Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуален представител срещу решение № 94 от 18.05.2022 г. по адм. д. № 91/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол (АС-Ямбол), с което по жалба на кмета на Община Ямбол е отменено Решение № 97 от 23.02.2022 г. на Първи специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, постановено по преписка № 557/2020 г. и на жалбоподателя са присъдени разноски.

Иска се отмяна на обжалваното решение по развити в касационната жалба доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендирани са съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът – кметът на Община Ямбол, чрез пълномощник адв. Атанасова в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението на АС-Ямбол.

Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 97 от 23.02.2022 г. на Първи специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, постановено по преписка № 557/2020 г., с което е установено, че кметът на община Ямбол В. Ревански с предприетите действия на 13.05.2020 г. за въздушна дезинфекция само над [жк] в гр. Ямбол, с компактно [заличен текст] население, е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), с което е осъществил пряка дискриминация по признак „етническа принадлежност“ по отношение на неопределен, но определяем кръг лица населяващи посочения квартал в гр. Ямбол; на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр зa така извършената пряка дискриминация на същия е наложена глоба в размер на 500 лева, платими на основание чл. 83 от ЗЗДискр.

Административната преписка е образувана по сигнал, вх. № 14-00-11 от 26.10.2020 г. по описа на КЗД, подаден от Л. Макавеева – изпълнителен директор на СНЦ „Асоциация Интегро“ с твърдения за дискриминация по признак „етическа принадлежност“, извършена от директора на Регионална здравна инспекция - Ямбол и от община Ямбол спрямо [заличен текст] население в [жк], гр. Ямбол. В резултат на проведена помирителна процедура е сключено споразумение по реда на чл. 62 от ЗЗДискр между сигналоподателката и Регионална здравна инспекция - Ямбол, одобрено с Протоколно решение на Комисията № 588/24.06.2021 г., като производството по отношение на Регионална здравна инспекция - Ямбол е прекратено, а на основание чл. 62, ал. 3 от ЗЗДискр производството по отношение на ответника - кмета на община Ямбол е продължено и е приключило с оспорения пред АС-Ямбол административен акт.

Административният съд е приел, че обжалваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По съответствието на решението на КЗД с материалния закон е приел, че действията на кмета на община Ямбол са израз на законово регламентирани негови правомощия, на правото да извърши определено действие и задължението при определени условия да упражни това свое право, а преследваната цел в случая е защита здравето на гражданите. Отменил е акта като материално незаконосъобразен, достигайки до крайния извод за липса на извършена дискриминация от кмета на община Ямбол – тормоз по признак „етническа принадлежност“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., вр. чл. 5 и пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от с.з. спрямо жителите на [жк], гр. Ямбол.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно решаващият състав на АС-Ямбол е отменил Решение № 97 от 23.02.2022 г. на Първи специализиран постоянен заседателен състав на КЗД. В резултат на извършената по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, съдът обосновано е определил незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт в наличието на отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като издаден в противоречие с материалния закон.

Споделя се следната установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка: На 13.05.2020 г. е извършена дезинфекция по въздух на части от града, поставени под карантина, като същата е свързана с усложнената епидемична обстановка в град Ямбол в резултат от пандемията от COVID-19. От представено писмо, рег. № 2801-10519 от 12.05.2020 г. на кмета на община Ямбол (л. 118 от административната преписка) е видно, че имайки предвид площта и вида на застрояване в частите на града, които ще бъдат третирани, е целесъобразно дезинфекцията да бъде извършена от въздуха с препарати, които са безвредни за хора, растения и животни. Предвид на приложените към делото писмени и гласни доказателства се приема, че са извършени действия по дезинфекция на отделни райони на територията на целия град, като безспорно един от тях е [жк], който е с преимуществено [заличен текст] население.

На първо място, с диспозитива на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт е установено нарушение на чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр по признак „етническа принадлежност“. В този смисъл въпреки изложените мотиви за „осъществен тормоз по признак „етническа принадлежност“ по отношение на неопределен, но определяем кръг лица“, нарушение на антидискриминационното законодателство за извършен тормоз по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр не е констатирано от Комисията и не следва да бъде обсъждано от съда.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр е посочено, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 на същия член, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Необходимо е да са осъществени всички елементи на разпоредбата, съответно следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр, в случая – „етническа принадлежност“. Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" се съдържа в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр и това е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от посочения закон или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

Следователно за да е изпълнен фактическия състав на пряката дискриминация, не е достатъчно установяването на еднообразие по отношение на етническия състав на сочения квартал на гр. Ямбол – в случая ромски такъв, което е било основен предмет на доказване в провелото се пред КЗД производство. Основателно е посочено в съдебното решение, че конкретно предприетите мерки по въздушна дезинфекция в [жк] са част от изпълнение на плана по дезинфекция на части от града, поставени под карантина. Правилно съдът сочи, че извършените от ответника действия на 13.05.2020 г., попадащи в кръга на законовите му правомощия, имат за цел опазване здравето на населението при усложнена епидемиологична обстановка и предотвратяване на разпространението на инфекциозно заболяване. Предвид естеството и териториалния обхват на предприетите действия от кмета на Община Ямбол се налага извод за липсата на санкциониран от закона вредоносен резултат спрямо жителите от компактното [заличен текст] население на [жк], поставящ ги в по-неблагоприятно положение от останалите граждани на населеното място. Следователно визираните в чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр предпоставки, а именно различно третиране на лицата, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него – защитения признак „етническа принадлежност“, не са налични в условията на кумулативност.

В случая съдът обосновано и законосъобразно е направил извод, че доказателствата не обосновават извод за проява на пряка дискриминация по признака „етническа принадлежност“ от страна на кмета на Община Ямбол. Анализът на доказателствата по делото при съпоставка с мотивите на обжалваното решение дава основание да се приемат за неоснователни оплакванията в касационната жалба за необоснованост и нарушение на материалния закон, тъй като административният съд е установил правно значимите факти въз основа на наличните по делото доказателства, изложил е подробни и обосновани мотиви относно основанията по чл. 146 от АПК по отношение на оспорваното решение на КЗД.

Предвид изложеното се налага, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се оставя без уважение като неоснователна.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 800 лева, платени за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 10.06.2022 година.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 18.05.2022 г. по адм. д. № 91/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на В. Ревански – кмет на Община Ямбол, [ЕГН] сумата 800 (осемстотин) лева разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.