Бел. Яс - нека по-младите да знаят в дните, за които пише Нешка Робева, по инициатива и организация на архийерейският наместник отец Панайот Чакъров и председателят на ОбС на Ямбол инж. Стефан Лазаров камбаните на черквите в Ямбол гърмяха, биеха тревожно...
Бог да ги прости и двамата!

Един от моите фейсбук приятели, с когото имаме тежки различия и чести спорове, ми изпрати този цитат „Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са пазили неутралитет.“ „Ад“, Данте.

Край нас върви война! Разруха, смърт, отчаяние и сълзи… Това за мен е войната, Има ли значение, как я наричаме?… В една война няма невинни. Виновни сме всички – с действие или бездействие… Виновни сме за избора на тези, които ни управляват, които говорят от наше име, които ни обещават благоденствие в необозримо бъдеще, но ни разделят, противопоставят и сеейки омраза, се крият пак зад нашите гърбове, трупайки състояния. Които от бункерите си, изпращат децата ни на смърт, превръщайки ги в убийци и лицемерно, ронейки сълзи, всекидневно ни обясняват, че всичко е за тяхното добро?!.. На нашите деца, без значение на цвят, пол, националност…, А много от тях вече ги няма… За почернените майките няма неутралитет…

Аз бях на Бранковия мост, бях в Белград, бях в Босна… За първи път застанах очи в очи с войната, която се наричаше „Благородна наковалня“… В Европа! Бях в Сараево – там на стадиона ,където стотици спортисти се бяха подготвяли за своите рекорди – за Европейски и Световни първенства, за ОИ, видях стотици гробове. ..

В една война няма невинни. Виновни са, както тези, които са започнали, така и тези, които са я провокирали, виновни са тези, които я поддържат и трупат трилиони от смъртта… Но най-виновни са тези които мълчат, с оправданието, че от тях нищо не зависи… За Сърбия, за да дадем своята морална подкрепа на приятелите си спортисти и кажем не на войната, пътувахме с колега от стрелбата… Пътувахме в проливен дъжд, по абсолютно празна магистрала, с предупреждението, да стоим далече от цистерни, защото може да бъдем бомбардирани…

Не, не бяхме герои, просто искахме да застанем до приятелите си от спорта, така, както много пъти заставахме рамо до рамо на състезания. Ще продължа…

Нешка Робева