В читалнята на РБ „Г. Раковски“, Ямбол се състоя творческа вечер, посветена на 90-годишнината от рождението на големия български поет Марко Недялков. Тя бе организирана от община Ямбол, регионалната библиотека и Дружеството на писателите в града. Присъстваха членове на ямболското писателско дружество, учители, читалищни дейци, общественици, приятели и почитатели на творчеството на поета от града и региона.

Срещата бе открита от литературния критик Димитър Бечев, директор на библиотеката. Илко Капелев запозна всички участници в културната изява със своето есе „Вдъхновен певец на Тунджалъка“, посветено специално на Марко Недялков, с когото ги свързваше дългогодишно творческо и човешко приятелство.

Прозвучаха стихове от избраната любовна лирика на Марко Недялков в изпълнение на Георги Бирников.

Спомени за житейския и творчески път на големия творец споделиха Илко Капелев, Иван Джурелов, Димитър Бечев, Тенко Тенев, Денка Илиева и Мария Николаева.

Илко Капелев прочете стихотворение от Дани Недялкова, дъщеря на поета, посветено на баща ѝ.

В началото на творческата вечер прозвуча запис с автентичния глас на поета от Златния фонд на Българското национално радио, който рецитира свое стихотворение, посветено на гениалния български поет Христо Ботев.

В края на вечерта бяха отправени специални думи на благодарност към организаторите на творческата вечер от семейството на поета - Марина и Дани Недялкови, съпруга и дъщеря на твореца.

Водещ на юбилейната вечер бе поетът Тенко Тенев, председател на Дружеството на ямболските писатели.

Д. Димитров
снимката е илюстративна, но на нея е Недялков

3 стихотворения на Недялков

Денят е ден, дори когато гасне
във свойто злато потопен.
Отлита младостта прекрасна,
но ехото остава в мен.

***
Сега е празник. Зная, че си там.
Кръжат във моята глава трескавици.
Ужасно е човек да бъде сам,
когато вдигат другите наздравици.

***
Разправят ми,че си добра,
Но си за мен недоразумение,
след толкоз време не разбра,
че ти ми беше вдъхновение.
Как вместо утринна роса.
превърна се в мъгла жестока.
Очи ти имаш небеса,
но обич няма в тях дълбока,
която да съгрей човека,
да го направи тя голям.
Човек не дава ли пътека,
остава без пътека сам.