят с родината си.